Н яма българин, който да не знае историята около организирането, избухването и потушаването на Априлското въстание през 1876 г. и последвалата го Руско-османска война от 1877-78 г. донесла освобождението на България. В същото време обаче твърде малко българи знаят или дори само са чували за едно друго въстание между тези две исторически събития, което с жестокостите около потушаването му също забива пирон в ковчега на Османската империя и допринася за настройването на международната дипломация и общественост срещу нея. Това малко известно събитие за съжаление у нас днес е Каварненското въстание, продължило един месец, между 25 юни и 24 юли 1877 г.
Причини
Подобно на всички исторически събития и това също има своите причини. На 22 юни 1877 г. руските войски извършват десант в района на Мачин, намиращ се в Румъния днес.
Българи предават българи в Априлското въстание!
В отговор на това башибозук, черкези и други мюсюлмани нападат местните български села и ги подлагат на опустошение. Десетки българи са изклани, а също толкова къщи са опожарени. Първото нападнато българско село е Башкьой. Там местните жители успяват да организират отбрана, като задържат цели три дни башибозука, като 80 от нападателите са убити. Накрая обаче селото е завзето, а по-голямата част от жителите му са избити. Неслучайно в. „Български глас“ определя случилото се в Башкьой като „Добруджанския Батак“. Разорени и опожарени са още и тогавашните села Малък Гаргалък, Черноморци, Божаново, Божурец, Шабла, Езерец, Крапец, Крупен, Могилище, Смин, Велково и други.
Нападения над българите има дори и в Русе, който по онова време е смятан за един от най-модерните и европейски градове на Османската империя.
Едно от селищата, което оказва най-силен отпор на нападателите, е Каварна. На 7 юли е обградена от над 3000 бащибозуци, черкези и редовна османска войска. В града по това време се намират и десетки жители, успели да се спасят от кланетата чрез бягство.
Водачи
Водачи на българите в Каварна са Андрей Димитров, Петър Търновлията, Никола Терзи и Димитър Папазоглу. Интересното е, че в първите дни каварненските мюсюлмани застават на страната на българите християни. След това обаче сред тях се разпространява слухът, че към града са се отправили московци на коне, които се заканват да колят всички турци. И този зловреден слух оказва своето въздействие. Той обръща настроенията на турците в Каварна, които също се обръщат срещу българите.
Радев на 20 април: Историята винаги носи в себе си поука, а понякога и надежда
През първите няколко дни балчишкият каймакамин Курт Мехмед Али отправя призив към българите в Каварна да се предадат и да сложат оръжие. След като те отказват, на 9 юли обединените мюсюлмански сили предприемат нападение. След тричасово ожесточено сражение турците успяват да пробият барикадите и нахлуват в града с извадени ятагани. Десетки българи са изклани, десетки къщи са ограбени а след това целият град е запален.
С настъпването обаче нападателите, изплашени да не бъдат на свой ред изненадани в града от руснаците, напускат Каварна и се оттеглят. Част от оцелелите българи намират убежище сред останките на крепостта Калиакра, други се укрепяват в новото българско училище, а Андрей Димитров препуска на кон към руските позиции, за да търси помощ.
Арменец
Сред загиналите на 9 юли е и един човек, чието име днес едва ли говори нещо дори и на част от професионалните историци. Името му е Еранос Ераносян и е етнически арменец,
който по това време работи като телеграфопощенски служител и е началник на военния телеграф в гарнизонния център Балчик.
Научавайки за кланетата над българите и палежите в Каварна и околните села, извършвани от башибозуци и черкези, тайно от турските си началници Еранос отправя телеграма до чуждите консули във Варна и до дипломатите на европейските страни в Константинопол с призив за спасяване на избиваното българско население.
Текстът на телеграмата гласи: „21 юли. В този момент избиват християните в Каварна, която е на половин час път от Балчик. Ако никаква човешка помощ не дойде до утре, всичко ще бъде свършено. Моля, направете тази телеграма достояние на всички посланици.“ Със съдействието на началника на бургаската станция Христо Григоров телеграмата достига до Цариград. Тя предизвиква много силен дипломатически натиск върху турската власт да предприеме мерки за спиране на кланетата в Каварна. Арменецът Ераносян обаче не се ограничава само с телеграмата. Той застава начело на група египетски войници и заминава за Каварна, където организира отбраната на къщите на българите от черкезите и башибозука. Тук той намира и смъртта си, като е прострелян в челото от един от мародерите. Заради помощта, която оказва на християнското население, Еранос Ераносян е наречен Избавителя. Днес улица в Каварна носи името му. А по повод на 130-годишнината от Руско-турската война му е издигнат паметник, който е открит тържествено на 14 декември 2007 г. Избавителя е обявен и за почетен гражданин на Каварна на 6 ноември 2012 г.
Потушаване
Но да се върнем обратно към събитията, свързани с каварненското въстание и неговото потушаване. На 10 юли рано сутринта башибозуците получават нареждане за незабавна атака срещу града. Към тях са прибавени и две артилерийски оръдия, докарани специално от Добрич.
Четник с цигара ослепява поп Харитон!
Благодарение на намесата на Ераносян, за когото вече стана дума, скоро след това тази заповед е отменена. За да бъдат спасени, част от каварненските българи са натоварени на кораб и откарани в Измит, Мала Азия. А други под конвой са откарани в Балчик. Част от водачите на българската съпротива успяват да избягат от конвоя и отиват във Варна.
На 12 юли чуждестранните консули на Великите сили успяват да достигнат с параход по море до останките от старата крепост Калиакра, където намират 3000 оцелели българи. Пред чужденците спасилите се българи разказват ужасяващите истории на своите родни места, кланетата, насилието и опожарените селища. Консулите им предлагат да ги качат на кораба и да ги откарат във Варна. Българите обаче отказват, като заявяват твърдо и категорично, че не могат да оставят своите родни места и ще чакат тук руските войски. А ако те се забавят, лично ще отидат да ги посрещнат и да ги доведат в Каварна, където да прогонят башибозука и черкезите.
Равносметка
Междувременно въпреки международната реакция и ангажирането на чуждестранните консули с каузата за спасяването на каварненските българи насилието на нередовните мюсюлмански формирования продължава. На 13 юли е извършено клане над българите и в Шабла. Вместо да изпълнят заповедта на балчишкия каймакамин да бранят българите, редовните османски войници безучастно наблюдават извършващите се пред очите им кланета и всякакви други безчинства. А накрая войниците вземат активно участие и в насилственото конвоиране на българите, като стрелят и убиват тези, които се опитват да избягат от него.
Русе в зората на новото време: Вазов със заплата 3000 рубли годишно!
Равносметката от каварненските събития, определени от историците като въстание, са над 1000 избити българи от близо 10 000 души население в региона. Само в Шабла са открити труповете и на над 100 жени. В Каварна са опожарени над 150 къщи, училището и двете църкви. Над 5000 души са прогонени от домовете си и стават бежанци, някои от които и завинаги. А самата Каварна е освободена от османското иго половин година по-късно, на 4 февруари 1878 г., от 15-и казашки полк в състава на Първа конна дивизия.
АБОНИРАЙТЕ СЕ ЗА КАНАЛА НИ В YOUTUBE
Добавете „Телеграф“ сред предпочитаните си източници в Google
Иван Първанов
