У чени от Оксфордския университет са провели проучване, което показва, че растенията са заинтересовани да си изпращат фалшиви сигнали за тревога, публикува в статията си „За какво крещят доматите?“ списание Proceedings of the National Academy of Sciences (PNAS).
Изследователите са проверявали теорията, че растенията могат да се предупреждават взаимно за предстоящата опасност. Например след увреждане на листата зелето отделя летливо съединение във въздуха, на което неговите съседи веднага реагират. За да се предпазят, те започват да произвеждат токсични вещества, които отблъскват насекомите, за всеки случай. Същият механизъм се използва и от много други растения.
Последните години в университета в Тел Авив са изследвали поведението на доматите и тютюна при стрес.
Растенията са били поставени в звукопоглъщащи кутии с монтирани микрофони и са започнали да ги изтезават. Някои растения не са били поливани в продължение на пет дни, а на други са им обрязали стъблата.
Оказало се, че когато не са застрашени, доматите и тютюнът издават редки звуци (не повече от веднъж на час) в ултразвуковия диапазон, подобни на звука от спукването на мехурче. Но в условията на стрес те „крещят“ десетки пъти на час. Учените предполагат, че това може да са сигнали към другите растения, за да могат да се подготвят за опасността.
Ползи
Учени от Оксфордския университет са използвали моделирането и са стигнали до неочаквано заключение.
Според него се оказва, че за растенията не е изгодно да бъдат алтруисти и да помагат на съседите си. Напротив, за тях е изгодно да ги измамят и да ги принудят да изразходват своите защитни ресурси, защото им дава конкурентно
предимство.
Какви са ползите от нечестното сигнализиране. Става дума за сухоземните растения, свързани със сложната подземна мрежа от гъби. Биолозите наричат това „дървесна паяжина“. Тя се образува от микозните гъби - специална група от горски почвени гъби, които образуват симбиоза с корените на висшите растения. Всъщност това е взаимноизгодно съществуване, защото гъбата получава въглехидратите и аминокиселините от дървото, а самото дърво й дава възможност да абсорбира
необходимото количество вода и минерали.
Именно чрез тази дървесна мрежа освен хранителните вещества се предава и част от информацията. Но не е станало ясно кога се случва това и с каква цел се прави.
Здравият разум подсказвал на учените, че предаването на сигнали за опасност между растенията противоречи на еволюционната теория. В крайна сметка едно такова предаване трябва да бъде от полза както за получателя на сигнала, така и за неговия подател. Но защо растението, което е атакувано, трябва да се грижи за съседите си, като
ги информира за опасността? В крайна сметка нали то трябва да се състезава с тях за ресурсите – слънчевата светлина и хранителните вещества. И няма никаква полза да ги предупреждава за идващ бръмбар вредител. Но ако направи това, когато наблизо няма бръмбар, подаването на фалшив сигнал за тревога може да бъде печелившо.
Тактика на дървесната паяжина
„Нашите открития показват, че растенията са по-склонни да прибягват до измамата, отколкото към алтруизма. Например те могат да изпращат сигнали за нападение от тревопасни животни дори ако наблизо няма такива. Растенията могат да се възползват от нечестното сигнализиране, защото това вреди на техните местни конкуренти, принуждавайки ги да изразходват своята енергия за една ненужна защита“, казва ръководителят на изследването Томас Скот, биолог от Оксфордския университет.
Математическите модели са установили, че има само два сценария, които могат да обяснят защо съседните растения изпращат защитни сигнали едно на друго, когато са атакувани. Първият модел, че това е неволната реакция. Дори ако растението не иска да предупреждава за опасност, този „вик“ излиза от него сам точно както да речем човек, който внезапно е уплашен от някого. Тоест растението не може да не „крещи“, а съседите му просто го „подслушват“.
Вторият модел, е че не растенията правят това, а същите микозни гъбички, които ги свързват в „дървесната мрежа“. В крайна сметка в техен интерес е всички растения, до чиито корени те имат достъп, да са безопасни и здрави. Това е една странност на природата.
„Микозните гъби зависят от растенията в мрежата за въглехидрати, така че за тях е важно те да ги поддържат в добро състояние“, обяснява Томас Скот. „Може би гъбичките подслушват партньорите си в растенията, откриват кога едно от тях е атакувано и предупреждават останалите да се подготвят“.
*Автор: Павел Павлов
