П реподобна Стойна сама казвала, че в Златолист лекува със силата на свети Георги, който много пъти й се явявал на сън и я смятал за своя духовна сестра.
Пророчицата е живяла само 50 г., повечето от тях са прекарани в Златолист. Смятана е за една от най-чистите духовно личности в нашата история. Ванга е обявена за нейна наследница и много често казва, че Преподобна Стойна е три пъти по-силна от нея. Ванга често праща хора, дошли да молят помощ при нея, в Златолист, в черквата „Свети Георги“, където се случват и чудесата на Преподобна Стойна.
Христос
Самото място около черквата „Св. Георги“ кара хората да се почувстват сякаш са в друго измерение и че общуват със света на отвъдното. Външно черквата изглежда невзрачна - малка, схлупена, паянтова. Но това е само привидно. Строили са я така, че отвън да не е по-висока от човек, качен на кон, както са били изискванията за православните храмове в Османската империя. Черквата е вкопана дълбоко в земята. Отдолу е храм, отгоре на втория етаж е манастир - там има няколко малки стаички, в една от тях е живяла Преподобна Стойна.
В черквата в средата под купола има мраморен камък с двуглав орел - символът на Цариградската патриаршия, под чиято юрисдикция е построена черквата и й е била подчинена до 1900 г. Мястото е с невероятна енергия. Много от посетителите не издържат и не могат да се задържат на камъка. Поверието гласи, че всеки трябва да стъпи на камъка и да се вгледа в иконата на Исус Христос. Там някои получават видения, други - пречистване на душата, трети - възможност да се излекуват, и т.н. Любопитно е, че оригиналната плоча от едно време е открадната и чак през 80-те години на ХХ век е подменена. Но това няма значение, защото самото място е това, от което блика енергията, твърдят вярващите.
Казват, че самата Преподобна Стойна, когато е стъпвала на плочата и се е молила, е левитирала и сякаш се е издигала над земята.
Болест
Стойна Димитрова е родена на 9 септември 1883 г. в село Хазнатар (от хазна на турски), Серска област. Когато била на седем години, тя се разболяла от едра шарка и ослепяла. Казвала, че докато била болна, свети Георги започнал да я навестявал в съня и й заръчал да отиде в село Долна Сушица, сегашното Златолист. Твърди се, че когато била на 16, в съня й пак се явява свети Георги, който й заръчал да копае в двора на къщата си в Хазнатар, където ще намери икона и кандило. На това място съседите й построяват параклис, в който тя живее до Междусъюзническата война. През 1913 г. родното й село е опожарено, а семейството й е принудено да се изсели в териториите на днешна България. Роднините й преминават през Златолист, където Стойна настоява да остане. Роднините й я оставят в черквата „Св. Георги” и заминават към вътрешността, а тя заживява в малката стаичка на втория етаж чак до смъртта си на 22 февруари 1933 г.
Скоро след като тя се установява в черквата, започват чудесата. Самата Стойна се грижи за храма - чисти го, поддържа, ремонтира и по нищо не личи, че е сляпа. Понякога й помагат момичета от селото.
Медиум
Преподобна Стойна е била необикновено силен медиум, ясновидка и лечителка, която е помагала на много хора с различни проблеми, но никога не се е изтъквала като някаква необикновена личност. Винаги е настоявала, че тя само предава думите на свети Георги. Водила е праведен живот по строгите църковни канони, никога не е имала плътска близост. Била е морално извисена, за нея лъжата, кражбата и прелюбодейството са били сериозни грехове. Макар и сляпа, е познавала всички, които идвали при нея. Целия си живот в Златолист прекарала като аскет - рядко се хранела, приемала само вода, хляб и плодове, никога месо.
Легендата гласи, че пророчицата говорела с иконите на светците в черквата и изпадала в много силни състояния на транс, подобни на смърт. Тя предупреждавала, че ще изглежда като мъртва, но да внимават и да не я погребват. Тези състояния продължавали по няколко дена. Била предрекла войните и много други големи катаклизми, но най-силна била в общуването с обикновения народ и личните предсказания или изцеления.
