Б ългарският шафран е в топ 3 сред най-добрите в света по своето качество. И това съвсем не са голословни твърдения, а са подкрепени със сериозни научни изследвания у нас и в чужбина. Въпреки това обаче той все още е съвсем непознат на световните пазари. А и у нас пазарът му е твърде ограничен. За този странен парадокс информира председателят на Сдружението на шафранопроизводителите в България Антонио Бонев. Сдружението е създадено през 2020 г. и обединява около 50 производители на шафран от цялата страна.
„Интересно е как се стига до неговото създаване. През 2018-2019 г. десетки хора у нас бяха масово подведени да отглеждат шафран с обещанието, че изкупуването на продукцията им след това е гарантирано и ще бъде заплатено. Това обаче не се случи. Затова част от производителите се събрахме и взехме решение да се обединим и да създадем организация, която да защитава интересите на хората от този бранш. И го направихме. Така вече седма година сдружението ни съществува и пединственото, което е за хората, занимаващи се с отглеждането на шафран“, разказва Антонио Бонев.
Подкрепа
В сдружението членуват хора на различна възраст, с различно образование и професии. Има и класически селски земеделски производители, но има и зъболекари, адвокати и представители на различни други професии, твърде различни и дори противоположни на земеделието. А наред с по-възрастните добрата новина е, че има и доста млади хора, които проявяват интерес към отглеждането на най-скъпата подправка в света. Повечето от членовете на организацията отглеждат шафран на площи по-малки от 1 дка. Но има и такива, които могат да бъдат определени като много големи производители, тъй като отглеждат шафран върху над 10 дка площи.
Юбилей на Българската аграрна камара: Овче сирене зрее 6 месеца, родопчани възкресиха агнешки суджук
Общо площта на засетите с шафранов минзухар ниви на членовете на сдружението е около 80 дка. Браншовата организация на шафранопроизводителите съвсем не е формална, а действа активно и има да решава много и то сериозни въпроси и проблеми. Организацията полага усилия за улесняване дейността на своите членове, като ги подпомага с торове и други необходими за отглеждането неща на специални цени. Оказва помощ и на начинаещите със съвети как да започнат бизнеса с шафран, като им осигурява достъп до експерти. В процес на подготовка е и създаването на Наръчник на шафранопроизводителя, който ще бъде неоценимо помагало за начинаещите в бранша.
Реклама
Другата важна посока, в която работи браншовото сдружение, е за популяризирането на българския шафран по света. Защото истината е, че макар и да е с изключително високо качество, той е непознат зад граница. А това го прави и непродаваем. Затова една от целите на организацията е участие в различни събития в чужбина, на които може да се рекламират достойнствата на българския шафран. Акцентът е върху кулинарни събития, на които да се предизвика интерес към най-скъпата подправка с щемпел Мade in Bulgaria от страна не само на водещи кулинари, но и на готвачи и търговци от различни страни. Не на последно място е и опитът на ръководителите на сдружението да привлекат на своя страна държавните институции, ангажирани със земеделието.
Подобно и на доста други нетрадиционни земеделски култури, отглеждани през последните години у нас, шафранът също не се ползва с държавни протекции. Европейски субсидии за отглеждането му няма. Производителите му могат да се надяват на някакви пари единствено, ако участват в някои от проектите за „Млад фермер“. „Очакваме сега с идването на новото правителство да се промени и отношението към нас. Ще търсим начини държавата да ни помага финансово поне за участието ни в международните изложения, където таксите са непосилно високи”, споделя председателят на сдружението Антонио Бонев.
Приложение
Заради непопулярността на българския шафран неговите производители са принудени да търсят различни начини за реализиране на продукцията си. И тук сдружението отново играе положителна роля, като дава възможност на членовете си да търгуват помежду си. В своята ферма Антонио и съпругата му Румяна използват шафрана като добавка към произвежданите от тях вино, оцет и крем с пчелен мед. Освен това шафранът често се използва и като добавка към млечни продукти - сирена и кашкавали, конфитюри, сладка, шоколади и шоколадови бонбони и дори като добавка към алкохолни напитки. Както и в козметиката за приготвянето на различни кремове, гелове и балсами за коса и тяло.
Здраве
Достойнствата на шафрана обаче не са само в областта на кулинарията и козметиката. От древни времена той е известен и като продукт с лечебно действие. „Шафранът съдържа изключително ценни вещества, може да допринесе цялостно за човешкото здраве, той е и изключителен адаптоген“, обяснява Антонио Бонев. Още преди новата ера той редовно се е ползвал за лечение на стомашно-чревни, нервни и сърдечни заболявания. Съвременните изследвания разширяват значително палитрата на медицински заболявания, за които той помага. Едно от тях са и онкологичните заболявания, където той се препоръчва като част от поддържащата терапия. Още от дълбока древност се смята и за афродизиак. Трябва да се знае обаче, че шафранът не може да се употребява безразборно и в големи количества. Максималната му дозировка е до 30 мг дневно като част от една поддържаща терапия. Българският шафран още не е известен в света. Най-големите производители и износители са Иран, Индия, Мароко, Италия, Испания, а на Балканите - Гърция и Турция, които за разлика от България вече са успели да си създадат някакво име в световния бранш.
Едно кило струва до Е10 000
• Годишно в света се произвеждат едва около 300 тона шафран.
• За 1 кг сух шафран са необходими между 110 и 165 хиляди цвята, които се добиват от засадена площ с големината на две футболни игрища.
• За да се наберат 150 хиляди цвята, са необходими 40 часа денонощен непрекъснат труд.
• Световните цени на 1 кг сух шафран варират между 1000 и 10 000 евро.
• В 1 кг има между 160 000 и 450 000 близалца или нишки на шафранов минзухар.
Смесват го с червен пипер
Не са редки случаите на опити за смесване на сухия шафран с други по-евтини съставки с цел печалба. Всъщност фалшифицирането на шафран съществува още от Средновековието, където това се е смятало за престъпление и се е наказвало с екзекуция. Тогава шафранът се е смесвал най-често с влакна от червено цвекло. Днес вече са известни и други начини за фалшификация чрез смесване на истинския шафран с прах от червен пипер и куркума. Другият начин за фалшификация е чрез смесване на минимално количество качествен шафран с нискокачествени такива, като получената смес се продава за високо качество. Така например богатият и наситен с аромати и вкусове кашмирски шафран се смесва с евтин и нискокачествен внос от Иран. А получената смес се продава за чист кашмирски шафран и струва 5-цифрена сума за килограм.
АБОНИРАЙТЕ СЕ ЗА КАНАЛА НИ В YOUTUBE
Добавете „Телеграф“ сред предпочитаните си източници в Google
Иван Първанов
