1

Р уски авантюрист печели известност с измислената си история, че е участвал в Руско-османската война от 1877-1878 г., донесла освобождението на България.

Благодарение на съчинената история, лъжецът получава най-високото държавно отличие в комунистическа България. А лъжата му и днес още продължава да се разпространява в социалните мрежи в дните около националния ни празник 3 март и да печели харесвания.

Константин Хруцки герой от Освободителната война или нагъл измамник?

 Константин Хруцки  герой от Освободителната война или нагъл измамник?
Архив

Легенди

Константин Викентиевич Хруцки е роден през 1855 г. в селото Корочин, Белорусия. Като дете той иска да учи, но тъй като родителите му нямат пари, баща му отказва да го даде в селското училище. Тогава малкият Константин бяга от къщи. Във влака той се запознава с възрастна жена, на която разказва, че е сирак и няма нито дом, нито родители.

Жената се съжалява над него и го настанява в католически пансион за безпризорни деца.

След като навършва 20 години, младият мъж е призован да отбие задължителната военна служба в руската армия. И оттук започват мистериите в неговия бъдещ живот. Според разказите на самия Хруцки той е зачислен в елитния лейбгвардейски Преображенски полк. А през 1877 г. в състава на този полк той взема участие в избухналата поредна Руско-османска война.

Задно с останалите от полка преминава река Дунав, влиза в българските земи и през следващите месеци участва в боевете с турците при Плевен, Шипка, Шейново, Казанлък и Стара Загора. Заради проявения героизъм той два пъти е бил награждаван с Георгиевския кръст.

Награди

След уволняването си от войската завършва учителски институт и работи като преподавател повече от 30 години. След избухването на Първата световна война заминава за Москва, работи в държавни учреждения, но едновременно с това се сближава и с някои от руските революционери.

След болшевишкия преврат благодарение на връзките с тези революционери, той получава жилище и добра работа. А по време на Отечествената война с благоволението на Сталин е евакуиран в Крим, където в безопасност прекарва до края й.

Форсирането на река Дунав при Свищов, в което Хруцки твърди, че е участвал, но документите не го потвърждават

 Форсирането на река Дунав при Свищов, в което Хруцки твърди, че е участвал, но документите не го потвърждават
Архив

В средата на 50-те години на ХХ век в съветския официоз вестник „Правда“ е публикуван материал за столетника Константин Викентиевич Хруцки, който през войната от 1877-78 г. проявява чудеса от героизъм и се бие храбро за свободата на братския български народ.

С решение на Всеславянския комитет той е награден с медала „За бойни заслуги“.

През 1955 г. с решение на Политбюро на ЦК на БКП „братушката“ Хруцки получава и най-високото българско държавно отличие по онова време, ордена „Георги Димитров“. Същата година орденоносецът посещава България по покана на Всенародния комитет за българо-съветска дружба.

Руснакът Хруцки получава орден Георги Димитров, но дали не е чрез измама?

 Руснакът Хруцки получава орден Георги Димитров, но дали не е чрез измама?
Архив

В страната ни той е посрещнат като важен държавен глава. На летището го чака лично министър-председателят Вълко Червенков, който дълго не го пуска от прегръдките си. През следващите няколко дни посещението на високия руски гост е тема номер едно за българската преса.

Той участва в деветосептемврийските тържества по случай 11 години от победата на „народната социалистическа революция“ в НРБ. А преди да отпътува обратно за Съветския съюз, бившият фронтовак получава и подарък, ушита специално за него униформа на български опълченец, с която той през следващите години често обича да се фотографира.

Столетник

През следващите 14 години Константин Хруцки продължава редовно да получава десетки писма и подаръци от България. През 1960 г. той посещава България за втори път, където отново са му оказани високи държавни почести. А на изпроводяк отнася много подаръци за спомен от благодарния за освобождението си братски български народ.

Константин Хруцки умира на 14 февруари 1969 г. на библейската патриаршеска възраст от 113 години. А тогавашният българки държавен глава Тодор Живков изпраща на вдовицата Вера Лукинична официална съболезнователна телеграма от името на ЦК на БКП и от името на „признателния български народ“.

Столетникът Хруцки със съпругата си Лена

 Столетникът Хруцки със съпругата си Лена
Архив

През целия си живот Хруцки обича често да си спомня и разказва за участието си в Руско-османската война, донесла освобождението на българите. Един от любимите му разкази е за това как с другарите си от Преображенския полк минава с форсиране река Дунав, като оцелява по Божията милост.

Нищо в разказа му не прави впечатление на слушателите му, макар сред тях да има и професионални историци. Трябва да минат обаче цели 20 години от смъртта на „братушката освободител“, за да стане ясно, че цялата история за неговото участие в Освободителната война в българските земи е една измислица, съшита при това с бели конци.

Проверка

След падането на комунистическото управление в България и Русия няколко непредубедени руски историци решават да проверят по-детайлно участието на Хруцки във войната от края на XIX век. И изучавайки документите, те се натъкват на доста интересни резултати.

Оказва се, че всъщност Преображенският полк, в състава на който е Викентий Хруцки, не е участвал в нито едно от сочените от него сражения: нито при Плевен, нито на Шипка, нито в Стара Загора и Казанлък, поради простата причина, че той излиза от Санкт Петербург чак през август 1877 г. и поради тази причина няма как да е участвал във форсирането на Дунав на 15 юни.

Задълбочавайки се в документите, руските историци се натъкват и на други сериозни разминавания. В разказите си Хруцки често споделял, че неговото бойно кръщение било по време на битките за освобождението на Варна. Но това също няма как да е вярно, тъй като във Варна руските войски влизат чак след официалния край на войната.

Варна от 19 век, за която Хруцки твърди, че се бил сражавал

 Варна от 19 век, за която Хруцки твърди, че се бил сражавал
ref.blog.libvar.bg

Разравяйки се в документите на самия Преображенски полк, историците установяват също, че в списъците на полка няма и никога не е фигурирало лице с фамилия Хруцки. Установено било също, че Георгиевският кръст, който той винаги носел със себе си, също е фалшив.

А и след смъртта му този кръст мистериозно изчезва и никой никога не го вижда повече. Бившият директор на историческия музей в Новоросийск пък си спомня, че веднъж му предали един часовник, с който уж Хруцки бил награден заради участието му във форсирането на Дунав при Свищов.

Проверката установила обаче, че часовникът е от съветско време. Така цялата героична биография на братушката освободител Константин Викентиевич Хруцки в освобождението на българските земи и българския народ се оказва нагла фалшификация.

Според руските историци измамникът е измислил псевдогероичната си биография след края на Отечествената война, когато много от документите от царска Русия били изгорени или изчезнали и всеки можел да се представи за какъвто си иска.

Версия

Съществува и още една версия, която се опитва да оневини Хруцки, като го представя не за войник от елитния лейбгвардейски Преображенски полк, а за доброволец, записал се в състава на Българското опълчение, за да помогне на братския български народ да отхвърли петвековното робство.

Но и за тази версия няма абсолютно никакви документи, които да я потвърждават. Така в крайна сметка цялата тази история около Константин Викентиевич Хруцки и участието му в освобождението на българския народ не отива по-далеч от кръга на съмненията.

Той обаче ще остане може би единственият, който успява да излъже и заблуди българските партийни величия от средата на миналия век да му дадат най-елитния и престижен за онова време държавен орден „Георги Димитров“.