Ж ени се бият наравно с мъжете в състава на Българското опълчение по време на Руско-османската война 1877-78 г., донесла освобождението на нашата родина. Седем години по-късно жени участват в Сръбско-българската война за отстояване и защита на правото на съществуване на новоосвободената българска държава. Темата за участието на жените в българското освободително движение все още не е задълбочено изследвана и съществуват само откъслечни сведения за героини, представителки на уж „слабия пол“. А тези жени по време на сраженията, стрелбата и атаките „на нож“ срещу противника не са отстъпвали на мъжете. Нашата надежда е тази празнота в българската история да бъде запълнена. Тук ще представим няколко от тези героини.
Йонка
В нашата история като че ли най-трайно се е запазило името на Йонка Маркова. Тя е от с. Бойница, Видинско, и още като млада се отличава от останалите моми в селото с буйния си и непокорен нрав. Жени се, но след като не успява да постигне разбирателство със съпруга си, сама го напуска. Нещо, за което по онова време и в онова патриархално общество се иска голяма смелост. Според друга версия пък мъжът й се отказал от нея, след като тя, без да го пита, го напуска и отива да се сражава в състава на българското опълчение на връх Шипка. За това след Освобождението пише в изданието си австрийски журналист, който твърди, че тази история му е била разказана от самата българка.
По време на Сръбско-българската война през 1885 г. вторият мъж на Йонка се стяга да участва като редови войник в българската войска. Йонка също е твърдо решена, че няма да стои вкъщи и да оплаква съдбата на мъжа си на фронта, а също ще участва във войната за отстояване на свободата на своята родина като една истинска и достойна българка. Тъй като в Българското доброволческо опълчение не приемат жени, тя, без изобщо да се замисли, отрязва косите си, облича мъжки дрехи и се записва под името Иван Марков. Зачислена е първо във Втора Видинска доброволческа част, предвождана от Димитър Ганчев. Въпреки мъжкия си вид Йонка не успява дълго да държи в заблуждение останалите и те скоро разбират, че сред тях има и жена. Ето какво пише по този повод историкът Йордан Венедиков: „Доброволци от разни градове се бяха вече запътили към София. Видинският комитет бе един от първите в това отношение. Той бе стъкмил чета от 125 души. Между тях беше и прочутата по своята войнственост жена Иванка. Четата е превозена с кораб от Видин до Лом, откъдето стига до София. Там е включена в състава на Втора Софийски опълченска поборническа дружина под командването на кап. Кавалов. Йонка Маркова взема участие в боевете при Ниш, Пирот, Трън и Сливница. Проявите й на бойното поле и в сраженията впечатляват командването и след края на войната Маркова е предложена за награда. Лично княз Александър Батенберг й връчва ордена „За храброст“ IV степен с думите: „Ти показа на какви подвизи е способна българката, вдъхновена от любовта си към Отечеството. Нека примерът ти да бъде винаги жив!“. По-късно Маркова е сред поборниците, носители на новосъздадения от княза нов сребърен орден за героизъм и самоотверженост, проявени по време на Сръбско-българската война в защита на родината.
С това бойната кариера на „бойнишката Жана д,Арк“ не приключва. През 1903 г. тя взема участие в Илинденско-Преображенското въстание. А по време на Балканската война през 1912 г., макар и вече почти 60-годишна, поборничката взема участие в боевете при Одрин. За дългогодишната си служба в полза на Отечеството тя получава от цар Фердинанд втори орден „За храброст“. И още нещо твърде любопитно. Йонка Маркова е сред първите жени в България, които имат смелостта да носят панталон по улиците на столицата София. В онези години на жените, обути с панталони, се е гледало с неособено добро око и те били наричани „мъжкарани“. Йонка обаче отминава с презрение и пренебрежение вперените в нея неодобрителни както мъжки, така и женски погледи. Героинята от две войни и едно въстание умира през 1923 г. на 68-годишна възраст. Погребана е с духова музика и военни почести, нещо, с което друга жена в България по това време едва ли би мога да се похвали.
