НЯМА ОТЪРВАНЕ: Мълниите ги удрят преди и след смъртта!

С веткавиците са изключително опасно нещо, но понякога прощават на жертвите си, за да превърнат живота им в куриозен кошмар и такъв е примерът с двама мъже, оцелели след многократни срещи с небесния ток.

Британецът Уолтър Съмърфолд буквално е преследван от мълнии и те го застигат дори в отвъдното, след като приживе на няколко пъти са се опитвали да го довършат веднъж и завинаги. Странната и смахната история на британския майор от Първата световна война Уолтър Съмърфолд му носи две коренно противоположни прозвища. Едното е за най-голям късметлия сред хората, след като три пъти приживе е оцелял от мощния удар на мълния. Но другото е за най-големия нещастник на света и прокълнат от съдбата. Мнозина са склонни да твърдят, че това не е щастие, а обратното.

Контролен

Мълниите сякаш са решили да тормозят Уолтър Съмърфолд като в някой треторазреден хорър трилър, докато човекът най-накрая не пукне. Приживе, макар и удрян цели три пъти, така и не успява да се гътне, а мълниите все пак решават и да дадат още един контролен изстрел, ако използваме черен хумор с лексиката на наемните убийци, като накрая се стоварват и върху гроба на британеца – за всеки случай, да не би да вземе да се завърне от другия свят.

Първия път, когато Уолтър е бил ударен от мълния, той вече е бил преживял ужасите на голямата война – Първата световна, като се готви да се завърне у дома. По време на Първата световна война Съмърфолд е служил като офицер в британската армия и е водил хората си през няколко битки, преди самият той да бъде наранен на бойното поле, а след това и от гнева на небето.

И така се случило, че оцелял в окопите, докато светкавица не го настигнала и безпогрешно уцелила. Майор Съмърфолд за пръв път е ударен в края на Първата световна война. Годината е 1918-а. Британският офицер бил в Белгия, по специално в нейната фландърска част. И така веднъж, макар и ранен, той спокойно яздел коня си, когато светкавицата го уцелила и решила, че е свършила работата си. Но майорът някак си оцелял. Това обаче коренно преобръща живота му. Станал инвалид и бил принуден да се откаже от военната си кариера. Офицерът бил прикован към инвалидна количка. Според сведенията Съмърфолд бил по-скоро разстроен от това, че не можел да води хората си в битки, отколкото от загриженост за собственото си благополучие. Лекарите казват, че да оцелее след такъв удар било истинско чудо. А той след години лечение станал на крака и започнал да се придвижва първо с патерици, после и с бастун.

Канада

След като Съмърфолд приключил с армията, той започнал нов живот в Канада и стигнал чак до Ванкувър на Тихия океан. Там създал собствено семейство и постепенно се излекувал от травмите на бойното поле и удара на мълнията. Той водел приятно фермерско битие, като гледал да не се претоварва много. Обичал да се наслаждава на заниманията на открито. Влюбил се особено в риболова, посвещавайки голяма част от времето си на езерата и наслаждавайки се на успехите на състезателния риболов. Успешно се приспособил към живота с частична парализа и открил, че риболовът му предлага свободата, която другите дейности не могат. А биографите му твърдят, че той дори и не се замислял как всъщност светкавицата наистина може да удари два пъти. Но точно това се случило с него. Когато бил на риболов през 1924 г., Уолтър седял с въдицата си под дърво. Тогава мълния ударила дървото, като токът се спуснал по ствола и влязъл в тялото на Съмърфолд.

Противно на очакванията обаче, вторият удар на тока от небето не само че не навредил на бившия британски офицер, ами дори облекчил нараняванията от първия. Твърди се, че два дни след удара на светкавицата той е възвърнал известна функционалност на краката си. Човекът бил оптимист, че по този начин природата поправя грешката си, която била допуснала преди.

