Н а 15 октомври 2022 г. Негово Светейшество Софийският митрополит и Български патриарх Неофит отбеляза своя 77-и рожден ден. Личният празник на Негово Светейшество бе отбелязан със съборна архиерейска св. Литургия в митрополитския катедрален храм „Св. вмчца Неделя“, след която бе отслужен благодарствен молебен.
Юбилей
Времето лети за духовника и в личен план, но и откакто оглави БПЦ. Минаха близо юбилейните 10 лета, откакто точно по обяд на 24 февруари митрополит Йосиф, който бе говорител на избирателния патриаршески събор, излезе от Синодалната палата и с треперещ от вълнение глас възвести на медиите: „Имаме патриарх и неговото име е... Неофит!”. Съдбата на бившия владика показва, че пътищата Господни наистина са неведоми. Защото духовникът, който в момента стои на кормилото на православната църква, можеше вместо свещенослужител да стане машинист и да управлява не паство, а влак. Както свидетелства брат му – доц. Димитър Димитров, диригент на хора на катедралата „Свети Александър Невски”, Неофит всъщност е искал да продължи по пътя на баща си и да стане локомотивен машинист.
Пътека
Всъщност житейската пътека за Симеон Николов Димитров (както е светското му име) до бялото патриаршеско було е дълъг и нелек, а след това действията му целят основно да не се излиза от коловоза на канона и вярата. Роден е в работническо семейство. Баща му е железничар, а майката – прислужничка. Майката била силно религиозна, редовна посетителка на църквите „Света Петка" и „Света Неделя". Именно тя изиграла основна роля за постъпването на сина й в Семинарията. Когато дошло време да учат, бащата поискал да ги изпрати в училище за жепейци, но майката отсякла – не, в Семинарията.
Иначе детството на Неофит е като на другите деца от кв. „Герена” - палави игри и футбол. Оттогава се смята, че Негово Светейшество е левскар, но той самият не парадира с това.
След завършване на основното си образование през есента на 1959 г. Симеон Димитров е приет за ученик в Софийската духовна семинария, която в онези години е „заточена” в Черепишкия манастир. Завършва я през 1965 г.
Служба
Военната служба е задължителна за всички - дори за бъдещите духовници. Така през 1965 г. редник Симеон Димитров влиза в казармата. Полковник Кръстю Стойчев, тогава пряк командир на бъдещия патриарх в 57 мм зенитна батарея си спомня, че е бил далекомерист. Притежавал много добро стереоскопично зрение, благодарение на което много точно определял разстоянието до целта. Заради отличните си стрелби редник Димитров бил повишен в звание „ефрейтор”.
Малко след като се уволнява през 1971 г. завършва Духовната академия „Св. Климент Охридски". На 3 август 1975 г. в Троянската света обител е подстриган в монашество с името Неофит от патриарх Максим. През 1994 г. е избран за Русенски митрополит. От това време започват за него телесни мъки с кардиологичен характер. За щастие благодарение на Бога и българските хирурзи здравето на Неофит е стабилизирано сякаш за неговата духовна мисия.
Клирици споделят, че той печели любовта и уважението на вярващите със своя благ характер, диалогичност и скромност. Неговият стар приятел от семинарията митрополит Йосиф коментира: „Казват, че мълчаливите хора не се срещат често, не са обични и предпочитани. Дядо Неофит говори със своето мълчание. Той мълчи не защото няма какво да каже, а от смирено чувство. Но след обмисленото мълчание от негова страна следва внимателно обмислено слово”.
Критики
Именно заради своята умереност Неофит търпи понякога критики в посока прекалена пасивност по един или друг мирски въпрос. В същото време благодарение на своята благост той успява да потушава споровете в Светия синод и да държи Църквата единна в морето на световните бури. Всичко това изгради един авторитетен ореол на Неофит като на мъдрец както в православния свят, така и в общението му с другите християнски вероизповедания. Но когато трябва, Негово Светейшество умее твърдо да отстоява позициите на БПЦ. Той се държи като равен с равен и с папа Франциск, и с Вселенския патриарх Вартоломей. Последният при посещението си в България през 2015 г. в цялото си слово се обръщаше към патриарх Неофит с Ваше Блаженство вместо с Ваше Светейшество. Сякаш българската църква все още е екзархия, а не патриаршия. Дядо Неофит обаче не му остана длъжен. На свой ред той го титулува непрекъснато Светейшество вместо Всесветейшество, както е по канон.
Два братски народа воюват в Украйна
Още в първите дни след избухването на войната в Украйна Неговото Светейшество излезе с позиция, призоваваща към помирение двата братски народа, „,приели спасителната Христова вяра от единия купел на светото кръщение“. Архиереят припомни и завета на Божия син: „Мир ви оставям; Моя мир ви давам; Аз ви давам не тъй, както светът дава“ (Йоан 14:27), и „блажени миротворците, защото те ще се нарекат синове Божии“ (Мат. 5:9).
Бяга от лукса, ползва лаптоп
В частния си живот патриархът бяга далеч от суетата и изкушенията. Недолюбва мобилните телефони и лукса, но пък ползва лаптоп, за да се осведомява за църковните и светските дела. Обича да си почива, като слуша църковна и класическа музика. Във фонотеката му има над 900 заглавия.
През 70-те години Неофит е назначен за преподавател по пеене в Духовната семинария. Негово Светейшество е известен и с музикалните си заложби и ангелски глас. Преди време излязоха на пазара два албума с негови църковни песнопения.
