З агадъчни, непознати, просторни и пазещи векове история в своите сталагмити и сталактити – пещерите на България ще ви омагьосат както с тайнствените си легенди, така и с чудните си форми.
Скрити под недрата на земята, те са доказателство, че омаята на българската природа не свършва с високите сини планини, реките и златните равнини. А освен това с прохладната си подземна свежест и ниските си температури те представляват перфектното спасение от летния зной... Но тъй като прелестите, скрити от очите на хората дълбоко в земята, у нас действително са голям брой, предлагаме ви да разгледаме 6 от най-магичните ни пещери.
Снежанка
Без съмнение една от най-пленителните скални кухини в България е пещерата Снежанка. Макар дължината й да не е голяма – само 145 м, тя e събрала почти всички пещерни образувания – сталактити, сталагмити и други. Намерените в нея артефакти сочат, че около 600 г. пр.н.е. е била обитавана от древните траки. По-късно е забравена, за да бъде открита отново през 1961 година от туристи.
Снежанка
Неслучайно наричана Перлата на Родопите, тя ще ви предостави вълшебна подземна приказка и бягство от лятната реалност поне за кратко. Името й отпраща тъкмо към добре познати от детството сюжети и герои, запечатани по причудливите й ледникови и скални форми. Тук само с едно извъртане на погледа ще можете да обхванете фигурите на Снежанка, джуджетата, Статуята на свободата и какво ли още не... Всъщност може да се каже, че историите и личностите, които пази пещерата, са безброй много – стига да имате въображение!
Божиите очи
Ако искате пък да достигнете по-близо до божественото и да погледнете небесния покров през Божиите очи, можете да го направите и като се отправите на приключение до едноименната пещера, пазеща 68 милиона години история. Позиционирана в карстовия район край село Карлуково, официалното й наименование всъщност е Проходна, като тя е с най-дългия пещерен тунел в България – 365 метра. Неслучайно хората казват, че отивайки на това място, човек може да погледне през Очите на Господ, както още наричат пещерата.
Божиите очи
Причината за това са специфичните отвори в нейния таван в средната й зала, наричани „окни“. Образувани поради ерозията, вследствие на постоянно просмукващите се води, те са разположени на малко разстояние една от друга и имат бадемовидна форма, като действително много наподобяват очи. Пещерата е подходяща за посещение в различните части на деня, тъй като е естествено осветена от влизащите през дупките снопове лъчи, а падне ли нощта, процепите биват запълнени от сиянието на Луната. Освен това кухината е една от малкото в Европа, където е подходящо практикуването на пещерни бънджи скокове. Затова, когато се отправите на пътешествие в тази потока, не се учудвайте на бънджи ентусиастите, а също и на катерачите, които ще висят над вас по високите стени.
Мистерия
Пленителна с красотата и мистерията си е и пещерата Дяволското гърло край Триград, прочута с богатството си от легенди, които разпалват въображението, и ревящата стихия на подземния си водопад. Именно последната е основната причина, поради която всяка година тук се стичат хиляди. Водопадът е най-високият на Балканите и е образуван от забележителните падащи в 42 м пропаст води на река Триградска. Заради оглушителния грохот, който се създава, залата, която е втората по големина пещерна зала в България, е наречена Бучащата зала.
Дяволското гърло
А ако се чудите защо пещерата носи името Дяволското гърло, причината се състои именно в една от многобройните легенди за мястото. Както разказват местните хора – нищо, попаднало в подземния лабиринт на пещерата, не излиза оттам, така че имайте предвид и това, когато крачите по влажните й скали. Героят на една от легендите е Орфей. Според нея той слязъл към недрата на земята тъкмо тук, в Дяволското гърло, за да търси своята любима Евридика в подземния свят на Хадес... Най-голямата мистерия в тази пещера обаче и до днес си остава подземната река, чийто край остава неизвестен и до днес.
