Р одопите са най-обширната планина в България и са вдъхновение за огромен брой легенди и предания. Един от митовете за планината гласи, че имало приказно красива девойка, която била дъщеря на речен бог и се казвала Родопе, и също толкова приказно красив младеж, който се казвал Хем. Те ясно осъзнавали колко са хубави и самочувствието им полетяло нависоко. Смятали, че превъзхождат боговете и подигравателно се наричали един друг съответно Зевс и Хера. Тази дързост не останала скрита от истинските Зевс и Хера, които се ядосали и превърнали самозабравилите се млади в планини - Хем станал Хемс или Стара планина, а девойката била превърната в Родопите. Проклятието било те винаги да се виждат, но никога да не бъдат заедно. Според друга легенда Родопите са рожденото място на митичния тракиец Орфей. За първи път преданията и описания на планината се срещат в произведенията на Херодот, някъде през V в. пр.н.е.
Празници
За да добиете най-пълна представа за местните обичаи и култура, трябва да посетите Родопите по време на някой от фестивалите и празниците. Роженският събор има над стогодишна традиция. На всеки 4 години през август българи от всички краища на страната се събират под връх Рожен на събор, на който певци и инструменталисти се надпяват и надсвирват на няколко сцени. Изключително въздействащо е изпълнението на 100-те каба гайди.
Родопската гайда е „запазен знак“ на Западните Родопи. Популяризирането на инструмента става с откриването през 1971 г. на Националното училище за фолклорни изкуства в с. Широка лъка, Смолянско. Традиционно тук се правят родопските чанове. Те са символ на здраве, твърдост и красота, а в миналото са съпътствали един от основните поминъци на родопчани - овцевъдството. Традиционна култура е смилянският фасул, адаптиран към климата по поречието на р. Малка Арда. Отглежда се заедно с царевицата и картофите.
География
Родопите заемат почти една седма от територията на България. Общата площ на планината е близо 18 хил. кв. км, като почти 80 процента е в България, а останалата е в Гърция. Родопите са идеални за пешеходен и велотуризъм. В момента връзката от Пловдив и Асеновград към Смолян и Пампорово става по един-единствен тесен път и едва в плановете на правителството за 2024 г. е предвидено изграждането на нов скоростен път. Непосредствено до Асеновград е разположена Асеновата крепост. Тук е имало укрепление още от античността, което многократно е събаряно. Оцелява обаче надпис от времето на цар Иван Асен II, откъдето идва името. За да влезете и да разгледате крепостта, трябва да си приготвите три лева на човек. Учениците плащат с левче по-малко. Хубавото е, че има асфалтов път до самата крепост. Панорамата, която се разкрива от нейния връх, е убийствена.
Вяра
Само на десетина километра от Асеновград е едно от емблематичните места за вярващите в България. Там се намира Бачковският манастир, който е втори по големина след Рилския. Манастирът е построен преди почти хиляда години и задължително трябва да бъде видян. Манастирските сгради образуват два правоъгълни двора - северен (първоначален) и южен (добавен през 30-те години на XIX в.). На два пъти - през 1912 и 1947 г., части от жилищните сгради биват разрушени от пожари. В сегашния си вид източната страна на северния двор е строена през 1928 - 29 г., западната - през 1949 - 55 г., а северната - през 1964 г.
Основната църква е „Успение Богородично”. Тя е построена през 1604 г. и има уникални стенописи, икони и дърворезби. Старата, неизползвана сега трапезария се намира на приземния етаж в южното крило на манастира. Tя представлява правоъгълно помещение. Запазена е мраморна маса (изработена според издълбан в нея надпис през 1690 г.), на която монасите са се хранели в продължение на повече от два века.
Най-голямата светиня на Бачковския манастир е неговата икона на Пресвета Богородица. Виждат се само лицата на Св. Богородица и Младенеца, а всичко останало е покрито в знак на почит с два сребърни обкова. Върху по-стария от тях има надпис, според който той бил дарен през 1311 г. от грузинците Атанасий и Окропир. По-новият обков датира от 1819 г.
Забележителности
Съвсем близо е друга от емблемите на Родопите - Чудните мостове. Те представляват огромни мраморни арки, свързващи двата бряга на река Дълбок дол, която тече източно от връх Голям Персенк сред вековни елови и борови гори. Мястото е леснодостъпно, като може да стигнете до него с кола по асфалтов път, има си паркинг и е без вход за посетители. Нашият съвет е да ги посетите малко преди залез. Точно тогава слънцето е най-ниско и лъчите му образуват невероятна магическа феерия.
