Г асенето на горските пожари на границата между България и Гърция в планината Алиботуш (Славянка) през тези дни се затруднява от заровените военни мини през далечната 1936 г., в дългата 155-километрова гранична линия. Тогава по заповед на гръцкия диктатор генерал Йоанис Метаксас се изграждат отбранителни съоръжения, останали в историята като „Линията Метаксас“. Българомразецът се опасявал, че от север ще ги нападнат. След 1945 г. пък започва Студената война и доста километри от българската част на границата също са минирани.
След 1992 г. започва съвместно обезвреждане на минните полета от двете страни, което протича на приливи и отливи. Така и до ден днешен в по-непристъпните планински места има необезвредени мини, макар и корозирали от времето. Тези дни огънят взриви вече няколко от тях, с което се застрашава животът на пожарникари и доброволци.
Бункери
Линията „Метаксас“ е верига от укрепления, построени по протежение на гръцко-българската граница. Замислени са като защита на елините в случай на българско нападение по време на Втората световна война. Укрепителната линия носи името на създателя й, гръцкия генерал Йоанис Метаксас. По предварителния план укрепленията е трябвало да бъдат от град Питион на гръцко-турската граница, през Александруполис, до Хамилион на бреговете на река Вардар. Плановете са начертани през 1935 г., а работата започва от Беласица планина през 1936 г.
При избухването на войната изградените укрепления достигат до Гюмюрджина, Тракия, с дължина 155 км. Общо между р. Места и Александруполис са изградени 34 комплексни укрепления и над 600 бункера.
Изградени са фортове и тунели, които водят до наблюдателни пунктове, платформи за оръдия и картечни гнезда. Укрепленията на линията „Метаксас“ съдържат 22 независими разклонения, най-голямото от които е крепостта Рупел. В полите на Беласица са изградени 200 бункера, които затварят местността между планината Крусия, Дойранското езеро и Хамилион.
Работата по изграждането укрепленията трае 4 години, а цената им за онова време достига 100 400 000 гръцки драхми.
На всички мостове и пътища по протежение на цялата 155-километрова линия са заровени хиляди противотанкови и противопехотни мини.
Студената война
„На границата с Гърция по време на Студената война са устроени 71,27 км противопехотни минни заграждения с обща площ 53 456 дка. Поставени са 13 926 български мини ПСМ-1, т.е. пехотни скачащи мини, информира сайтът otbrana.com, като се позовава на интервю с полковника от резерва Атанас Гоневски. При задействане мината отскача от 50 см до 1,5 м и пръска 1200 стоманени сачми. В радиус от 30 м сее смърт, което означава, че до 30 м никой не може да оживее. Радиусът на поражение е до 80 м“, пояснява полк. Гоневски, който е началник на Инженерно-техническия сектор в Национална служба „Гранична полиция“ от 1998 до 2001 г.
В годините на т.нар. Студена война на него, на негов колега и на колегите им е възложено да минират южната ни граница. Пак на него в началото на 90-те години се пада да организира и да ръководи разминирането. „През 1992 г. по разпореждане на тогавашния вътрешен министър Йордан Соколов извадихме и унищожихме първите 227 мини и така освободихме една нива в с. Кушла край Златоград. От септември до октомври 1998 г. извадихме и унищожихме 2224 мини, а до ноември още 2202. Окончателното разминиране приключи през 1999-а“, спомня си полковникът от резерва. Според него от 72 до 74% от поставените по онова време мини са били открити и обезвредени. Другите се взривили най-вече от животни. Има няколко случая и на взривяване при опити да се премине нелегално границата към Гърция. От разминираните 95% се оказали годни.
Хижар
Хижарят Тодор Балтаджиев стопанисва бивша гранична застава в подножието на планината Алиботуш (Славянка), която от години е превърнал в хижа. Въпреки че той познава планината като пръстите на ръцете си преди 20-ина години сам се натъква на мини: „Берях чай в планината и на поляната се показваха от земята четири противотанкови мини. Предполагам, че в района има и противопехотни мини. Те не са толкова много, но ги има. Ерозирали са от времето, но въпреки това са много опасни“, категоричен е хижарят Тодор Балтаджиев.
„Противопехотните мини са бакелитови и не могат да бъдат засечени от метал-детектори. Не е лесно разминирането, а силно пресеченият терен допълнително затруднява работата“, обяснява майор Борислав Войнов, от Трети механизиран батальон на Трето бригадно командване в Благоевград.
Магарешката пътека
На 27 юни 1952 г. младият поет и бунтар Кръстьо Хаджииванов от петричкото село Капатово изчезва безследно, едва 23-годишен. През лятото на 1944 г., още ненавършил 14 г., Кръстьо бяга при партизаните в Алиботушката чета. С магаре пренася оръжие за гръцките партизани през минираната линия „Метаксас“ в днешна Гърция.
След 9.IX.1944 г. талантливият поет категорично застава срещу насилствената македонизация на населението от Пиринския край, с което е нарочен за „враг на народа“. В края на 1949 г. е мобилизиран в трудово поделение, а през март 1950 година е изпратен в наказателен лагер в с. Блатешница. После е въдворен в урановите мини в с. Сеславци край Бухово. Няколко месеца след убийството на приятел в забоя Кръстьо успява да избяга и през пролетта на 1951 г. минава в нелегалност. Броди сам из Пирин планина.
Кръстьо Хаджииванов опитва бягство в Гърция с плуване по Струма, но попада в милиционерска засада до брега на реката, в землището на близкото до Кулата село Чучулигово. Разкъсан е от граната. На това място през 1997 г. е издигнат триметров мемориален паметник.
По-възрастните си спомнят епизода „Магарешката пътека“ от телевизионния сериал „На всеки километър“. Във филма невръстният Кръстьо е прототип на партизанина, който пренася оръжие, натоварено на магаре, през минираното поле на линията „Метаксас“. Кинообразът е пресъздаден от актьора Коста Карагеоргиев.
Румен Жерев
