Н АСА отново показва красотите и чудатостите на Космоса, идващи до нас през милиарди светлинни години или от нашата планета. Всеки ден космическата агенция пуска снимки на забележителни природни обекти от цялата Вселена и се опитва да даде разбираеми обяснения. Някои изглеждат направо налудничаво, а други са ни толкова познати, но всички са удивителни.
Художник
Не е рисунка на художник, а стечение на оптически ефекти край Торино, Италия. Необичайният цвят на Луната е от синята светлина от земната атмосфера (денем заради нея небето е синьо), която тук се пречупва в слоевете над Земята и прави спътника неестествено и кървавочервен. А изкривяването на формата е от следата на преминаващ самолет. На преден план се вижда абатството „Сан Микеле“, а на заден е кралската базилика „Суперга“.
Мозайка
Това е най-голямата фотомозайка на галактика. Сглобена е от 600 припокриващи се кадъра (и има още много за довършване), дело на космическия телескоп „Хъбъл“. Снимките на галактиката Андромеда са правени в продължение на 12 години – от 2010-та до 2022-ра. M31 или галактика Андромеда е най-близката спираловидна до Млечния път и донякъде двете са близначки, а се смята, че след време ще се слеят в една. Намира се на около 2,5 млн. светлинни години от нас.
Стълб
Рядко природно явление, когато от потеклата лава на вулкана Етна се издига ярък светлинен стълб. Той идва от пречупването на светлината при изгрев (в случая) или залез Слънце. В червено е, защото е оцветен от стичащата се магма. Парата кристализира в студения въздух и създава миниатюрни кристали, през които се пречупва червената светлина от спектъра, но тя може да е и друга или цялата дъга. През февруари имаше много атрактивни снимки, направени в снега покрай вулкана на остров Сицилия.
Сатурн
НАСА обнародва сега любопитна снимка на Сатурн в инфрачервена светлина, направена от изследователския апарат „Касини“ през 2014 г. Три години след това апаратът се гмурна в гигантската планета и изчезна завинаги. Инфрачервеният Сатурн изглежда странно. Прави впечатление почти идеалният шестоъгълник на Северния полюс. Всяка от страните му е колкото ширината на земния екватор. Той е огромен облак около полюса на планетата с пръстените и тепърва ще бъде проучвано дали е стабилна структура.
Селфи
Спускаемият модул IM-2 Nova-C Athena, наричан накратко Атина, сам си е направил снимка как се отдалечава от Земята и пътува към Луната, която трябва да изследва този месец. Атина проучва където може да кацне след време апарат от мисията „Артемис“ на НАСА. Носи роувъри, всякакви джунджурии, дори бормашина, като експеримент как може да се закарат комерсиални товари до спътника. Дронът Micro Nova Hopper пък ще дълбае и проучва близък кратер.
Краят
С тази снимка космическият телескоп „Хъбъл“ се е взрял в края на познатата ни Вселена. Дълго се е съсредоточавал и накрая е успял да види обекти на повече от 10,6 милиарда години разстояние. Но има апарати, които снимат още по-близо до края на Велената ни. А това е най-известното изображение на дълбокия Космос.
Пукнатина
Пукнатината, преминаваща през кратера Хигин, е дълга около 220 километра, открита близо до центъра на близката страна на Луната. Кратерът е около 10 километра и е забелязан още преди век, кръстен е на известния римски поет Гай Юлий Хигин. Предполага се, че кратерът се е появил от изригване на магма, а не от падане на астероид. В него трябваше да кацне мисията „Аполо 19“ през 1973 г., но тя бе отменена три години по-рано.
Какавида
NGC 6888 е известна като мъглявината Полумесец, защото така са я виждали астрономите в миналото, а сега прилича повече на пашкул. Предполага се, че преди около 250 000 години масивната централна звезда WR 136 е започнала много бързо да губи масата си и да създава истински вихър. (За около 10 000 години губи маса колкото нашето Слънце.) Мъглявината се намира на около 4700 светлинни години в съзвездието Лебед. Звездата WR 136 вероятно ще експлодира като свръхнова през следващите няколко милиона години.
Кошер
M41 е известен като звезден куп Малък кошер. Сините точки са най-ярките и масивни звезди, но заради светлината им по-малките, като нашето Слънце, трудно се забелязват. Виждат се няколко яркооранжеви точки – това са звезди червени гиганти. След около 100 милиона години се смята, че яркосините звезди ще избухнат в свръхнови и ще изчезнат, докато по-малките звезди ще накарат този живописен куп да се разпръсне. По същия начин преди милиарди години нашето Слънце вероятно се е родило в звезден куп и се е отдалечило от сестринските си звезди.
Призрак
На 2 март Blue Ghost - Син призрак, на „Файърфлай еъроспейс“ стана първият успешно кацнал частен апарат на Луната. Планира се да има интензивна 60-дневна мисия с множество изследвания. Едно от тях е чрез улавяне на рентгенови излъчвания да се види как магнитното поле защитава Земята от слънчевия вятър и космическите лъчи.
Георги П. Димитров
