Н а 3 март се навършват 146 години от освобождението на България. Тогава е възстановена и българската държавност след почти петстотингодишно османско владичество. За жалост скоро след това страната ни попада във водовъртежа на световните войни и националните катастрофи, след които пак се озовава под робство, този път съветско. След демократичните промени от 1989 година не стана кой знае колко по-добре с емиграция, бедност, безработица и повсеместна престъпност и корупция. Приживе много пророци и феномени са коментирали, че всичко това се дължи на проклятието на богомилите, което по съвременни сметки вече изтичало. Въпреки че тези теории се оспорват от богослови като съвременен езотеричен мит, мнозина от феновете му изтъкват, че и до днес няма отговор на въпроса защо малка и плодородна България е с най-бързо изчезващата нация в света. Връзка с тежката карма правят хора с паранормални способности, сочейки и трагедиите - взривове и катастрофи - все около големи национални или религиозни празници.
Айнщайн
В национално допитване от 2007 за най-великия българин основателят на религиозно-философското учение, наричано Всемирно бяло братство, Петър Дънов бе класиран на второто място. Това бе изненада, защото пред него бе само Васил Левски. Пред Дънов обаче се е прекланял дори геният Айнщайн. "Цял свят се прекланя пред мене, аз се прекланям пред Учителя Петър Дънов от България”, казва пред френско радио бащата на Теорията на относителността. Дали пък беседите на българина не са му помогнали да види отвъд времето и пространството, остава само да гадаем. Твърди се, че там с лекота е виждал Дънов. Доста внимание той е отредил на злотворната енергия и атеизма, които виждал, че спъват развитието ни.
„Кои са причините за робството на българите под турците? Причината е в отношението на българите към Бога - нарушение на отношението им към Бога. Както евреите: като нарушиха своите отношения към Бога, дойдоха страданията. Всички страдания на народите идат от нечисти мисли, желания и постъпки. Българите бяха 500 години под турско робство - наказание за гонението против богомилите“, споделил веднъж феноменът от варненското село Хадърча.
Гонения
По думите му още в старото българско царство тогавашните водачи изгонили богомилите, които били носители на едно велико учение за реформирането на живота и социалния строй по най-идеалния начин. Ала за това „изгонване българите платиха с петвековно робство под турците, защото, когато един народ не приложи великото, Божественото слово, което му се праща от провидението и не приложи това велико слово в живота си, бива изоставен да понесе последствията на своята неразумност и тогава го постига най-голямото зло. Изгонените от България богомили занесоха своите идеи и културата си на Запад. Народите, които разбраха и приложиха на практика идеите им за социални реформи, процъфтяха. А сега, ако българите разберат грешките на своето минало и не повторят същите грешки спрямо сегашните идейни течения, ще имат много по-добри резултати в обществения си живот“, казвал Дънов.
За връзката на съдбата и кармата на България с богомилите, наричани на Запад албигойци и катари, говори и един от най-големите лечители по нашите ширини Петър Димков. Бащата на съвременното билколечение у нас изтъквал, че изгонените оттук християни внесли в Европа духа на Ренесанса. Оттам произлезли други клонове на духовното движение като розенкройцерството например, заляло и Европа, и Америка.
Дъщерята на Димков, Лили, разказва в спомените си следното:
„Татко с въодушевление ми говореше за Боян Мага, за Василий Врач, за Поп Богомил и др. богомили. Богомилите са давали пълни права на жените и са ги приемали за равноправни на мъжете. Те са достигали в йерархията до най-високата степен, наречена “съвършени”. Тези права на жените са им били предоставени от богомилите в България още през Х в., докато в Швейцария, това става едва през ХХ в. - хиляда години по-късно.
Петър Димков - Лечителя
Полк. Димков разкрил още, че изпълнени с божествена любов и самопожертвователност богомилите са владеели народна медицина и ирисова диагностика. Те странствали по света с торбичка, пълна с билки. Гледали в очите на болните, поставяли диагноза, давали им билки, лекували ги. Обикаляли из цяла Европа и разнасяли великото духовно учение на богомилството, на чистото християнство. „Вълна от напреднали, велики души е била изпратена от Бялата ложа на великото Всемирно бяло братство през Х-и век на Земята, и то в България, за да помогнат за възвръщане на първоначалната чистота на Христовото учение. Великопосветеният Боян Мага, син на Цар Симеон, е един от тези призвани да работят за осъществяването на това велико дело. Негов пръв помощник бил Поп Богомил, разпространителят на богомилското учение сред народа“, разказвал на дъщеря си посветеният билкар. Именно благодарение на тях рецепти и въобще билколечението пуска толкова дълбоки корени в културата ни. С една такава рецепта бил излекуват от нервно разстройство през XVIII век самият Софроний Врачански.
