Д рамата в Ормузкия проток, който започна да вдига цените на горива и торове, буквално разтресе сектора на земеделците. В средата на миналата седмица зърнопроизводителите дадоха старт, като обявиха, че ситуацията е нетърпима, защото само за 20 дни бяха изчислили, че цените на торовете са скочили с 40%. Илия Проданов, шеф на НАЗ, заяви пред „Телеграф“, че е възможно да има дефицит и на българските, защото гърците активно купуват. В средата на миналата седмица огромна група от зърнопроизводители стояха 4 часа при земеделския министър Иван Христанов да обсъждат темите за акциза, торовете и слънчогледа от Аржентина, който подбива нашите цени. Отпред търпеливо чакаше един от лидерите на бранша на млекопреработвателите Владислав Михайлов, който се оплака, че секторът е под абсолютен натиск заради огромната разлика в цените от мандрата до щанда. Следваха го и други земеделци всеки със своите оплаквания.
милтенова
Неадекватен
И ако съдейки по грейналите физиономии на хората от Национална асоциация на зърнопроизводителите (НАЗ) след приключване на срещата с Иван Христанов има надежда за решение на техните проблеми, то ситуацията при овощари, градинари и оранжерийни производители е плачевна. На първо място акцизът за горивата, практически не топли никой от тези уязвими сектори, тъй като те не работят с големи площи. Според Марияна Милтенова, председател на Асоциацията на градинарите, която има и овощни градини, трябва да има нов разчет за акциза за горивата за овошките. Тя обясни, че такова предложение е имало още по времето на министъра на земеделието Явор Гечев, но така и не се случило.
В момента незабавно трябва да се правят пръскане, резитби, торене и всичко е свързано с разход на горива, допълни тя.
Тя изтъкна, че разчетът за акциза на горивата за сектора на овощните е абсолютно неадекватен. „За първи път тези мерки бяха изчислени от младо момченце, което едва ли имаше представа от това, което се върши в градините. Обърнах внимание на тогавашния министър Явор Гечев и му казах, че утре той ще си отиде, обаче това момченце ще остане и ще прави грешни разценки и няма кой да го коригира. Той ми се обиди, но стана точно така, защото сега всички производители на плодове и зеленчуци са потърпевши.
А мерките са неадекватни, защото обработките, които са заложени, не са коректни“, категорична е тя и даде пример с прасковите, където трябва да се пръска около 20 пъти, а по документи са направени разценки на много по-нисък брой обработки. Тя изтъкна, че ползват и други торове освен тези като на зърнопроизводителите, както и допълнителни препарати за растителна защита, защото вече има 30% увеличение от миналата година на медните препарати. Затова секторът настоява да се преизчисли акцизът за разхода на горива за плодове и зеленчуци и да се сложат адекватните количества, като се включат и екосхемите за косене, защото разходът се е увеличил. Според нея към този момент по отношение на подпомагането е най-добре има глобална сума, която да покрие различните увеличения, както е била украинската помощ, защото се увеличава електрическата енергия. И докато при бизнеса има регулярна помощ, то в техния сектор не е така, защото реколтата се сортира, опакова, а това е разход на енергия.
Помпи
Божидар Петков, председател на асоциацията на малинопроизводители и ягодоплодни, пък заяви, че секторът е декапитализиран от миналата година с измръзванията и ниските добиви. Той добави, че никой от малинопроизводителите няма торове запаси, а сега се влагат две трети от торовете с бързо и бавно действие до края на сезона, както и за зимните пръскания и начало на вегетацията, затова сега са в критичен момент. Има много разходи за дизел, защото сега почват да тичат по полетата, борба с плевелите, тръгва началото на поливния сезон, който се прави с дизелови помпи въпреки дъждовете. „90% от ягодите са на найлон и за да се вкарат торове под найлон, трябва вода с помпи и разход на дизел. Може да вали, но ние няма как да си вкараме торовете и препаратите под найлона“, обясни Божидар Петков.
Той обясни, че скокът на нефта се отразява пряко на торове и препарати, но и на пластмаси, полиетилени и други продукти, които използват производителите. От тези продукти се правят мрежи в оранжерии срещу градушки и засенчване, полиетиленови маркучи за капковото напояване за по един-два сезона. Очакваме всичко от нефт, както беше и при предишната криза, производните да скочат с 15-20% и всичко повлича след себе си. Така че при нас общият ефект на по-високи консумативи да е с 30%. Ние настояваме за 165 евро помощ като с 6-месечен хоризонт“, каза Божидар Петков.
Заплати
Всички от сектора изтъкнаха пред „Телеграф“, че едни от най-големите разходи са заплатите на работниците, които с влизането в еврозоната и поскъпването на храните и всичко по веригата искат по-високо заплащане. Работниците поставят условия и с общи транспортни средства, други искат повече пари за транспорт и това товари себестойността на продукцията. Затова обща сума за подпомагане е най-логична към този момент, допълни Марияна Милтенова.
Ради Радев, член на УС на градинарите: Не признават разсада за земеделска продукция
За 1 дка градина са необходими 1000 куб. метра вода, нужна ни е 1 милиард куб метра за напояване. Въпросът е може ли държавата да ни ги осигури, но в същото време да се дават помощи само на стопаните с площите с напояване, защото именно те работят. Защото сега ние не правим земеделие, а субсидиране. Това заяви пред „Телеграф“ Ради Радев, член на УС на асоциацията на зеленчукопроизводителите.
Според него сега държавата и ЕС дават пари, които са всъщност на данъкоплатците, а те произвеждат тикви и мушмули. А ние, градинарите, работим с дизелово гориво на 3 лв. литъра и продължаваме да топлим растенията. „Разходът ни се е увеличил, правим земеделие, за да оцелее, да оцелеем като реални субекти в бранша и бизнеса, второ да си запазим работниците и партньорите и ние да оцелеем като семейство и фамилия, защото повечето от нас правят фермерско градинарство. А това означава, че лягат и стават с проблемите на тяхното производство“, каза Ради Радев. Той допълни с горчивина, че сега целта е да оцелеят, а в момента търсят начин сами да си помогнат, защото на държавата не могат не разчитат. Той изтъкна, че в оранжерийното производство не ползват намален акциз върху горивото за отопление, но го ползват други асоциации. Ситуацията е комично плачевна, защото държавата дори не признава разсада за земеделска продукция и съответно производителите не подлежи на никакви помощи.
„Нищо не получаваме, аз работя от 1983 година и един лев не съм получил помощ. Градинарството ще оцелее, защото ние помежду си не стачкуваме, а се променяме, скубем едно и садим друго. Градинарите ще оцелеят за разлика от тези, които правят субсидиевъдство“, е горчивата надежда на производителя.
Светлана Трифоновска
