Р уски авантюрист печели известност с измислената си история, че е участвал в Руско-османската война от 1877-1878 г., донесла освобождението на България.
Благодарение на съчинената история, лъжецът получава най-високото държавно отличие в комунистическа България. А лъжата му и днес още продължава да се разпространява в социалните мрежи в дните около националния ни празник 3 март и да печели харесвания.
Константин Хруцки герой от Освободителната война или нагъл измамник?
Легенди
Константин Викентиевич Хруцки е роден през 1855 г. в селото Корочин, Белорусия. Като дете той иска да учи, но тъй като родителите му нямат пари, баща му отказва да го даде в селското училище. Тогава малкият Константин бяга от къщи. Във влака той се запознава с възрастна жена, на която разказва, че е сирак и няма нито дом, нито родители.
Жената се съжалява над него и го настанява в католически пансион за безпризорни деца.
След като навършва 20 години, младият мъж е призован да отбие задължителната военна служба в руската армия. И оттук започват мистериите в неговия бъдещ живот. Според разказите на самия Хруцки той е зачислен в елитния лейбгвардейски Преображенски полк. А през 1877 г. в състава на този полк той взема участие в избухналата поредна Руско-османска война.
Задно с останалите от полка преминава река Дунав, влиза в българските земи и през следващите месеци участва в боевете с турците при Плевен, Шипка, Шейново, Казанлък и Стара Загора. Заради проявения героизъм той два пъти е бил награждаван с Георгиевския кръст.
Награди
След уволняването си от войската завършва учителски институт и работи като преподавател повече от 30 години. След избухването на Първата световна война заминава за Москва, работи в държавни учреждения, но едновременно с това се сближава и с някои от руските революционери.
След болшевишкия преврат благодарение на връзките с тези революционери, той получава жилище и добра работа. А по време на Отечествената война с благоволението на Сталин е евакуиран в Крим, където в безопасност прекарва до края й.
Форсирането на река Дунав при Свищов, в което Хруцки твърди, че е участвал, но документите не го потвърждават
В средата на 50-те години на ХХ век в съветския официоз вестник „Правда“ е публикуван материал за столетника Константин Викентиевич Хруцки, който през войната от 1877-78 г. проявява чудеса от героизъм и се бие храбро за свободата на братския български народ.
С решение на Всеславянския комитет той е награден с медала „За бойни заслуги“.
През 1955 г. с решение на Политбюро на ЦК на БКП „братушката“ Хруцки получава и най-високото българско държавно отличие по онова време, ордена „Георги Димитров“. Същата година орденоносецът посещава България по покана на Всенародния комитет за българо-съветска дружба.
Руснакът Хруцки получава орден Георги Димитров, но дали не е чрез измама?
В страната ни той е посрещнат като важен държавен глава. На летището го чака лично министър-председателят Вълко Червенков, който дълго не го пуска от прегръдките си. През следващите няколко дни посещението на високия руски гост е тема номер едно за българската преса.
Той участва в деветосептемврийските тържества по случай 11 години от победата на „народната социалистическа революция“ в НРБ. А преди да отпътува обратно за Съветския съюз, бившият фронтовак получава и подарък, ушита специално за него униформа на български опълченец, с която той през следващите години често обича да се фотографира.
Столетник
През следващите 14 години Константин Хруцки продължава редовно да получава десетки писма и подаръци от България. През 1960 г. той посещава България за втори път, където отново са му оказани високи държавни почести. А на изпроводяк отнася много подаръци за спомен от благодарния за освобождението си братски български народ.
Константин Хруцки умира на 14 февруари 1969 г. на библейската патриаршеска възраст от 113 години. А тогавашният българки държавен глава Тодор Живков изпраща на вдовицата Вера Лукинична официална съболезнователна телеграма от името на ЦК на БКП и от името на „признателния български народ“.
Столетникът Хруцки със съпругата си Лена
През целия си живот Хруцки обича често да си спомня и разказва за участието си в Руско-османската война, донесла освобождението на българите. Един от любимите му разкази е за това как с другарите си от Преображенския полк минава с форсиране река Дунав, като оцелява по Божията милост.
Нищо в разказа му не прави впечатление на слушателите му, макар сред тях да има и професионални историци. Трябва да минат обаче цели 20 години от смъртта на „братушката освободител“, за да стане ясно, че цялата история за неговото участие в Освободителната война в българските земи е една измислица, съшита при това с бели конци.
Проверка
След падането на комунистическото управление в България и Русия няколко непредубедени руски историци решават да проверят по-детайлно участието на Хруцки във войната от края на XIX век. И изучавайки документите, те се натъкват на доста интересни резултати.
Оказва се, че всъщност Преображенският полк, в състава на който е Викентий Хруцки, не е участвал в нито едно от сочените от него сражения: нито при Плевен, нито на Шипка, нито в Стара Загора и Казанлък, поради простата причина, че той излиза от Санкт Петербург чак през август 1877 г. и поради тази причина няма как да е участвал във форсирането на Дунав на 15 юни.
Задълбочавайки се в документите, руските историци се натъкват и на други сериозни разминавания. В разказите си Хруцки често споделял, че неговото бойно кръщение било по време на битките за освобождението на Варна. Но това също няма как да е вярно, тъй като във Варна руските войски влизат чак след официалния край на войната.
Варна от 19 век, за която Хруцки твърди, че се бил сражавал
Разравяйки се в документите на самия Преображенски полк, историците установяват също, че в списъците на полка няма и никога не е фигурирало лице с фамилия Хруцки. Установено било също, че Георгиевският кръст, който той винаги носел със себе си, също е фалшив.
А и след смъртта му този кръст мистериозно изчезва и никой никога не го вижда повече. Бившият директор на историческия музей в Новоросийск пък си спомня, че веднъж му предали един часовник, с който уж Хруцки бил награден заради участието му във форсирането на Дунав при Свищов.
Проверката установила обаче, че часовникът е от съветско време. Така цялата героична биография на братушката освободител Константин Викентиевич Хруцки в освобождението на българските земи и българския народ се оказва нагла фалшификация.
Според руските историци измамникът е измислил псевдогероичната си биография след края на Отечествената война, когато много от документите от царска Русия били изгорени или изчезнали и всеки можел да се представи за какъвто си иска.
Версия
Съществува и още една версия, която се опитва да оневини Хруцки, като го представя не за войник от елитния лейбгвардейски Преображенски полк, а за доброволец, записал се в състава на Българското опълчение, за да помогне на братския български народ да отхвърли петвековното робство.
Но и за тази версия няма абсолютно никакви документи, които да я потвърждават. Така в крайна сметка цялата тази история около Константин Викентиевич Хруцки и участието му в освобождението на българския народ не отива по-далеч от кръга на съмненията.
Той обаче ще остане може би единственият, който успява да излъже и заблуди българските партийни величия от средата на миналия век да му дадат най-елитния и престижен за онова време държавен орден „Георги Димитров“.
Иван Георгиев
