Н а 21 август 2026 г. 85 години навършва доц. д-р Михаил Малеев. Кой е той? Трудно се описват накратко широко скроените хора. Като един от първите в България, прегърнали каузата за устойчиво развитие, той се постара да превърне принципите й в действие. Не само в екологичен аспект, разбиран от всички, а най-вече в духовен, все по-принизен в нашето съвремие. Разнолики са инициативите му в тази насока: международен музикален конкурс „Музиката и Земята", международен фотоконкурс „Земя за всички“, Събор на българската книга, учредяването на Общество на устойчивото развитие на българския език, поредица от изложби и дискусии„Големите хуманисти на XX век", Софийска инициатива за съхраняване на минералното разнообразие и ред други.
Първопроходец
Червената нишка обаче, която пронизва всички изминали години, е любовта му към камъка. И тази любов през 1986 г. ражда музея „Земята и хората“. Защото именно Михаил Малеев е негов създател и дългогодишен директор. Негова е идеята за създаване на нов тип музей на 21-ви век, негова е концепцията за структурата и функциите му. Успява за невероятния срок от една година да осигури средства за реконструкция на полуразрушената сграда на стария Софийски арсенал, да събере чрез дарителство и откупки минерални образци и материали за всички експозиции и фондове. Сам той колекционер на минерали от ученически години, дарява на новия музей около 15 000 уникални и редки образци от цял свят.
Оценка
Много точна оценка за това дело четем в едно от първите впечатления в музейната книга:
„Това е един прекрасен и идеален замисъл. Да се създаде такъв музей от нищо, е дело, което малко хора могат да осъществят."
Дейвид Уилсън, директор на Британския музей, 21.10.1988 г.
Благодарение на Михаил Малеев музеят се превърна в „Храм на Земята – отворен за всички“ и именно заради „универсална културна дейност“ през 2002 г. получи статут на Държавен културен институт с национално значение.
Близките и приятелите на Михаил Малеев знаят, че освен всичко друго той е страстен любител на поезията. Често рецитира наизуст. Затова нека припомним един от любимите му стихове от поета Янко Димов. Той напълно отразява неговото жизнено кредо:
И пак снегът, пак този бавен сняг,
безкраен сняг, притиснал кръгозора…
Прекрачиш ли домашния си праг,
ще се изгубиш между снежни хора.
Те се загръщат в свойта самота
и разминават се. С въздишка слаба
приемат всичко.
Но нали в света
все има нещо повече от хляба,
от користта, от тъмния инстинкт
за оцеляване…
Не се предавай!
С усмивка над мизерствата изгрявай,
дори да я приемат като тик.
Малеевит е минерал на негово име
На името на Малеев е именуван нов за света минерал – малеевит.
Михаил Найденов Малеев е роден в София на 21 август 1941 г. През 1965 г. завършва минералогия в Московския държавен университет „М.В. Ломоносов“, а през 1968 – редовна аспирантура там. Той е асистент, а после доцент в катедра „Минералогия и кристалография“ на СУ „Св. Кл. Охридски“ (1969-1979), създател и директор на Института по приложна минералогия на БАН (1983), основател и директор на Национален музей „Земята и хората“ (1986-2012), първи заместник-председател на асоциация „Металургия и минерални суровини“ (1987), ръководи разработката на програмни документи за „Нова суровинна база на страната“ (1987-1989), създател и председател на фондация „Земята и хората“ (1993).
Почетен член е на Минераложкото дружество на Русия, Действителен член - академик на РАЕН – Руска академия за естествени науки, Ломоносова премия на МГУ „М.С. Ломоносов“, Златна значка „Проф. Асен Златаров“ на ФНТС, премия на Президиумите на БАН и АН на СССР за най-добра съвместна научна работа, вписан в Златната книга на българските откриватели и изобретатели (№16), Медал „А.Е. Ферсман“ - за заслуги в геологията” на РАН, Медал „В.А. Коптюг“, Медал „За заслуга в отбраната на страната“. През 2021 г., по случай 80-ата си годишнина е удостоен с почетния знак на Националния дарителски фонд „13 века България“.
Съпругата му е известната българска пианистка проф. Жени Захариева. Има две дъщери – Нина Малеева, арфистка, и Дарина Малеева, пианистка.
Спасява бившия Арсенал
Специализирани и тясно профилирани музеи като "Земята и хората" има много малко по света, обикновено сбирки на минерали се излагат в природонаучните музеи и в минно-геоложките институти. Ние искахме музеят да отговаря на целите на бъдещето и се случиха няколко съвпадения, иначе България нямаше да има такъв музей, обяснява Малеев в интервю преди години. Имало идея бившият арсенал да бъде съборен, но Малеев заедно с група интелектуалци успява да се пребори и да го спаси, като после го превръща в уникален музей.
От 6-годишен събирах камъни и имах вече огромна колекция. Преди 1989 г. моята колекция беше най-хубавата в света от минерали, събирани на територията на бившия Съветски съюз. На няколко пъти ангажирах държавния ръководител Тодор Живков да я пренасям, защото това са тонове, а когато идваха официални делегации, той обичаше да показва редките минерали (Мара Малеева, съпругата на Тодор Живков, е леля на Михаил Малеев - б.р.).
Живков знаеше за мечтата ми да основа музей и се разпореждаше да ми помогнат. "Аз да не съм хамалин на вашия Мишо", мърморел ген. Гръбчев (шеф на УБО), а Живков отговарял: "Това е за България и всички трябва да му помагаме!". На два пъти голямата колекция стояла в мазето на ул. "Оборище", в която живеела най-важната фамилия в държавата и първият вече бил "запален". Точно по онова време българинът Илия Делев, емигрант в Бразилия, направил в Париж изложба от гигантски кристали и ги продал за 700 хил. швейцарски франка на богати колекционери. Обяснил на българите, че има още една такава сбирка и поискал за нея половин милион долара, като обещал после да направи и дарения.
Тогава Михаил Малеев бил в Института по приложна минералогия. Получили задача да измислят и направят най-хубавата танкова броня, каквато в целия соцлагер няма, защото в България по онова време липсвало уникално производство на елемент или детайл, който да се използва в цялата система. И като направили непробиваема броня на танковете Т-72, от фонд "13 века България" дали парите и на 3-4 пъти откупили колекцията на Илия Делев.
*Автор: Светлана Енчева
