В дебелите книги по военно изкуство пише, че успехът на една операция се гарантира от: ясни цели, реализуема стратегия, реалистичен план, изготвен на база подробни разузнавателни данни, налични ресурси за неговото изпълнение. Задължителни са още създаване на дезинформационна среда, която да прикрие истинските цели, и скрит и силен удар, на който врагът да не може да отговори.
Всичко това на практика бе реализирано с операция „Среднощен чук“ за унищожаване на 3 ключови обекта от иранската ядрена програма.
Разчистване
На 12 юни изтече 60-дневният срок, поставен от президента Тръмп на Иран да приеме неговия план за ядрената програма на страната. Вечерта на 13 юни Израел започна операция „Изгряващият лъв“, която бе съобразена с възможностите на еврейската държава - унищожаване на ключови военни лидери и ядрени учени на Иран и атакуване на наземни обекти от иранската ядрена програма (виж „Дългите лапи на „Изгряващият лъв“). 2 седмици по-късно е малко спорно доколко тя постигна целите си и дали бе преценен правилно отговорът на Иран, но операцията постигна нещо много важно - тотално унищожи радарното покритие и ПВО системите на Иран в западно и северозападно направление.
На фона на израелските удари САЩ проведоха отлично планирана операция „Морков и тояга“ - съчетание от послания за преговори и завоалирани заплахи към Иран. На 16 и 17 юни 2025 г. Тръмп намекна за нещо „много по-голямо“ от предстоящо мирно споразумение.
На 17 юни Тръмп призова Иран безусловно да се предаде. Държавният секретар Марко Рубио заяви, че Вашингтон би предпочел дипломатическо решение и че Тръмп е изпратил емисари в Техеран в подкрепа на ядрена сделка. На 19 юни Тръмп заяви: „Тъй като има значителна вероятност за преговори, които може или не може да се проведат с Иран в близко бъдеще, ще взема решение в рамките на следващите 2 седмици“.
Същия ден Бенямин Нетаняху, Израел Кац и Еял Замир се обадили на Тръмп, казвайки, че не могат да чакат 2 седмици; че запасите на Израел от големи ПВО ракети привършват и смятат, че има много малък прозорец за удар. Вицепрезидентът Джей Ди Ванс и министърът на отбраната Пийт Хегсет се противопоставят поради опасения за въвличане на САЩ във войната.
Ден преди американските удари Роберто Гросси, генерален директор на МААЕ (Международната агенция за ядрена енергия на ООН), заяви, че агенцията няма данни и сведения, че Иран има военна ядрена програма, като това е премахване на този аргумент за удари по Иран.
В това време започнаха да пристигат съобщения за прелитането на американски СТЕЛТ бомбардировачи В-2 Spirit („Дух“) до базите на остров Диего Гарсия в Индийския океан и до тази на остров Гуам в Тихия океан. Така се създаде очакване за удари на ВВС на САЩ по Иран от тази посока. Причината - съвременният дигитален свят и възможността за онлайн следене на полета на самолетите в интернет.
Мощно
На 21 юни по обяд в Средния запад на САЩ (вечерта в Персийския залив) 7 СТЕЛТ бомбардировача Northrop B-2 Spirit, придружени от авиотанкери Boeing KC-135 Stratotanker на ВВС на САЩ, излитат максимално дискретно от базата им Whiteman в сърцето на САЩ, щата Мисури, и със сведени до абсолютния минимум радиокомуникации поемат на изток през Атлантическия океан. Прелитат над Гибралтарския пролив и заобикалят Европа. В това време 3 бомбардировача В-2 правят ясно видима демонстрация на присъствие над Тихия океан. Над Близкия изток към тях се присъединява изтребително прикритие - САЩ разполагат с едва 19 бомбардировача В-2 (от 21 произведени) и те са изключително ценни.
Групата навлиза във въздушното пространство на Иран от запад. След 18-часов полет, в 2,10 местно време, първият B-2 пуска двете си бомби GBU-57 МОР по Центъра във Fordow, Централен Иран. 6 B-2 Spirit пускат общо 12 бомби GBU-57 във Fordow, а седмият В-2 пуска 2 върху ядреното съоръжение в Natanz. Следват нови 18 часа полет до дома. Обектът в Исфахан е поразен с 2 залпа с общо 30 крилати ракети BGM-109 Tomahawk от борда на атомната подводница USS Georgia (SSGN-729). Това бе първото бойно използване на GBU-57 MOP.