Шест

При Уолтър интервалът от шест години е много важен. Вторият удар на светкавицата станал шест години след първия, а след още шест последвал и трети. Последният приживе удар от мълния се случил през 1930 г. Този път Уолтър отново се е движил на собствените си крака, след като се е наслаждавал на новооткритата свобода, която е дошла с възстановяването му. Той е започнал да се разхожда из местните паркове и гори, да се наслаждава на пейзажа и да следва познати маршрути. По време на една такава разходка времето внезапно се променило и ясното небе се е превърнало в силно намръщено. За последен път светкавицата е разтърсила земята и Уолтър е ударен отново.

И този път Уолтър оцелява, но вече нещата са непоправими и той остава напълно парализиран. Последният удар от мълния е оставил Уолтър със сериозни медицински проблеми и две години по-късно Съмърфолд издъхва. Преди това той бил ведър човек и се шегувал при първите два удара, но след третия нещата се променили. Сам той е стигнал до мисълта, че бил прокълнат. Семейството му опитвало да намери противодействие срещу това, но така и не успяло.

Финал

През 1932 г., когато бил на 49, Уолтър Съмърфолд завършва земния си път, но светкавиците така и не го оставят на мира. Бившият майор е погребан в гробището Маунтин Вю във Ванкувър. Там семейството му издига обикновен надгробен камък и оплаква кончината му. Уолтър обаче не е оставен на спокойствие и задгробна почивка. Шест години след като е бил ударен от третата мълния отново небето се стоварва с цялата си електрическа мощ върху Съмърфолд. Това се случва през 1936 г. Минали са четири години от смъртта му. Над гробището започва буря и пада една единствена мълния. Тя се стоварва точно върху гроба на Уолтър, докато тялото му е под земята. А надгробният му камък се разцепва при удара. Небесата не са проявили милост към него като жив, вече го преследват и в отвъдното.

Съвпадение или не, но тази последователност от шест години, когато мълниите са удряли Уолтър Съмърфолд между 1918-а и 1936-а, навежда някои на мисълта за проклятие. Канадска журналистка дори пише: „Един мъж, ударен от мълния веднъж, е достатъчен повод, за да се появи заглавие, два пъти е шокиращо, а три пъти? Но след това има и четвърти, при това посмъртен удар“.

Някои предполагат, че може би точно по време на Първата световна война в окопите по някакъв начин проклятието е стигнало британския офицер. Войната е жестоко нещо, изпълнено със смърт и ненавист. Но нищо чудно проклятието на Уолтър да е дошло по-рано, 6 години преди да го удари първата светкавица, още през 1912 г.

Някои обаче (може би съвсем основателно) се питат дали историята за Съмърфолд не е измислена и тази новина през десетилетията да циркулира из различните медии на Запад, а после и по другия свят. Факт е обаче, че във въпросното гробище във Ванкувър наистина има надгробен камък на името на Уолтър Съмърфолд, който е разцепен след удар от мълния.

Рекорд

Справка на „Телеграф“ в Книгата на рекордите „Гинес“ обаче сочи, че Уолтър Съмърфолд изобщо не е човекът, удрян най-много пъти от мълнии, който дори не може да се доближи до постижението на известния като Гръмоотвода от Вирджиния.

Рекордът се държи от Рой Си Съливан – 7 пъти! И при това при всички тях оцелява. В справката на „Гинес“ пише, че Рой е бил още приживе прочут като Човека гръмоотвод или само Гръмоотвода от Вирджиния.

Той е роден на 7 февруари 1912 г. От 1936 г. е бил парков рейнджър и като такъв работата му винаги е била на открито. Но да те нацели светкавица, това означава да се срещнеш с няколкостотин милиона волта и с пиков ток от порядъка на 20 000 ампера.

