Р уски учени твърдят, че години наред са правили експерименти у нас с Огледалото на Козирев и по време на тези сеанси са се свързали с извънземни, някои са успели да се върнат назад във времето, а други са имали контакт с отвъдното.
Става въпрос за уред с паранормални проявления, съставен от отделни части, някои от тях са алуминиеви. При влизането в него се получават странни усещания на психофизическа основа. Обикновено се използват няколко Огледала на Козирев, които са изработени от алуминиеви спираловидни плоскости, но съществуват и медни, сребърни и др. Противно на очакванията съоръжението не е създадено от легендарния руския физик и астроном Николай Козирев, но е кръстено на него след смъртта му през 1983 г. То е свързано с теорията му за влиянието върху хода и плътността на времето. Козирев е от най-влиятелните физици и астрономи на миналия век, истинска икона както в Щатите, така и в Русия. Благодарение на разработените от него теории американците кацат на Луната, изпреварвайки родния на Козирев Съветски съюз. А сега отново смятат да стъпят на спътника и да се заселят в предсказаните и описани само с наблюдение от телескоп лунни кратери и вулканични тръби.
Сред многото теории, които Козирев развива, са и тези, че е възможно пътуване назад във времето и ставаме нещо като наблюдатели, без физически да сме там, а се пренася само съзнанието. Това важи и за портали към други светове. Така въз основа на теориите на Козирев руският учен Виталий Правдивцев разработва прочутото огледало и образуваната система от няколко огледала. През 80-те години той вади патент и го кръщава Огледалото на Козирев.
Контакт
Още по времето на социализма и първите години след демокрацията у нас се правят също много експерименти с Огледалото на Козирев. Дори се осъществяват контакти с други светове и отвъдното. Последният от тях започва навръх 4 юли 2014 г. край Дуранкулак. Руските учени твърдят, че не става въпрос за мистификация, а сигналът от извънземните е прихванат от жена, която има екстрасенски проявления и по-висока сензитивност. Той не е дeшифриран, а само е получен и тепърва предстои да се разбира точно какъв е.
Проектът е тръгнал всъщност от България, когато руски специалисти проучват енергийната връзка на свещени места по нашите земи – остров в Дуранкулашкото езеро, гробницата в Свещари, Мадара, Овеч, Рупите, Странджа и др. На някои от тях са сглобили Огледалото на Козирев. Едно от нещата, които са открили, е, че най-силната енергия винаги е на мястото, където е престолът на съответния жрец.
Музей
Преди време имаше експеримент за проникване в миналото чрез Огледалото на Козирев и във Враца. Експериментът се проведе в зала на Врачанския исторически музей. Организатор бе Международният научноизследователски институт за изследване на космическа антропология в Новосибирск с представител Грета Веселинова.
На определените да влязат в Огледалото на Козирев, за да „постигнат пряка връзка с цялостното информационно поле на Вселената", бяха давани „за водачи" уникални реликви от Врачанския музей - керамичен съд от село Градешница, съдове от Рогозенското съкровище и нефритеният амулет от светилището при с. Оходен.
Преди началото на експеримента е дадена възможност на присъстващите да разгледат кръглото метално съоръжение. В действителност дори и при кратък престой, без да е затворена вратата, стоящият вътре усеща завиване на свят и сякаш се пренася в други места, светове, вселени и/ли времена.
Така във Враца първи на експеримент се подлага тогавашният директор на музея Илия Стоянов (който вече е покойник), представител на телевизия Враца Изабела Иванова и Грета Веселинова. Те престояват вътре 20 минути, държейки в ръцете си съдове от Рогозенското съкровище. След излизането им Изабела Иванова споделя пред медиите: „Отпуснах се и усетих тръпки по цялото тяло като електричество. Усетих аромат, наподобяващ тамян, плътен аромат. След което започнах да усещам някакъв вятър отляво, първо откъм краката, а после директно срещу лицето ми. Дори си отворих очите да видя дали не става течение, но всичко беше плътно затворено. Този вятър го усещах през цялото време до края. Но картини не видях". Усещане за вятър е имал и директорът Илия Стоянов, който се оплаква и от силно главоболие по време на тези 20 минути.
Третият участник в експеримента споделя, че е видяла лилава светлина, а после и картина със скалите край Враца и мъж, който изчуква фиала. Грета Веселинова е държала през цялото време в ръцете си точно фиала.
Способности
През 1990 г. руски изследователи извършват експеримент с Огледало на Козирев, инсталирано на остров Диксон. Във фокуса на устройството е поставена картината на Николай Рьорих „Героите на Изтока”. След няколко секунди в апаратурата са регистрирани магнитни и биолокационни аномалии и плазмено кълбо. Над зданието, където се провежда експериментът, е наблюдаван движещ се дискообразен обект. Според учени тези феномени са реакцията на земното информационно поле към внедрените в него с Огледалото на Козирев човешки мисли.
След години на същото място е повторен експериментът, като този път е и усложнен. През 2012 г. на северния руски остров Диксон започват експериментите с Огледалото на Козирев. Така е доказано експериментално, че умствените способности на хора, намиращи се във фокуса на огледалото в продължение на няколко часа, се увеличават многократно. Те обработват 5-6 пъти по-бързо информацията, паметта им е 3 пъти по-услужлива. Някои внезапно проговарят чужди езици, които никога не са изучавали. Други пропяват като славеи. Трети правят сложни математични изчисления за броени секунди.
83% от участниците в опити с огледалата на Козирев имат особени усещания, че са участвали в исторически събития преди векове, че местят предмети в пространството без физически контакт с тях, транслират и приемат мисли на разстояние, като дори се случило така, че в някои случаи телепатичната информация се получила няколко часа преди да бъде излъчена от човека антена. Част от „опитните зайчета” пък имат странни видения.