Дупки
Друга скална бърлога, известна с отворите на тавана си, е Деветашката пещера, сгушена на 20 км от Ловеч. Дори кракът ви да не е стъпвал в нея, със сигурност към вас са попадали някои от безбройните снимки, запечатали красотата й. Тя е известна тъкмо с дупките, които както при Божиите очи откриват синьото небе. Общо 7 на брой, от тях неуморно и през целия ден се процежда слънчева светлина, а нощем надничат звездите.
Съществуват данни, че пещерата е била обитавана още през старокаменната епоха, а ако се интересувате от по-древните пластини на историята, ще имате възможност да се „гмурнете“ в тях и в Ловешкия исторически музей, където се пазят откритите тук археологически находки. Изключително любопитно е също, че по време на социализма това място е било ползвано за съхранение на храни от държавния резерв, а по-късно тук се е складирал петрол в огромни цистерни. Затова пещерата е била засекретена като военен обект и дълго време е била недостъпна за туристи.
Друг интересен факт за мястото е, че то е едно от най-значимите местообитания на прилепи в Европа, като тук зимува колония от над 35 000 екземпляра. Част от тях обаче бяха събудени от зимния си сън по време на снимките на холивудската продукция „Непобедимите 2“ с участието на Силвестър Сталоун и Брус Уилис, заради което от продукцията платиха глоба.
Венеца
Още едно природно чудо, което ще ви грабне с формите си, е не толкова известната пещера Венеца. Тя е малко по-особена от останалите у нас, тъй като запленява посетителите си с многобройните си цветове (заради прожекторите) и с богатството си от сталактони, сталагмити, сталактити, хелактити, а дори и корали и кристали, които не са толкова типични за повечето ни пещери. Освен това голяма част от образуванията са от полускъпоценния камък оникс. Разнобагрената феерия, сякаш току-що излязла от някой епизод на National Geographic, се намира край село Орешец в Северозападна Стара планина, недалеч от Белоградчишките скали.
Венеца
Открита е на мястото на каменна кариера още през 1973 година от местни пещерни ентусиасти, но отваря врата за посетители чак през 2015 г., след като е била проучена, картографирана и оборудвана с предпазни парапети, стълби и др. Засега са разкрити 5 огромни зали, а общата дължина на коридорите й е около 300 м, като всяка зала е различна. Важно е обаче да знаете, че пещерата съвсем не е подходяща за посещение за всеки, тъй като на места проходите са толкова тесни и ниски, че човек едва минава, а стълбите и парапетите са хлъзгави, тъй като влажността е около 90 процента. Точно затова на входа ще ви посрещнат с шлемове, които да поставите на главата си, за да се предпазите от евентуален удар. Въпреки трудностите обаче това, което ще се разкрие пред погледа ви, си струва усилията.
Магура
Също в Северозападна България и съвсем близо до предходната ни спирка ще откриете още едно вълшебно и потайно кътче в лицето на пещерата Магура. Поместена на около 18 км от Белоградчик близо до с. Рабиша, тя е събрала в себе си огромно богатство, тъй като е притежателка на най-голямото находище на скални рисунки на Балканите. Те са повече от 700 на брой и изобразяват танцуващи женски фигури, ловуващи мъже, маскирани хора и оръдия на труда. Друга част от тях представят образите на животни, растения и шахматни пана.
Магурата
Силно впечатление ще ви направи и слънчевият годишен календар, който датира от късния неолит. Според учените той е направен с голяма точност и прецизност. Рисунките са разположени в коридора на славата, а малко след изхода се намира седмото по големина езеро у нас – Рабишкото езеро. Но с това изненадите не спират – в царството на пещерата се намира най-големият сталагмит, открит у нас – Падналият бор, със своите 11 м дължина.
Освен това в дълбините й се произвежда единственото у нас шампанизирано вино, което отлежава 3 години при естествени условия. Скалните форми на пещерата пък ще ни върнат 15 млн. години назад. Множеството колосални зали представляват своеобразен музей с фантастични варовикови форми, а освен Падналия бор най-впечатляващи са Големият сталактон, Тополата, Малкият и Големият брат, Гъбата, Тронът и Вкаменената гора.
Иван Георгиев