Според справката в „Гинес“ привличането на Рой с мълниите започва през 1942 г. Тогава резултатът е загуба на нокът на големия пръст на крака. Следващата среща е през 1969 г. и се стига до загуба на вежди, които след това отново порастват. Третата е през юли 1970 г., а резултатът е изгоряло ляво рамо. На 16 април 1972 г. идва поредната светкавица и тя се проявява със запалена коса. На 7 август 1973 г. изгаря вече присадената нова коса, има и сериозни изгаряния по краката. Шестият удар е на 5 юни 1976 г. и опустошението е по глезена. Седмият финален удар на мълнията е на 25 юни 1977 г. Рой получава сериозни изгаряния на гърдите и стомаха, но пак оживява. Според написаното в Книгата на рекордите обаче той не издъхва от пораженията на високоволтовото електричество. Рой Си Съливан предава богу дух на 28 септември 1983 г., когато е на 71. Съливан е поразен от собствената си ръка. Сам се прострелва в главата. А според сведенията той е отчаян, че любовта му е отхвърлена и решава сам да направи това, което нито една мълния не е успяла.

Справка

Според Уикипедия вероятността да бъдеш ударен от мълния за период от 80 години е приблизително оценена на 1:10 000. Ако ударите от мълния бяха независими събития, то вероятността да бъдеш ударен седем пъти би била 1 на 10 октилиона (1 на 10 000 000 000 000 000 000 000 000 000). Тези числа обаче не са съвсем приложими за Съливан, който поради естеството на работата си и физическото си местоположение е бил изложен на много повече бури от средностатистическия човек. Щата Вирджиния, където е живял, има средно от 35 до 45 дни с гръмотевични бури годишно, повечето от които се падат през юни, юли и август. Статистиката за щата сочи, че между 1959 г. и 2000 г. мълнии убиват 58 души и раняват най-малко 238 души във Вирджиния. В Съединените щати през същия период 3239 души са били убити и 13 057 са били ранени от мълнии. Повечето от тях са били мъже на възраст между 20 и 40 години, хванати от светкавиците на открито, гласи безпощадната статистика.

Хекман

Съливан е описан като мускулест мъж с широко, грубо лице, който прилича на актьора Джийн Хекман. Твърди се, че е бил избягван от хората през по-късните години от живота си поради страх да не бъде ударен отново от мълния, а покрай него и други да не пострадат. Това го е натъжавало, пише американската преса. Веднъж той си спомня в интервю: „След като вече бях ударен няколко пъти, един ден се разхождах с главния рейнджър, когато мълния падна доста надалеч. Но главният рейнджър се уплаши и ми каза, че ще се видим по-късно и побърза да се отдалечи от мен“.

Естествено, че американците превръщат и това нещо в шоу. И две от рейнджърските шапки на Съливан днес са в изложбените зали на „Гинес“ - едната е в Ню Йорк, а другата е в Южна Каролина.

Съпруга

И седемте удара са документирани от управителя на Национален парк Шенандоа, Р. Тейлър Хоскинс. Директорът обаче никога не е присъствал на нито един от докладваните случаи и не е бил активен и присъстващ управител в Национален парк Шенандоа в много от пъти от случаите, в които Съливан е бил удрян. Но се приема за абсолютно вярно как седемте пъти са верни попадения.

Самият Съливан обаче твърди, че е удрян осми път и всъщност той му е бил неговата първа среща със светкавица. Тогава е бил дете и е помагал на баща си да жъне пшеница в полето. Бързо се разразява буря и гръм удря острието на косата му, но без да го нарани. Тъй като по-късно не е могъл да докаже факта, Рой никога не го е твърдял и той не се е водил в статистиката.

Съпругата на Съливан също е била ударена веднъж от небесното електричество, когато също внезапно се е разразила буря. Тя е била навън и е окачвала изпрани дрехи в задния им двор. Рой също е бил на простора и й е помагал да окачи дрехите. Светкавицата уцелва жената, но тя остава невредима. Не се споменава само дали заради нея по-късно Рой си тегли куршума, когато е на 71, или заради друга.

Георги П. Димитров