0

П редставете си какъв ужас би било да имате очи на тила. Както и два комплекта челюсти и всичко останало. В историята има такава персона – англичанинът Едуард Мордрейк, живял през 19-и век. 

Някои хора се прославят с ум и талант. Мордрейк – благодарение на това, че на тила му имало напълно реално второ лице.

Точната информация за Едуард Мордрейк, която се е съхранила до наши дни, не е много. Не се знае точно кога е роден, нито кога е умрял. Не се знае дори дали го е имало.

Ако е съществувал наистина, той според историите за него е произлязъл от една от благородническите фамилии в Англия по онова време. Наследник на елитен род, Мордрейк бил талантлив и ученолюбив младеж, но положението му доста се усложнявало от уродството, на което бил жертва още по рождение. Погледнат отстрани или в гръб, той предизвиквал искрен ужас. Мнозина странели от него, защото го смятали за дяволско изчадие. Според някои версии пък второто лице било женско и много красиво. Но това е по-скоро поетичен мит. Ако е вярно, че това е бил неговият паразитен брат, той най-вероятно е бил от същия пол. Това е рядко, но не и неизвестно явление. Често още в утробата единият близнак надделява над по-слабия си брат и го убива. Ако поглъщането не е пълно, то на света се появяват хора като Едуард Мордрейк.

Естествено, можем да си представим какво му е било на клетия Еди. 

Легенди

Отново легендите гласят, че второто му лице можело да се усмихва, да си движи очите и дори издавало някаква нечленоразделна реч. Мордрейк умолявал докторите да го избавят от натрапника, лепнал се на тила му. Твърдял, че той не го оставя да спи нощно време, защото постоянно шепне нещо в ухото му. Но дори и в наши дни лекарите не са в състояние да гарантират успешното провеждане на подобна операция, та какво ли остава за тогава.

Всички версии на историята на Мордрейк завършват по един начин – на 23 години той изгубил всякаква надежда, че ще живее нормално и се самоубил. Детайлите около самоубийството му обаче се различават в отделните легенди. Според някои от тях той погълнал отрова, според други пуснал куршум между очите на второто си лице. Отново във всичките версии се споменава за предсмъртно писмо на Мордрейк, който пожелал преди погребението му омразното друго лице да бъде унищожено, за да не го тормози и в смъртта.

Поезия

Очевидно е, че историята на Мордрейк, ако такъв човек изобщо е съществувал някога, е дошла до нас във вид, който е поетизиран. Някои смятат, че това изобщо не е истина, а е просто страшна приказка. Но на науката са известни и други подобни примери на вродено уродство. В края на 70-те и началото на 80-те години на миналия век например вниманието на много медици било приковано към китаеца Чанг Дзъ Пин. Той също се появил на бял свят двулик. Второто му лице се състояло от уста, няколко зъба, късче скалп и т.н. На лицето нямало никакви признаци от самостоятелно мислене, даже устните му се движели само и едновременно с „главната” уста на Пин.

Паскал Пинон от Тексас също става известен в началото на 20-и век. Наричат го Двуглавия мексиканец. С този артистичен псевдоним той си изкарва хляба в Sells Floto Circus. Преди да бъде поканен за участник в шоу с изроди, той едвам свързвал двата края като железопътен работник в Тексас.

Божествено

Подобни превъплъщения търпят не само хората, но и божествата. Например Ганеша, познат също и като Ганапати. Най-често го изобразяват с изпъкнал корем, който олицетворява Вселената. Ако Едуард Мордрейк е бил грозник, то какво да се каже за бог Ганеша с неговия слонски хобот и развяващи се уши. Те му помагали да отсява истината от лъжата. Като всеки уважаващ себе си слон, на какъвто приличал в лице, Ганеша бил добродушен и мил. Но да не си му насреща, когато е ядосан. Всеки знае от анимацията, че слоновете се плашат от мишки. Е, точно това било животното, което той яздел.