М истериозен древен обект вся смут сред астрономите и даде повод за нови теории, че всъщност предците ни са знаели много повече за Космоса, отколкото предполагаме.
Става въпрос за два каменни диска, открити в областта Рупинпиколо, която се намира в Северна Италия, на границата със Словения. Дисковете са с размерите на автомобилна гума и големият интерес е към единия от тях, който според учените е най-точната и най-ранната карта на небето, намирана досега от времето на предисторията по тези земи.
Преди
Сп. Astronomische Nachrichten публикува изследване, според което най-вероятно древните са наблюдавали как избухва свръхнова звезда и се превръща в черна дупка, затова ние не я виждаме. Учените установили, че на тази каменна карта на небето много точно са отбелязани съзвездия и други обекти, които явно древните са наблюдавали. Така са установени съзвездия, които днес знаем като Скорпион, Орион и Касиопея. Вижда се много ясно и звездният куп Плеяди, както и някои отделни звезди. След проучвания е установено, че става за съзнателно нанесени белези върху камъка и въпреки времето на диска ясно се виждат 29 различни отбелязвания на звезди по небето – 24 от едната страна и 5 от другата.
Астрономите са разчели положението на звездите.
Големият проблем обаче е, че на тази изключително точна звездна карта ясно се различава една звезда, която дори най-мощните съвременни уреди не могат да забележат. Тя се намира в северния край на съзвездие Орион. И тъй като всичко останало на диска е много точно, учените хич и не се съмняват, че става въпрос за наистина съществувал небесен обект.
В момента археолозите спорят точно кога е направен дискът. По него няма органични материали, чрез които посредством радиовъглеродния анализ да се установи кога са го дълбали. Но местността е била обитавана от 1800 до 400 година – все преди новата ера. Там е имало крепост, а и самите околни хълмове и планини са били естествени крепости.
Археологът Федерико Бернардини и астрономът Паоло Моларо седят до каменния диск със звездната карта.
Затова местните са известни като кастелиери (от замък, крепост) и се предполага, че са били част от много по-голямо население, може би дори са били свързани с траките по нашите земи. А после идват римляните и ги завладяват. Та въпросният диск е служил за някакви ритуали. Направен е между 1800 и 400 години преди Христа, т.е. много вероятно е поне преди повече от 3 хилядолетия.
Астрономи
Сега астрономите започват да търсят следи от тази звезда в Орион. Набиращата най-голяма популярност теория гласи, че кастелиерите всъщност са видели избухването на свръхнова звезда, която определено е била много ярка. Но нейното избухване е било неуспешно и всъщност тя се е превърнала в черна дупка. Затова не можем да я видим в наши дни.
След катаклизма звездата внезапно изгрява като в ранния стадий на свръхнова, но процесът не напредва, както обикновено се случва с този тип небесни тела. Смята се, че неуспелите да се превърнат в свръхнови звезди оставят след себе си черни дупки. Ако знакът върху камъка наистина представлява неуспешна свръхнова, останалата черна дупка няма да се вижда днес, но може да бъде открита с помощта на съвременни астрономически наблюдения.
„Случаят с неуспешна свръхнова е наистина интригуващ. Една от техниките, които използваме днес, е въз основа на изображения, направени в предишни времена, да се търсят липсващи на небето звезди. Ние разглеждаме тази интерпретация като предложение и настояваме за допълнителни проучвания и търсения на други астрономически доказателства в цивилизацията на кастелиерите, за да избегнем фантастични интерпретации. Откриването на остатъка от неуспешна свръхнова в позицията на неидентифицирания знак на север от звездата Бетелгейзе ще докаже нашите предположения и дали правилно сме разчели каменната карта“, казват пред сп. Newsweek авторите на проекта.
Догони
Разбира се, няма как да не се приведе един пример от съвременното развитие на астрономията. Когато в началото на XX век френски учен изследва западноафриканското племе догони, той открива, че в техните митове и легенди се говори как небесни хора са пристигнали от звездата, известна на съвременната цивилизация като Сириус. Но догоните упорито настоявали, че Сириус всъщност са две звезди и техните предци се срещнали с богове, дошли от Сириус Бе.
Догоните много преди учените знаели, че Сириус всъщност са две близки звезди.
Разбира се, учените много се смели на „невежите африканци и техните фантасмагории“. Но веселбата на надутите европейски астрономи приключила, когато десетилетия по-късно наистина било открито, че това, което досега сме виждали като една звезда, всъщност са две близки една до друга. И Сириус Бе била по-малката, както твърдели „неуките“ догони.
Та нищо чудно и при каменния диск от Рупинпиколо да имаме нещо подобно. И затова не са нужни извънземни, но защо пък да не се появи тезата, че пришълците са говорили за звезда, от която са дошли и която предстои да бъде открита. Независимо дали е станала черна дупка (все пак теорията, че свръхнова може да се превърна в черна дупка не е потвърдена) или просто си стои там някъде и нашата съвременна техника не може още да я забележи, също като Сириус А и Бе.
Паоло Моларо е от Астрономическата обсерватория в Триест и един от авторите на изследването, каза пред Newsweek: „Откритието, ако се тълкува като календар, показва, че кастелиерите са имали известни познания за променящото се небе във връзка със сезоните и от нуждите на селското стопанство. Още първобитният човек е гледал небето. Това е показано от много примери в няколко цивилизации, например в скалните рисунки в пещерата Ласко, които датират от почти 20 000 години пр.н.е. Но това, което е уникално в нашия камък, е успешното усилие да се възпроизведе вярно позицията на звездите в небе."
Георги П. Димитров