СТЕЛТ
Northrop B-2 Spirit е американски тежък СТЕЛТ стратегически дозвуков бомбардировач. Проектиран е от Northrop, а Boeing, Hughes и Vought са подизпълнители. Произвеждан е от 1988 до 2000 г. Бомбардировачът може да хвърля конвенционални и термоядрени оръжия - до 80 бомби Mk 82 JDAM по 230 kg с GPS насочване или 16 ядрени бомби B83 с тегло 1100 kg. Произведени са 21 B-2 на средна цена от 2,13 млрд. долара всеки (4,17 млрд. по цени от 2024 г.). Според ВВС на САЩ обхватът му е 11 000 км. При полет на крейсерска височина B-2 се зарежда с гориво на всеки 6 часа, поемайки до 45 000 кг гориво наведнъж.
Убиец
Boeing GBU-57 MOP (Massive Ordnance Penetrator) е прецизно насочвана бомба за унищожаване на бункери с тегло 13 600 kg, диаметър 0,8 m и дължина 6,2 m. Взривното вещество е полимерно свързан експлозив (PBX) с маса 2423 kg. Състои се от корпус на бомбата BLU-127 и интегриран GPS/INS пакет за насочване и управление. Тази интегрирана система й позволява с СЕР (кръгово отклонение) от 1,5 m. Детонацията се управлява от Large Penetrator Smart Fuze (LPSF), който регулира момента на експлозия въз основа на дълбочината на удара и характеристиките на подземната структура.
По време на полет бомбата се стабилизира от решетъчни крила, които помагат за поддържане на траекторията и позволяват корекции в средата на курса. За разлика от плоските крила на конвенционалните бомби, решетъчните дават по-добрия им контрол при полет с висока скорост и могат да се сгъват за съхранение в отсека на B-2.
Размер
Поради размера и теглото си GBU-57 MOP може да бъде носена само от бомбардировача B-2 Spirit.
Противобункерни бомби са използвани във войната в Ирак през 2003 г., без да проникнат или да постигнат желаните резултати. В отговор ВВС на САЩ разработиха концепция за семейство много големи проникващи бомби - Big BLU (Bomb Live Unit), която включва GBU-43/B MOAB (Massive Ordnance Air Blast) и GBU-57 MOP. MOP е разработена от Дирекцията за боеприпаси на Лаборатория на ВВС в авиобаза Еглин и е проектирана от Boeing за използване с B-2 Spirit и B-21 Raider.
През март 2007 г. MOP е тествана в тунел DTRA на ракетния полигон White Sands (Ню Мексико), а през юли Northrop Grumman получи договор за 2,5 млн. долара за модифициране на B-2, който да носи 2 MOP. През октомври 2009 г. Конгресът разрешава ускоряване на проекта. През февруари 2011 г. Boeing получи договор за 15 млн. долара за модификация, а през април ВВС на САЩ поръчват 8 MOP плюс поддържащо оборудване за 28 млн. долара и започват да ги получават през септември. През февруари 2012 г. са одобрени 81,6 млн. долара за доразработване и усъвършенстване на МОР. През март 2012 г. в авиобаза Whiteman вече има „оперативен запас от бомбите“. В началото на 2013 г. MOP бе успешно интегрирана в B-2. 20 бомби са доставени до ноември 2015 г. През април 2019 г. Boeing получи нов договор за 21 млн. долара за производство на още бомби.
Край
Обикновено когато са намесени политици, всички в крайна сметка намират аргументи, че са победители. За Израел е победа, че болезнените удари на иранските ракети спряха, тъкмо когато свършиха ПВО ракетите. Тръмп твърди, че е върнал иранската ядрена програма с години назад. Иран нанесе тежки удари по Израел и консолидира общественото мнение в подкрепа на режима, доказвайки, че Израел и САЩ са „агресори“.
Димитър Ставрев, военен експерт