Категорично е отказвала да й се плаща, а хората й оставяли дарове, давали й пари. Тя пък ги е предавала на сиромаси или на самата черква, една част е предоставяна и на хората от Златолист като помощ за селото. Превърнала се във всенародна любимка, местните хора още приживе я наричат преподобна - на крачка от светица, а след смъртта й това постепенно става част от името й.
Яворът е на 13 века
В двора на черквата „Свети Георги“ в Златолист има стар чинар. Смята се, че енергията извира от това яворово дърво. Близо до него е гробът на Стойна. Предполага се, че яворът е на повече от 1300 години.
Според поверието той е много силен енергийно, ако се докоснеш до него, предпазва от уроки, дава сили да се излекуват различни болки.
Гробът на Стойна се смята за много силно енергийно място.
В днешно време на дървото има люлка. Традиционно се предполага, че която жена седне на нея и се залюлее, ще си излекува безплодието. Някои записват желанията си и ги пъхат в кората на явора, други си взимат от падналата кора на дървото.
1300-годишният явор
Поверието обаче гласи, че не трябва да се чупи от кората на самото дърво, а да се вземе само и единствено от вече падналата, защото иначе ефектът може да е обратен.
Кичат одаята със снимки за здраве
Стаичката на втория етаж в черквата „Свети Георги” в Златолист, където е живяла Преподобна Стойна, е запазена в автентичен вид.
В черквата на много места има портрети на Преподобната.
Вътре се влиза с чехли или по чорапи, но се смята за лоша поличба човек да е там с обувки. Смята се, че всеки трябва да остави по нещо от себе си за здраве в тази малка одая. Таванът й е окичен със снимки и поверието е, че чийто портрет е закачен там, ще се радва на завидно здраве. На масичка в стаята има много тетрадки, в които посетители са записали желанията си за здраве и изцеление.
Името на селото идва от тютюна
Макар поверието да гласи, че в Златолист е идвал самият свети Георги и където е стъпвал конят му, там е поникнала златна трева, името на селото идва от тютюна – златен лист. (Освен край Сандански село с такова име има и край Кърджали.)
Селото на Преподобна Стойна е на юг от Мелник. На него е кръстен и хълмът Златолист (Zlatolist Hill), разположен на полуостров Тринити (Света Троица) в Антарктида. До 1951 г. името на селото е Долна Сушица или Суха Сушица. Тук са открити находки още от древността. За пръв път името на Долна Сушица е споменато в османски данъчни регистри от 1611 г. До началото на ХХ век селото е известно с рудодобива си на желязо. Местните са се славели като майстори на обръчи за каци и бурета. Занимавали са се и със земеделие.
В Антарктида има хълм Златолист.
Черквата „Свети Георги“ е построена през 1857 г. Точно три десетилетия по късно е построена и другата черква в селото - „Света Петка“. От 1900 г. Долна Сушица преминава под върховенството на Българската екзархия. Черквата „Свети Георги“ е изографисана през 1876 г. от Теофил Минов - така пише в официалните архиви, но тогава бъдещият зограф е само на 11 г. и се предполага, че в начинанието е участвал с много повече труд по-големият му брат Марко, както и вече утвърденият Милош Яковлев. Стенописите са изключително любопитни. Сред тях е рисунка на гола жена, твърде нехарактерно за жанра. Има и рисунки на Страшния съд, на ада, в една от тях дяволът държи арбалет, на друга пак дяволът е впрегнал човек в каруца и го налага, на трета светец пък е с глава на кон, също нехарактерно за жанра.
Рисунка на дявола в черквата.
Има извор и стара чешма, като се смята, че задължително човек трябва да пие от водата за здраве. Селото е известно и с виното си. Всяка година на 6 май има събор с курбан.
В Златолист е роден Стоян Граматик – прочут български просветен деятел, починал през 1900 г.
Георги П. Димитров