Друго емблематично място за Родопите е Кръстова гора. Всъщност ако пропуснете това място, вашето пътешествие ще бъде непълно. Според легендата тук е заровена частица от Христовия кръст и вярващите се изцеляват по свръхестествен начин. Смята се, че това се случва в нощта на Кръстовден. Тогава в Кръстова гора се стичат хиляди вярващи, които прекарват нощта в молитви за изцеление. Ако отидете до аязмото, ще видите, че вярващите са оставили дребни предмети или дрехи на болни роднини с надежда за изцеление.
Не пропускайте и алеята с храмовете към големия кръст, дарен от цар Борис. III. На 1 май 1936 г. металният кръст е поставен на връх Кръстов. Според легендата след церемонията по освещаването му бял гълъб кацнал на менчето със светена вода, който след това полетял към западното възвишение на връх Кръстов. От скалата, на която кацнал гълъбът, бликнала вода, за която се вярва, че е лековита. През 1994 г. кръстът, подарен от цар Борис III, изчезва, но и след седем месеца е намерен в гората. Поставен е в новопостроен храм, а на мястото на стария е отлят нов от неръждаема стомана с тегло 99 килограма (утроената Христова възраст).
В планината живеят и хиляди мюсюлмани. Една от гордостта на родопчани е вековното разбирателство между двете религии и мирното съжителство между различни етноси.
Уникати
Ягодинската пещера се намира на около 20 километра от град Девин, до село Ягодина. Със своите 10 500 метра пещерата се нарежда на трето място по дължина в България. Има три основни и две междинни нива. Третият етаж е благоустроен за туристи и дължината на трасето е малко над километър. Тук могат да бъдат видени 22 вида от общо 28 световноизвестни вида пещерни образувания.
Друг уникален пещерен комплекс е Дяволското гърло. Намира се на основния път Девин-Доспат, по линията на Триградското ждрело. Пещерата е дълга 1 км, а туристическият маршрут е около 350 м. След 150 метра изкуствено прокопан тунел се намира Бучащата зала. Наречена е така заради грохота, който предизвиква водата на минаващата през пещерата река, която пада от 42 м. Това е най-високият подземен водопад на Балканския полуостров. Легендата разказва как Орфей слязъл към недрата на земята именно тук - в Дяволското гърло, за да търси своята любима Евридика в подземния свят на Хадес.
На десетина минути път от Смолян са уникалните Смолянски езера, които привличат с красотата си туристите. Навремето са били 20, а днес са останали само седем.
Най-добрата гледка към природните богатства на Родопите се открива от кулата Снежанка. Тя е висока 156 метра. На най-високата част има кафе-панорама на 2019 м надморска височина с 360-градусова панорамна гледка. През 1973 г. е започнал строежът на кулата за нуждите на БНР и БНТ, а изграждането завършва през 1978 г.
Съвсем близо до кулата е легендарното село Момчиловци, което е известно в цял свят с големия брой столетници, които живеят там, и десетките параклиси, които го ограждат на околните хълмове. Смята се, че тайната на дълголетието е във въздуха, който прави уникално местното кисело мляко. Селото е задължителна точка от международни туристически маршрути. В Китай и Япония момчиловското кисело мляко се продава като лек за дълголетие.
Храната
Родопите са един от най-богатите в кулинарно отношение региони в България. Заради откъснатостта на планината от вътрешността в миналото местните са съхранили без промяна много от кулинарните си традиции. Най-популярен е родопският пататник от настъргани картофи, сирене, масло, яйца и лук. Пече се на печка с дърва. Родопските марудници са вид палачинки, а клинът е баница с домашни точени кори и плънка от ориз. Също се пече на плочата на печката с дърва.
Качамакът, питурките, колаците и тикълниците са други вкусни родопски ястия. Най-известният родопски метод за приготвяне на месо е агнешкото чеверме, което се пече на шиш с часове. По течението на р. Арда смилянският фасул се отглежда почти във всеки двор и прави гозбите с този боб неизменна част от бита на местните хора.
Местните билки също са широко използвани, а Мурсалският чай е емблематичен за региона, от който произхожда. Най-популярно в този край е червеното вино мавруд от Асеновград. И за неговия произход има легенда от времето на хан Крум. Когато пленил велможите на разбития от него аварски хаганат, владетелят наредил да се изкоренят лозята. По това време живеел един млад момък - Мавруд юнак. Той бил освободил селото си от страшен змей. Всяка сутрин юнакът пиел вино от лозата, която майка му скрила от владетеля. Когато хан Крум разбрал откъде идва силата на младия левент, размислил и разрешил на поданиците си да отглеждат лозя. Най-хубавото грозде нарекъл на Мавруд юнак.
