-Върху бял ат Победоносецът пронизва змей край Бейрут
Съботният ден от първата седмица на Великия пост, който тази година се пада на 8 март, е посветен на свети великомъченик Теодор Тирон заради чудото, извършено от него половин век след смъртта му.
Легендата
Гонителят на християните император Юлиан Отстъпник (332-363) желаел възвръщането на езичеството. Знаейки, че 40 дни преди Великден вярващите във възкресението Христово спазват строг пост, решил да се подиграе с тях и да ги застави да ядат осквернена храна. Императорът наредил на градоначалника в Цариград да напръска тайно с кръв от идолски жертви всички постни храни на пазара и християните, като ядат, макар и без да знаят, да се осквернят и тъй да бъдат подиграни и обявени за езичници. Градоначалникът изпълнил заповедта, но Бог не допуснал подобно поругание за вярващите в Него. Църковното предание разказва, че свети Теодор Тирон се явил на Констатинополския Архиепископ Евдоксий и му заръчал да предупреди християните през тази седмица да не купуват никаква храна от пазара. На запитването на архиепископа: какво да ядат през тия дни, мъченикът отговорил: да си приготвят коливо – жито с мед. Предупредени за наредбата, християните не взимали никакви храни от пазара. Императорът разбрал, че коварният му замисъл е разкрит, останал посрамен и пуснал неосквернена стока на пазара. Оттогава на Първата събота от Великия пост Църквата възпоменава паметта на свети великомъченик Теодор Тирон.
Корени
В българската народна традиция обаче този ден се е установил за почитанието на коня, затова е наричан Конски Великден. Историците са категорични, че това е отглас от вярванията и ритуалите на древните българи, за които това животно е било неделима част от живота им във война и мир. Според някои учени пък корените на Конския Великден трябва да се търсят още в античната древност - в култа към бога конник Херос. Образът му се среща върху различни артефакти в елинистичния период. Той продължава да е почитан в множество тракийски светилища и през римската епоха. Представян е в ловни сцени или просто в движение. В по-сложните сцени конникът може да се движи към олтар, до който има дърво с увиваща се в клоните му змия. До олтара понякога са изобразени жени и жертвени животни. Понякога конникът е съпътстван от куче или помощник. Образът на царя конник (или бог конник) украсява апликации за конска амуниция (Летнишкото съкровище, Луковитското съкровище), съдове, пръстени.
Оброчна плочка с релеф на Тракийския конник, РИМ Бургас.
След победата на християнството образът на конника преминава в християнското изкуство и иконография с една важна „подробност“, че там започват да се изобразяват реално съществували светци воини. Такъв е и Теодор Тирон, който у нас се счита за покровител на конете.
Самопризнание
Според светото предание той е бил римски войник от легиона в град Амасий, област Понт, Мала Азия. По време на провежданата по заповед на император Галерий кампания на принуждаване на християните да извършват езически жертвоприношения Теодор отказва да се подчини на заповедта на военачалника си да принесе жертва. Дават му няколко дни за размисъл. Вместо това подпалва езически храм, посветен на Кибела, за което е отведен на съд пред градоначалника. След мъчения е осъден на клада.
Теодор Тирон спасява от поругание християните.
Тленните му останки според легендата, неповредени от огъня, били прибрани от християнката Евсевия и погребани в нейната къща в град Евхайтах. По-късно мощите му са пренесени в Константинопол, а главата – първо в Бриндизи, а след това в Гаета. Интересното е, че мощи на Теодор Тирон се намират в манастира Ново Хопово в Сърбия. Част от тях се намират и в България в Правешкия манастир.
Спасител
Друг светия, свързван с коня, безспорно е великомъченик Георги Победоносец. На иконите и в статуите на Запад той е изобразяван винаги на кон, с червена вееща се хламида на раменете, като с лявата си ръка държи юздите на коня, а с дясната – дълго копие, с което пронизва лежащия в краката на коня змей. Това е най-прочутото му от десетте чудеса, което според легендата се случва близо до днешен Бейрут, столицата на Ливан. В голямо езеро край града се настанява страшен змей човекоядец. След като не успяват да го преборят, жителите на града се принуждават да помолят владетеля си за помощ. Той нарежда да му принасят в жертва ежедневно по едно дете и обещава да прати и щерка си някой ден да я изяде чудовището. Когато й идва редът, девойката облича най-хубавата си премяна и отива на брега на езерото, където свети Георги, яхнал бял кон, я намира обляна в плач. Притичва й се на помощ и заедно улавят животното, след което - ранено от копието му - го отвеждат в града. Там Георги му отрязва главата, а после по негов призив десетки хиляди жители на града се покръстват.
Според светогорската традиция това чудо било изобразявано на икони и мнозина от пътешествениците по светите места на Палестина го вписвали в своите пътеписи като потвърждение, че наистина се е случило.
А на мястото на смъртта на змея е съградена голяма църква на името на Божията Майка и друга - на свети Георги, при освещаването на която избликва извор с лековита жива вода.
Едни от ранните фрески на Победоносеца от X-XI век могат да се видят в Кападокия в скалните църкви в Гьореме („Св. Варвара” и „Серпентиновата черква”). Интересното е, че на някои от тях до него на кон стои св. Тодор и двамата заедно убиват змея.
Ахелой
На много гръцки и български икони присъства и момък, седнал зад седлото на свети Георги с кърпа в едната си ръка и кана в другата. Според едно тълкувание младежът, родом от Византия, бил пленен в битката при Ахелой през 917 г. и слугувал на болярин в Преслав. Свети Георги го връща на опечалените му родители жив и здрав.
