К акво е общото между „Шербет от боровинки“ и „Домът, в който си роден, е твоята съдба? Отговорът изглежда лесен – и в двата сериала виждаме жени, които се борят и променят съдбата си, отказват да бъдат заключвани в клетка и демонстрират неподозирани сили.
Те си приличат толкова много, че непредубеденият зрител решава, че съзира общ почерк – този на доктор Гюлсерен Будайъджъоглу. Тя наистина има общо с единия от тях - „Домът, в който си роден, е твоята съдба“ (Doğduğun Ev Kaderindir). Но ако се вгледате по-внимателно в образите и детайлите, ще установите по-голяма прилика с друг сериал - „Златно момче“ (Yalı Çapkını).
Бинго! Всяка делнична вечер по bTV Story чувате името на доктор Гюлсерен Будайъджъоглу, така че едва ли сте се хванали на уловката. И за да не ви измъчваме повече, ще споменем още няколко въздействащи сериала, създадени по нейни книги - „Червената стая“ (Kırmızı Oda), „Блокът на невинните“ (Masumlar Apartmanı), „Боклукчията“ (Çöp Adam), Шивачът“ (Terzi), „Стогодишно чудо“ (Yüz Yıllık Mucize).
През последните години книгите на д-р Будайъджъоглу, в които тя пише истории за своите клиенти, идващи в клиниката й, завладяха телевизионния сектор. Психологическите сериали, базирани на книгите на известната психотерапевтка, чупят рекорди за рейтинг, зрителите гледат телевизионните продукции с любов и интерес, но в същото време има и все по-критични коментари по темите, повдигнати в сериала, където доминират хора с изкривена психика, неадекватно поведение и психологически проблеми.
Звездният възход на Гюлсерен Будайъджъоглу започва с първия ѝ проект „Истанбулска невеста“ (İstanbullu Gelin). Той все още има малка прилика с психологически филмов роман, но сюжетът е базиран на реални събития, разказвайки историята на живота на една от пациентките на известната психотерапевтка. Тя е толкова добра в образите, които изгражда и показва, че човек неволно се замисля дали самата докторка няма проблеми. Вероятно вече сте заинтригувани да научите нещо повече за нея, но ако очаквате да прилича на някоя от героините си, ще останете разочаровани.
Семейство
Гюлсерен е родена през 1947 г. в Анкара. По собствените ѝ думи е имала любящ баща и „жертвоготовна, авторитарна“ майка. Тя е най-голямото дете, освен нея в семейството е имало още две деца, Юкселен и Мустафа. Завършва TED College Ankara и Медицинската гимназия към Университета в Анкара.
След като успешно преминава конкурса за позицията телевизионна водеща, тя работи за канала TRT, който е открит малко преди това, през 1965 г. Сред учителите и съучениците си получава прякора Мис TRT. След като завършва университета през септември 1972 г., Будайъджъоглу започва да мисли да стане лекар или телевизионна водеща. През ноември същата година напуска работата си като телевизионна водеща, а през декември получава позицията на асистент. Кариерата ѝ като асистент обаче не трае дълго. Асистентите се нуждаят от официално разрешение, за да работят в телевизията. През януари 1973 г. деканът отказва да даде такова разрешение на Будайъджъоглу. Същия месец тя участва в заснемането на две телевизионни програми. След това в университета е проведено вътрешно разследване, в резултат на което Будайъджъоглу е уволнена от университета и се посвещава изцяло на кариера в телевизията. През 1977 г. тя завършва специализацията си по психиатрия в университета Хаджеттепе и преподава там в продължение на 5 години. Едновременно с това води предаването İnsan ve Dünyası, посветено на обсъждането на различни заболявания и социални проблеми с експерти.
Писане
Професионалната й писателска кариера започва през 2004 г., когато Будайъджъоглу публикува Madalyonun İçi, Bir Psikiyatrın Not Defterinden. Първите две книги, написани от Будайъджъоглу, са сборници с разкази, посветени на различни психични заболявания. Третата книга съдържа един дълъг разказ.
Първите четири романа на Будайъджъоглу, както и романът „Момичето зад стъклото“, написан през 2019 г., са психотерапевтични романи, базирани на реални събития, на които писателката е била свидетел със собствените си очи. Тя неведнъж е критикувана за разкриване на лекарската тайна, но не спира да си сътрудничи с телевизионни канали, така че нейната практика като психотерапевт е на показ и много жени се разпознават в съдбите, които показва.
Д-р Гюлсерен Будайъджъоглу не крие, че най-ярките образи на екрана са тези на Сейран и Ферит от „Златно момче“, които феновете на турските сериали обикнаха истински. Тя самата неведнъж е признавала, че Сейран и Суна са нейни типични пациентки, а Ферит е приятно момче, а Мерт Рамазан Демир се справя чудесно с ролята си. И въпреки че в сериала има разтоварващи моменти, както е и в живота – след шеги и закачки идва ред на тежки изпитания, които могат да сломят човешката психика. Или да те изкарат от ситуацията с гордо вдигната глава като победител. Именно в това е тактиката на д-р Гюлсерен Будайъджъоглу. Във всеки един епизод от сериала се изповядват пациенти, преживели травми в детството и разочарования в настоящето. Жени с ниско самочувствие и мъже с твърде силно его, които се държат като робовладелци и потискат всеки техен порив за свобода. Отритнати синове и дъщери, които цял живот са копнели за бащиното признание и закрила, вдовици, които не могат да прекрачат миналото и да продължат своя живот, а се оставят на течението, майки, които подтикват дъщерите си да са консуматори на връзки и да се прикрепят към някой богаташ, за да си осигурят охолен живот и да не работят. Огледайте се. Нима не виждате такива хора и покрай вас? Дори да не живеят в имения и да нямат прислуга, няма ли всеки от тях свой изолиран свят на мечти и надежди, болка от загуба и провали? Не копнее ли всеки за онази страстна любов, която те кара да забравяш и прощаваш, да плачеш на нечие рамо или да наказваш предателствата?
Белези
Психологията на д-р Гюлсерен Будайъджъоглу кара раните в душата да зараснат, както това ще стане с белезите от киселината, с която извратената майка на Акън и сестра на Юкеш ага заливаше гърба на момичето, за да си отмъсти едновременно на двете фамилии – Шанлъ и Корхан. И в такъв момент виждаме, че дори най-силният човек, който демонстрира пред другите, че е неуязвим и приема предизвикателствата, е крехък и раним. И се нуждае от топла прегръдка, в която да потъне и да намери покой. От рамо, на което да поплаче. От ръка, която да гали косите му. Стратегията на Гюлсерен Будайъджъоглу е брилянтна. И затова не е необходимо в сериалите по сюжети от нейната практика да има уточнение, че са базирани на истински случаи, както в „Домът, в който си роден, е твоята съдба“. Урокът от последния всъщност бе, че в живота винаги има втори шанс. Зрителите вярват на доктор Гюлсерен Будайъджъоглу, защото тя представя този наш труден живот такъв, какъвто е – със страховете, раните, болките, разочарованията, но и надеждите.
