Д ори в добри години мангото се смята за една от най-трудните за отглеждане овощни култури. То зависи от деликатен баланс между климата, физиологията на дърветата и земеделските техники, съобщава Би Би Си.
Постигането на този баланс е от решаващо значение за Индия, най-големия производител на манго в света, където всяка година се добиват 23 милиона тона - почти една пета от общото производство на плодове в страната. Но за много фермери отглеждането на манго през последните години става все по-голямо предизвикателство. „Отглеждането на манго стана непредсказуемо“, казва Упендра Сингх, който обработва 16 акра земя в Малихабад, в северозападния щат Утар Прадеш. Той е четвъртото поколение фермери, отглеждащи манго. Започва работа във фермата, когато е на 12 години. „Сезоните вече не следват определен модел. Цъфтежът, плододаването и прибирането на реколтата се изместват всяка година поради изменението на климата“, казва Сингх, който сега е на 62 години. „Разходите за ресурси се увеличиха, пестицидите, трудът, напояването. Но добивите намаляха. Земеделските производители харчат повече пари, но печелят по-малко от манговите градини“, добавя той.
Сортове
В цяла Индия се култивират почти 700 разновидности манго, като всеки регион има свой собствен доминиращ сорт. Така в Северна Индия най-разпространен е Дашери, в Махараща доминира Алфонсо, а в Бихар и Западна Бенгалия най-често се срещат сортовете Лангра и Малда. Но малко фермери могат да избегнат последиците от измененията в климата.
Агро Телеграф: Реколтата от кайсии в риск
„С непостоянните метеорологични модели, които се превръщат в норма, отглеждането на манго е под натиск“, казва д-р Хари Шанкар Сингх, учен в Централния институт за субтропично градинарство (ICAR). „Мангото е силно зависимо от температурата“, обяснява той.
„Миналата година цъфтежът се случи рано, силните ветрове повлияха на развитието на плодовете, зрелостта настъпи твърде бързо и голяма част от реколтата беше пропиляна. Тази година продължителните ниски температури в Северна Индия забавиха цъфтежа“, казва д-р Сингх. За да помогнат на фермерите да станат по-устойчиви, изследователите разработват нови сортове манго, които могат да понасят по-широки температурни диапазони и да са устойчиви на вредители и болести. Но това отнема време. Манговите дървета се нуждаят от между пет и десет години, за да цъфтят. Освен това те имат друга неблагоприятна биологична особеност: те са хетерозиготни, което означава, че потомството рядко прилича на родителите си.
„Култивацията при мангото отнема десетилетия, това не е бърза иновация“, казва Хари Сингх. Генетичната наука помага за ускоряване на този процес. ICAR ръководи група учени, които обявиха секвенирането на генома на мангото през 2016 г. Тяхната работа се фокусира върху сорта Алфонсо. „Секвенирането на генома на мангото позволява на изследователите да идентифицират гени, свързани с цвета на плодовете, аромата, сладостта, развитието при цъфтеж, устойчивостта срещу климатичните промени и толерантността към болести“, казва Хари Сингх. Това „значително“ е намалило срока, традиционно необходим за култивацията на манго.
Иновации
Земеделските производители са готови да приемат иновациите, когато те се появят. Във фермата си Упендра Сингх е засадил нов сорт манго, цветното манго, с по-голяма гъстота спрямо старата овощна градина. „Най-голямото предимство на цветните сортове е, че дават плод всяка година. Традиционните сортове като Дашери и Лангда често имат години, в които не плододават“, казва Упендра Сингх. Съвременните техники за отглеждане също помагат.
Агро Телеграф: Завръзите падат при поливане с ледена вода
ICAR насърчава фермерите да използват няколко техники за подобряване на реколтата си. „Опаковането“ е проста иновация, при която всеки плод е затворен в дишаща защитна обвивка още при най-ранното си развитие. „Този метод създава контролирана микросреда около плода, намалявайки излагането на неприятели, гъбични патогени, механични повреди и прекомерна слънчева радиация“, казва д-р Т. Дамодаран, директор на ICAR. Неговата организация препоръчва и друга техника. Тя включва правене на тесен, контролиран пръстеновиден разрез на избрани клони.
Стресът върху дървото пренасочва енергията му към цъфтеж и развитие на плодове. По-старите овощни градини също могат да бъдат подмладени, като дърветата се отрежат до височина между 4,5 и 5,5 метра. „След като бъдат подмладени, цъфтежът се подобрява драстично, размерът на плодовете се увеличава и повечето стават от клас А вместо от клас B или C“, казва Хари Сингх.
