П сихологията е сред най-търсените специалности от българските кандидат-студенти. Това потвърдиха пред „Телеграф“ едни от най-добрите експерти по кариерно ориентиране. На първо място обаче си остават научните програми, свързани с икономиката. Мениджмънтът, маркетингът и финансите са приоритетни по отношение на обучението, което родните зрелостници търсят както в нашите университети, така и в чужбина.
„Следват компютърните науки, като в тях вече се вижда ориентиране и към някои по-специфични области. Такива са специализациите, свързани с изкуствения интелект. Много търсени специалности са още психологията, медии и комуникации, дизайн, като тук включваме интериорен, графичен, моден дизайн, дизайн на електронни игри, което спада повече към компютърните науки“, коментира Николай Христанов, който е водещ консултант по отношение на кандидатстването в чужбина. Той отбелязва, че има повишен интерес към инженерните специалности.
Инженери
„Работих с няколко кандидати за чужди университети, които искат да учат конкретно физика, но покрай нея са и машинно инженерство, електроинженерство, авиоинженерство, които могат да се учат и в Германия, и в Холандия“, разяснява още Христанов и добавя, че популярна специалност е и „Международни отношения“, а привлекателна за младите е и „Анимация“.
По отношение на последната кандидатстудентска кампания у нас изводите са сходни, като към вече споменатите дисциплини се нареждат правото и педагогическите специалности. Интересът към тях е в пряка връзка с повишаването на учителските заплати. Специално в Софийския университет „Св. Климент Охридски“ (СУ) най-много желаещи има да учат право, психология, педагогика, журналистика, а традиционно солиден е и интересът към специалностите във факултет „Математика и информатика“, които според различни проучвания гарантират най-високи доходи и най-добра реализация на тези, които ги завършват.
Правото е сред най-желаните специалности и в Университета за национално и световно стопанство (УНСС) наред с маркетинг, международни отношения и счетоводство. В икономическия ВУЗ отчетоха рекорден брой кандидат-студенти - над 7000. В Югозападния университет „Неофит Рилски“ (ЮЗУ) отчитат по-голям интерес към задочната форма на обучение, отколкото към редовната. Запазва се и тенденцията от последните няколко години за повече желаещи да учат в педагогическите специалности и да търсят реализация като учители.
Чужбина
Над 24 хиляди български студенти са избрали да учат в други европейски държави, а не в България. Това сочи Национална карта на висшето образование в Република България (НКВОРБ). В документа се отчита, че значителен брой български граждани следват в чужбина. Цитирани са данни от Евростат за 2020 г., според които около 14 600 българи учат в други страни от ЕС - най-вече в Германия, Нидерландия и Австрия. Извън ЕС голям брой наши студенти има във Великобритания и Турция - общо близо 10 000. Така общият им брой зад граница е над 24 000, на фона на действащите студенти у нас, които са български граждани и са 164 854, или 91,7% от всички в страната.
Грижа
Около 10% от родителите не просто ще напътстват своите наследници, но и сами ще определят посоката на бъдещата им професия, сочи количествено проучване на агенция Blue point. От друга страна, 4,4% са категорични, че ще ги оставят сами да вземат решение за професионалното си бъдеще, без да дават своето мнение. 10,5% ще споделят какво мислят само ако гимназистите им ги попитат, а най-големият дял – 76,8%, ще дадат съвет, но ще оставят младите сами да вземат решение. На този фон само 2,5% от участниците в проучването не водят разговори със своите деца за професионалното им развитие и бъдещата им професия.
От гледна точка на родителите IT специалистите също ще се радват на най-добра реализация на пазара на труда в следващите години. 25,7% от тях съветват децата си да се насочат към тази област, но любопитното е, че на второ място е професията учител (7,7%). Като ключови умения, които са много важни за реализацията на децата им, майките и бащите посочват на първо място компютърните и дигитални умения, които обаче е хубаво да са съчетани с аналитично и критично мислене, социални и комуникативни умения, креативност и работа в екип. Най-голям процент (53%) за това, което е „донякъде важно“, има по отношение на лидерството.
Людмил Христов
