0

Б ългарски жребец спечели милион долара в две състезания за Кралската купа в пустините на Абу Даби и Саудитска Арабия. Това се е случило преди двайсетина дни, а наградният фонд и в двете състезания е бил по 1 млн. долара. Жребецът е представител на чистокръвна арабска порода, известна със своята издръжливост. Това е горещо представяне на българското коневъдство, защото негов стопанин е наш бизнесмен, който притежава стадо коне в Троянския Балкан. Мъжът, който предпочита да остане анонимен, е негов треньор, но  самият той е участвал като ездач в надпревара за издръжливост и бе определен от колегите си като топ експерт в тренировките на коне за издръжливост.

Жеги

Горещите новини сподели пред „Телеграф“ Мартин Маринов, шеф на единствения Държавен конезавод в България „Кабиюк“ край Шумен, в навечерието на празника на конете – Тодоровден. Мартин Маринов изтъкна, че става дума за изключителен успех на българското коневъдство. В пустинята на Абу Даби нашият жребец се е класирал 6-и сред 150 свои събратя в отсечка от 120 км при високи температури, които бързо изтощават. Поясняваме, че много се ценят конете, които издържат на жажда, затова на такива състезания на всеки 2 км се поставят варели с вода за поене. В пустинята на Саудитска Арабия нашият арабски жребец се класирал 17-и сред 200 коня в отсечка от 150 км. Маринов подчерта, че това е изключителен успех, защото до 50-о място се счита за топ в арабския свят, а българският жребец се е класирал сред разпределението на големите печалби.  

Рекорд

Половин милион долара пък е рекордната сума, за която е продаден български арабски жребец, роден и отгледан в „Кабиюк“. Това е станало през осемдесетте години на 20-и век и до този момент рекордът не е счупен, разказа Десислава Кръстева, която завежда туризма в държавния конезавод. Жребецът е купен от гражданин на САЩ за разплод, допълни тя.

Кон от източно българска порода

 Кон от източно българска порода
ДК „Кабиюк“

Породи

Над 15 породи коне има в България, а в момента 12 000 коня са под селекционен контрол, каза пред „Телеграф“ Георги Йорданов, шеф на Изпълнителната агенция по селекция и репродукция в животновъдството (ИАСРЖ). Конете и днес се използват предимно за спорт, туризъм, любителска езда и по-малко за работа. Културно коневъдство в България има над 100 години, каза Йорданов. Той изтъкна, че има три отечествени породи и те са източно български кон, плевенски кон и дунавски кон, които са признати през 1951 година за самостоятелни породи, структура и визия. През 70 години е създаден български спортен кон. Имаме и български тежковозен кон, основно за работа, а дунавският кон е за работа и любителска езда.

Туристи

Българските породи в днешно време се продават за  20 000-30 000 евро, но това е средна граница. Георги Йорданов обясни, че обичайно не се обявява публично на колко лева е приключил търгът. Георги Йорданов определи Държавния конезавод „Кабиюк“ като живата българска генетична банка за коне. Предприятието тази година навършва 161 години. В момента отглежда български и интродуцирани породи, а по някои от тях работата е започнала още в края на 19-и век.

В „Кабиюк“ има чистокръвна арабска порода, арабска Шагия, източно български и плевенски кон и малка група понита. Стадото е в отлично състояние, въпреки че е имало проблеми преди години с изхранването, заяви Йорданов. „Кабиюк“ е предмет на туристически интерес, защото това е едно от малките места в Европа, където можеш на поляната да видиш стадо от 150 кобили с малките си свободно да пасат трева, разказаха от конезавода. Посещават го и чужденци, а последните години и много българи. Там се намира и най-големият музей на коня на Балканите, както и лятната резиденция на цар Александър Батенберг. 

На Тодоровден в България се правят кушии.

 На Тодоровден в България се правят кушии.
Телеграф

Изоставени

В чест на празника на конете в база Адгор не се провеждат кушии, защото смятат, че уважението трябва да се поднесе на четириногите, а не те да забавляват хората. За това разказа управителят на базата Веселин Герджиков. В Адгор, освен че можеш да се научиш да яздиш, би могъл да се грижиш за изоставени от собственици коне. Те са 8-9. Стопаните им са ги зарязали, след като вече не са могли да печелят от тях на спортни състезания. Около 800-900 лв. струва месечната издръжка на жребците и кобилите. В базата има специална програма, по която с езда помагат на деца, болни от аутизъм и церебрална парализа.  

Дами  

За първи път тази година призове грабнаха 12 дами в конкурс „Градим мечти, създаваме коне и спорт“. Поводът е, че 8 март съвпадна с празника на конете, нещо, което се е случило и през 2014 г. Наградите бяха за конен туризъм, коневъдство, конегледач, ветеринарен доктор, зоотехник, предприемач, вдъхновение, изкуство, наука, конна полиция, занаяти и администрация. Призовете създаде скулпторът Валентин Савчев и представляват богинята Нике, която държи венец и управлява квадрига. Инициативата е на Националната асоциация по коневъдство (НАК) в партньорство с Българската асоциация за конен туризъм (БАКТ) и специализирания сайт EzdaPress, каза Георги Йорданов.

Гледат за субсидии  

Увеличават се хората, които отглеждат коне за месо и такива, които ги пускат по пасищата, за субсидии на глава животно и за земя. Това каза Петър Наков, който стопанисва Конна база „Периволас“ в разложкото село Бачево. „Ние се занимаваме с туризъм, като подбираме специални животни за специални нужди. Цената на един кон за нашите цели варира от 2000 до 8000 лева. Тя зависи от породата му, от годините му, от здравословното му състояние, от характера му. Ние сме тези, които работят всеки ден с конете, за да ги направим безопасни и сигурни за туристите, да ги научим на различни неща“, каза за „Телеграф“ Петър Наков.

Петър Новаков със семейството си

 Петър Новаков със семейството си
Телеграф

3 бона за бременна кобила с каруца

В сайтовете за продажба на употребявани стоки бременна кобила с каруца се продава на промоционалната цена от 3000 лв. Около 3000 лв. вървят расовите чифтокопитни, 6000 лв. струва спортен жребец Арденец. Кобилите са по-евтини от атовете, най-високата цена на състезателен кон в региона е 10 000 лв. според проверка на „Телеграф“.

По темата работиха: Светлана Трифоновска, Елена Иванова, Владимир Симеонов и Любомир Славов