А ктьорът Севар Иванов ще води майсторски клас в Музикалния театър. За това ни разказа самият той в откровен разговор по повод предстоящото му турне с моноспектакъла „Кученцето се засмя“.
„След като реализирахме мюзикъла „Здравей, как си, приятелю“ в Музикалния театър, от ръководството ме поканиха да поговорим с артистите за изграждане на сценичните образи. Сега ще бъда и част от Workshop на
Лий Страсбърг. Кристина Верославова го организира, само 16 човека са одобрени и 2 седмици ще си обърна внимание на себе си и актьорството“, споделя Севар.
Севар
Успех
Това, което обаче най-много го вълнува в момента, е турнето из страната, което ще направи с моноспектакъла си „Кученцето се засмя“. „За първи път отивам с постановката на турне из България. Ние го поставихме в края на миналата година, изиграхме го няколко пъти в Националния студентски дом, имахме вече два международни фестивала - един в Северна Македония и един в Албания, от втория се върнахме и с награда за „Най-добър актьор“ - разказва Севар и допълва: - Става въпрос за борбата на човека със самия себе си, вътрешния саботьор. Когато мечтаем смело, трябва да имаме и смелостта да си осъществим мечтите и че въпреки трудностите, които срещаме по пътя, не трябва да се отказваме. Този текст дойде за мен много навреме. Преди да започнем репетиции, се върнах от Щатите, имаш нужда да се изявиш, мислиш, че всички те очакват с отворени обятия, но не е така. Единственият, от когото зависи успеха, си ти самият и твоята работа“. Турнето му стартира от София на 26 юли, след което ще премине през Казанлък, Сливен, Ямбол, Варна и Бургас. „Селектираха ни за фестивал в Монголия и Дубай. Това са две дестинации, които ще посетя и работно, и за лично удоволствие.
Спечели награда за Най-добър актьор с моноспектакъла Кученцето се засмя на фестивал в Албания
Трудностите
Като всеки човек Севар също си носи своите трудности и проблеми, повечето ангажименти му помагат да се справи с „Разтоварвам се с работа (смее се). Работата. Знаете ли кое ме е яд - че вместо да действам, аз го мисля прекалено много. Виждам чак когато започва главата ми да буксува на едно място и си казвам живей, действай. Животът е прекалено кратък и никой не знае какво ще се случи след няколко минути, затова трябва да живее всяка секунда.
И да бъдем смели не само в мечтите, а и в действията си - твърди актьорът и добавя: - Нямам търпение, защото много обичам да обикалям България, да видя различни градове и да се срещна с хората, които ще дойдат да гледат представленията ми. За почивка не съм планирал нищо, но най-вероятно ще отида на море“.
Той е категоричен, че няма много свободно време, но най-обича да пътува. „Обожавам да пътувам на близки и далечни дестинации - море, планина или непознати държави. Друг път свобода ми дава само да се кача да карам, да видиш, че не само мечтите нямат граница, но и светът е необятен.
Напоследък в книгите, които чета, става въпрос за Индия и се запитах дали това не е някакъв знак. Това, което ще видя там, смятам, че никъде другаде не мога да видя“, казва Севар.
Обожава да пътува
Семейство
Връщаме го назад във времето, когато е бил малко дете с въпроса дали е сбъднал мечтите на малкия Севар, а той отговаря: „Не знам дали са били неговите мечти. Като малък мечтаех да бъда щастлив и да се наслаждавам на живота. Щастлив съм, че за разлика от малкия Севар сега много повече се харесвам. Преди това бяха мои лични борби и ако можех да дам съвет на Севар оттогава, ще е, че можеше много по-смело да действа, да бъде себе си и че страхът, че можеш да разочароваш близки, приятели, семейство, е само в твоята глава и понякога си много по-строг със себе си, отколкото някой би бил някога. Ако го знаех преди, пътят можеше да бъде различен, но това е – разказва актьорът и продължава: - Аз имах късмет и щастие, че майка ми, която е отгледала и мен, и братята ми, сега и сестра ми, винаги ни е давала пълната свобода да бъдем себе си, да се изразяваме като личности. Аз тогава го разглеждах като незаинтересованост, че на този човек не му пука, но сега си давам сметка, че това е била свободата, която един родител дава и това е много по-добрият вариант от родител, който ти казва какъв да е твоят път. Оценявам си тази свобода“. Именно това възпитание ще приложи и той един ден към детето си. „Ще се постарая да му осигуря достатъчно безопасна среда, за да бъде себе си. Когато ние бяхме деца, нямаше телефони, камери, социални мрежи и не беше толкова страшно, колкото е сега. Много е важно и да не бъркат свободата със свободия. На тях сега не им пука за някакви табута и това, което не ми харесва, е, че често вече младите нямат уважение към по- старото поколение“ - казва още Севар и с усмивка пожелава на читателите на „Телеграф“ следното: „Пожелавам им да мечтаят смело и отговорно. Да следват мечтите си. Всичко е в техните ръце. Лесно е да се оправдаваме с другите, но трябва да разчитаме на себе си“.
Елизабет Методиева