Свети Георги с младежа на седлото си.
В сирийския град Рамел се разказва за едно друго чудо с конника светец. За него свидетелства десният стълб (колона) в местната църква, наричан стълбът на вдовицата. Когато се строил храмът, нямало по тия места големи камъни, от които да се издялат колони. Вярващите давали много пари и купували дървени стълбове от далечни места. Една вдовица, уповаваща се на св. Георги, въпреки сиромашията си успяла да заплати една колона. Тя се примолила на местния градоначалник да я транспортира заедно с неговите, но той отказал. Свети Георги се явил във видение на бял кон във воеводски чин, и поправил тази несправедливост.
Молитви
Следващият светец, препускащ винаги на червен кон и бързащ да изпълни молитвите на вярващите, е Димитър. Той се счита за покровителя на династията Асеневци и на възкресената Втора българска държава.
В гръцката версия свети Димитър убива цар Калоян и спасява Солун.
В ранните икони свети Димитър е изобразяван до пояса или в иконите от царския ред на иконостаса, седящ на трон. На някои от тях пронизва с копие или меч скорпион. След XVI век е представен като един от конниците на Апокалипсиса, яздещ ален кон. В тези изображения свети Димитър убива някакъв символ на злото в контекста на даден исторически момент. Защото в българските икони неговото копие пронизва Василий II Българоубиец или турчин. В гръцката иконография обратно - жертвата е българският цар Калоян, тъй като гръцките православни вярват, че именно свети Димитър е спасил Солун през 1207 г. В руската православна традиция жертва на светеца пада татарин. Православните църкви, за да избегнат националистически тълкувания на иконографията, официално приемат, че балканският свети Димитър сразява Антихриста.
По време на Втората българска държава светията е сред най-почитаните особено в столицата Търново.
Св. Евстатий гони елен в Копривщица
Друг конник с ореол може да се види, ако човек посети Синята църква в Копривщица. В дъното й стои икона, дело на Захари Зограф. В доста живописен стил той е изобразил свети Евстатий, препускащ по време на лов. Според легендата воинът преследвал един елен, но ненадейно в рогата му проблеснал кръст и разпятие. Тогава еленът спрял и проговорил с човешки глас: „Защо ме преследваш, та аз съм Иисус Христос“. В същия ден съпругата на пълководеца сънувала непознат, който й предсказал, че скоро ще отидат при него. И така на другия ден цялото семейство заедно с децата наистина отишли, защото решили да се кръстят в един храм.
Свети Мина намира спътник в живота
Третият по популярност у нас конен светец воин е свети Мина Котуански. Той се смята за покровител на семейството. Молят му се хора, които искат да се задомят, иконите му пазят дома от кражби и прояви на насилие. Изобразява се възседнал бял кон, гледащ обикновено наляво. Хора, на които се е явявал, обаче разкриват, че това е условно, т.е. може да идва и в двете посоки.
Чудотворната икона на свети Мина в Обрадовския манастир.
Чудотворна икона на свети Мина събира целогодишно богомолци в Обрадовския манастир в София. Нейната история е наистина удивителна. Тя е изографисана през 1950 г. от известния руски художник белоемигрант Михаил Миронович Малецки (1900-1991) и е донесена от него на гръб, защото по пътя каруцата му се счупила. Художникът имал съновидение - явил му се воин с копие и щит, който заповядал да бъде нарисуван. Малецки е предал именно този образ на иконата, който видял в съня си. Нещо повече той му указва къде точно трябва да я отнесе - в Обрадовския манастир край София. Иконата веднага става източник на многобройни чудеса. Молитвите, отправени към светеца, помагат за изцеление на различни тежки болести, както и за лечение на недъга заекване.
В съвременните икони свети Мина е изобразен като неустрашим воин за вярата.
Свети великомъченик Мина се счита за закрилник на бездомните и сираците, бърз помощник е в трудности и беди. Покровител е на пътниците. Молитвите към него помагат за намиране на откраднати или загубени вещи. Свети Мина помага на жени за сполучлив брак и сдобиване с рожба. Поклонници свидетелстват, че иконата не оставя никого, пристъпили към нея с искрена вяра.
Водата калява децата преди кушиите
В народната обредност Тудорица, или Конски Великден, започва още с изгрева на слънцето. Преди атрактивните конни състезания – кушии, се практикува един доста популярен ритуал. В ранни зори се къпят малките деца, за да не боледуват. Жените измиват косите си с вода, в която е престояла слама от конските ясли. Миенето става в леген, а когато конете и ездачите тръгнат към състезанието, жената плисва водата след тях. Така им пожелава успех, а нейната коса ще стане лъскава и здрава като конската грива. Мъжете сплитат опашките и гривите на конете, украсяват ги с мъниста, с пискюли и цветя и ги отвеждат на водопой. После идва ред на атрактивното конно състезание. Победителят се награждава – конят получава нова юзда, а неговият стопанин - риза или кърпа, след което обикаля с коня си всички домове, за да честити празника. Навсякъде го посрещат радушно и поят коня му с вода. В къщата на щастливия домакин се спретва и хорото. На този ден жените месят и раздават обредни питки и хлябове, наречени „конче" или „копито", на които от тесто се измайсторяват съответните фигурки. Хлябът се раздава на роднини и съседи за здраве.
Конните надбягвания са основната атракция на Тодоровден.
След залез слънце е забранено да се мият косите. Смята се, че това носи болести. На този ден не се яде праз лук, за да няма болести по конете.
Преданията разказват още, че на Тодорова събота светецът обличал девет кожуха и отивал при Бога да проси за лято.