Йонка Маркова
Христина
Сред жените поборнички е и Христина Хранова от Клисура. Още непълнолетна тя се включва в освободителното движение и става таен куриер на революционните комитети на Васил Левски. По време на Априлското въстание участва в битките в Батак и е една от малкото оцелели при клането там. С братята си по време на Руско-османската война от 1877-78 г. и в последвалата няколко години по-късно Сръбско-българска война се бие при Шипка, Шейново и Стара Загора, а след това при Драгоман, Сливница и Гургулят. Шест от братята й загиват в първата, а други четирима във втората война. Тя обаче оцелява и след като България е освободена, заминава да учи акушерство в Русия. През 1913 г., макар и вече на 62 години, Христина Хранова отново се записва доброволка в поредната война и участва в сраженията при Куманово и Крива паланка. След края на балканските и Първата световна война държавата си измива ръцете, като дава на поборничката мизерна пенсия от 60 лв., с която тя прекарва в бедност последните години от живота си.
Христина Хранова
Сребра
Сред запазилите се имена на българки поборнички е и това на Сребра Апостолова от село Лера, Битолско. Едва 15-годишна тя става член на ВМОРО и заедно с приятелката си Донка Ушлинова (за която също ще стане дума) убиват битолския изедник Реджо Сульов.
След това двете напускат родното село и стават четници при ресенския войвода Славейко Арсов. За изключително противоречивата същност на Сребра си спомня революционерът Христо Настев: „С простодушния си пронизителен поглед, със завидно стройно развито телосложение, които издаваха рядка жизненост и вродена скромност на селска свенливост криеше в себе си едно кораво, но туптящо будно национално сърце. Винаги резервирана и скромна до наивност в отношенията си, тя не се смущаваше от никакви несгоди и лишения при новото си положение.“ След разгрома на Илинденско-Преображенското въстание Сребра и съпругът й бягат в Княжество България и заживяват в покрайнините на Варна в малка къща, която сами си построяват. До края на живота си семейството и четирите им деца живеят в бедност. Сребра Апостолава умира на 31 януари 1942 г. на 55 години.
Сребра Апостолова
Донка
Нейната етърва Донка Ушлинова, с която заедно виждат сметката на дерибея Реджо, след поражението на Илинденско-Преображенското въстание също се прехвърля с мъжа си в България, но продължава да участва в борбите за национално обединение. Тя е в състава на Българското опълчение по време на двете балкански и Първата световна война. Получава няколко ордена „За храброст“ и чин младши подофицер. След края на Първата световна тя също заминава за Варна, където двете етърви отново се събират. Държавата отпуска на семейство Ушлинови еднократна помощ от 10 хил. лв., с които те си построяват къща. До смъртта си Донка Ушлинова е член на Варненското дружество на запасните офицери. Тя умира през 1937 г. и е изпратена с военна церемония и почести.
Донка Ушлинова
Екатерина
Още една представителка на безстрашните българки поборнички е Екатерина Арнаудова. Тя е родена през 1874 г. в някогашното с. Либяхово, намиращо се днес в Благоевградско.
През 1895 г. става член на Върховния македоно-одрински комитет. В гърдите на тази жена тупти мъжко юнашко сърце и самата тя неведнъж споделя, че не се чувства особено като представителка на нежния пол. „Ах, защо не ме е създал Бог мъж, та да чуете и видите как бих извършила над тия мръсни агаряне. Но макар и жена, дай ми Боже сила, та да им платя каквото заслужават.“ Катина Арнаутката, както я наричат познатите й, взема участие и в двете въстания: Кресненското и Илинденско-Преображенското, а после и в Балканската война. За проявения героизъм в сраженията е наградена от българския монарх. Няма единно мнение за годината на смъртта й, дали е 1955 или 1958 г.
Екатерина Арнаудова
Иван Георгиев