Смята се също, че порталът от поредицата филми и сериала „Старгейт“ всъщност е ефектно предадена, но напълно реална идея за Огледалото на Козирев.
Еротика
През септември 2010 г. авторитетното и строго научно списание „Журнал по индивидуална и социална психология” публикува статия на известния американски физик проф. Дарил Бем, специалист по социалната психология. Той твърди, че хората могат да получават сигнали от бъдещето с помощта на Огледалото на Козирев. Изводите на проф. Бем са след многократни опити с 1100 негови студенти. Пред всеки участник имало компютърен монитор, разделен на 2 равни части, закрити с щори и непроницаеми за светлината. Студентите трябвало да познаят на коя от двете половинки има някакво изображение. Изображенията са подавани от компютър със съдействието на генератор за случайни числа. Но появата им се осъществявала съвсем нарочно с известно закъснение и те се изобразявали на съответната половина от монитора 2,54 секунди след като студентът казвал къде е картинката. Когато образът представлявал еротична сцена, броят на верните отговори бил 63% - срещу 50% при другите изображения. Тъй като резултатите от многото опити са едни и същи, проф. Бем с основание твърди: „Бъдещето изпраща на участниците емоционален жокер, който някои от тях улавят.”
Водорасли
На 5 октомври 1996 г. в Санкт Петербург племенницата на известния руски художник Михаил Угринов, Наталия Яселчук, влиза в банята на апартамента си. „Напълних ваната, сложих минерални соли и водорасли и се пъхнах в нея. След 10-ина минути на една от стените изведнъж се появи образът на чичо Миша, обрисуван от кристалчетата на солите и зеленината на водораслите”, разказва жената. Докато се е излежавала във ваната, Михаил Угринов я търсил по мобилния телефон. „Обадих му се и той каза, че участвал в интересен експеримент. Намирал се във фокуса на Огледало на Козирев, като си е мислил за нея, а тя по това време тъкмо правела СПА процедурата. Тоест апаратурата, създадена от Козирев, материализира човешките мисли, гласи заключението на учените.
Богове
Руският учен проф. Ернст Мулдашев в книги и интервюта за резултатите от негови експедиции в Тибет разказва, че в Града на боговете в Тибет, до който той бил стигнал с придружителите си, се натъкнал на огромни каменни конструкции, подобни на Огледалата на времето на Козирев. Тибетските лами също наричали тези конструкции огледала и смятали, че човек, попаднал под тяхно влияние, вижда остатъка от живота си за един миг. По мнението на някои изследователи камъкът е способен да приема, стабилизира и предава енергията на времето. Както твърди Мулдашев, в тибетските текстове е отбелязано, че „мисълта е време, а човек мисли с помощта на енергията на времето”.
През 1999 г. Мулдашев и група други учени попадат на най-голямата формация пирамиди, които се намират в Тибет в свещената планина Кайлас. Преброяват над 100 пирамиди и различни монументи, разположени в кръг около централна пирамида с височина 6714 метра. На фона на пирамидите се открояват каменни конструкции с вдлъбнати или плоски повърхности, които на вид са като каменни варианти на Огледалата на Козирев.
Според Козирев времето е енергия, способна да се концентрира (свива) или разсейва (разтяга). При неговите експерименти е постигнат ефектът на свиване на времето. Затова може да се приеме, че и каменните огледала в Тибет притежават това свойство. Възможно е именно с това да е свързана и странната смърт на четиримата алпинисти, които някак си остарели, и то само за една година. Не е изключено да са попаднали под въздействието на огледалата, твърди Мулдашев. Към това трябва да добавим, че по мнението на много учени пирамидите са способни да концентрират по-тънки видове енергия, а в съчетание с огледалата на времето може би оказват силно влияние на времево-пространствения континиум – затова комплексът Кайлас се определя като машина на времето.
Мислили го за идиот
Николай Александрович Козирев е роден през 1908 г. и е починал през 1983 г.
Днес е истинска легенда във физиката и астрономията, но приживе мнозина от колегите му го смятат за "идиот". Според теорията на академик Козирев времето е материално, то пренася енергия със скорост, по-голяма от тази на светлината, времето може да се намесва в събитията, да ги захранва с енергия, или обратното, да черпи такава от тях. Козирев твърди, че в недрата на планетите не могат да произтичат ядрени реакции. Съгласно теорията му небесните тела са нещо като „машини, които изработват енергия”. Експериментите доказват възможността хора, поместени във фокуса на тези огледала, да приемат и предават мислите си от разстояние.
Това, с което е популярен Козирев, е кръстеното на него съоръжение, което той нарича огледало и носи неговото име. Над половин век цяла армия физици дава мило и драго да проникне в това устройство, но то си остава загадка.
Според Козирев регистриращата времето система може да се защити от протичащите наоколо процеси. Като екрани могат да служат всякакви твърди вещества – метални пластини, стъкло, керамика. Когато проучвал екранирането на времето, в един от експериментите той използвал съвсем тънка стъклена пластинка с нанесен върху нея алуминий на фин прах. Такъв тънък екран не може да създава поглъщане, но въпреки това той намалявал въздействията на хода на времето почти двукратно. Оказало се, че освен поглъщане може да има и отразяване на времето, като ролята на отражател изпълнявала алуминиевата пластинка. Какво би станало, ако вместо алуминиева пластина сложим вдлъбнато огледало? Излиза, че огледалото може да събира и ще концентрира в своя фокус въздействието на времето. Или в случая получаваме “времеви телескоп”, евентуално незаменим помощник в изучаването на далечни и по близки космични светове.
Георги П. Димитров