Съдбини
Пророчицата Слава Севрюкова също говори за богомилите и връзката им със съдбините на България. Със своята психотронна дарба тя се връща назад във времето и описва поразително извора на вярата им, техните ритуали, дори облеклото:
„Одеждите им са бели.. съшити на ръка от късове едро разкроен груб плат. Коланът на снежнобелите им раса не е въжен, като при монасите. Изработен е от материята на широките им бели одеяния. Накрайникът на колана, доколкото забелязвам, се разширява, разширява… И завършва, оформяйки джоб. В него аскетичните богомилски монаси са държали жизнено потребните за тяхното време огниво и прахан.”
„Въпросните „еретици” се борят за освободеност на духа. Не са неверници! Богопочитанието им е искрено и силно. Те имат освободена, в известен смисъл, по-съвремена представа за Висшата Сила. Нима вярата в каноните прави хората по-добри? Тяхната Светая светих е душата на човека. Творецът, за богомилите, не е аскетично сух и надменно студен, както се приема в Средновековието.”
Слава Севрюкова,
Според Севрюкова тези средновековни християни са имали и някаква апокрифна Библия: „Виждам недостигнала до нас богомилска Библия - ръкописен свитък, изписан върху обработена брезова кора, който един от техните правосвещеници носи винаги със себе си. Скрит в ствола на кухия му бастун.”
В книгите си за Слава Севрюкова писателят Христо Нанев изтъква още, че тежката карма не е платена само с робството. По този повод феноменалната жена от столичния кв. „Овча купел“ пророкувала: „България се срива под турско робство поради натрупаната с векове карма от безмилостните гонения срещу богомилите. По-късно въпреки многобройните опити сама не намира сили да отхвърли турското иго. Свободата й идва отвън, от руснаците. Помислете защо се дарява независимост. Затова не е изцяло изплатена кармата ни“.
Фанфари
Фанфарите около демократичните промени от 1989 г леля Слава (както я наричали съвременниците й) посрещнала без ентусиазъм. Предупреждавала, че идват тежки времена за хората, които скачат и викат по площадите. Всичко било театър. „Поне два пъти по ей толкова правителства ще се сменят, дорде дойде доброто за България“, прогнозирала ясновидката, посочвайки два пъти по десет с пръстите на двете си ръце. Оттогава феновете на предсказанията й броят и спорят от кое правителство ще дойде преломният момент. Слава обаче виждала още, че политическият преход ще обезвери по-голямата част от българите. Затова съветвала да се гласува на всяка цена. Винаги!
„В България нещата ще се променят към добро. Когато с гръм и трясък нахлуе злото и всичко изглежда непоправимо погубено, ненадейно ще настане обрат. Като прогонени от подивели ветрове, ще се разпилеят разбойниците, които с десетилетия са грабили държавата. Ще дойдат честни хора, милеещи за нея. Затова ви казвам: гласувайте, кой как желае, но гласувайте! Отреденото ще стане, ала всеки трябва да поеме и лична отговорност, за да извърши България своята нелека мисия!"
А дотогава леля Слава казвала да се вярва в Бога, който винаги дава всичко, което е добро за развитието и духовната еволюция на човек.
Дядо Влайчо гонен от цар Борис III и Георги Димитров
Влайчо Жечев - Дядо Влайчо, както го нарича народът, е български пророк. Известен с това, че помага безусловно на хората и е наречен и „безсребърник“. Приживе той разказвал, че повечето пророци по нашите ширини били богомилски духове.
Георги Димитров, цар Борис III
Досущ „средновековните еретици“ и той е ходил от село в село с една Библия в ръка и е помагал на хората. Има сведения, че освен да дава съвети свише е гонел и демони от обсебени хора с молитви. Но орисията му както и богомилите била все да се конфронтира с царе и патриарси, въобще със силните на деня. Първо бил намразен от цар Борис III, след като му казва, че синът му няма да царува. Пророчеството се сбъдва няколко години по-късно подир идването на комунистите.
Дядо Влайчо
Дядо Влайчо не спестил нищо и на вожда Георги Димитров. А след 1944 г. той си навлякъл гнева на властта, защото предсказал с точност кончината на вожда. Заради това първо минава през бобовдолските мини , а после в въдворен в концлагера „Белене“, откъдето по чудо оцелява.
Излиза оттам, но все се крие, тъй като е гонен като опасен за народа. Една жена, при която се укрива, му казала веднъж: „Дядо Влайчо, защо така с теб се уважаваме? Като дойдеш, домът ми се огрява сякаш от светлина?“. А той отговорил: „Ти нямаш спомен - с теб някога бяхме богомили. Много ни преследваха и се криехме заедно. Когато ни измъчваха, аз не издържах. Не си довърших мисията“.
Любомир Старидолски
