С уперкомпютри, модерни лаборатории и възможност за работа по научни проекти привличат все повече млади учени и студенти в институтите по информационни и комуникационни технологии (ИИКТ) и по електрохимия и енергийни системи (ИЕЕС) към БАН. Това стана ясно по време на среща на министъра на образованието и науката Красимир Вълчев с учените. От ръководството на ИИКТ се похвалиха с 30 докторанти, а над три пъти повече студенти са преминали стажове в ИЕЕС по проекта „Студентски практики“.
Сектор
„Сектор информационни технологии привлича много млади хора за включване в образованието. За тях е най-добре, ако имат възможност да съчетават работа с научна дейност“, каза министър Вълчев пред ръководството на ИИКТ. Оттам обясниха, че благодарение на достъпа до модерна апаратура и широкото поле на изява успяват да задържат 1/3 от младите учени.
Председателят на научния съвет в ИИКТ проф. Галя Ангелова съобщи, че съвременната апаратура и актуалните теми на научните изследвания привличат все по-млади хора, като най-голям е интересът към работа със суперкомпютъра „ХЕМУС“. 36 докторанти, сред които и чужденци, се обучават в института.
Софтуер за синтез на българска реч и проект за дублиране на субтитри в киното са сред последните успешно реализирани проекти в института. Министър Вълчев се запозна с дейността на Лабораторията по 3D дигитализация и микроструктурен анализ, където чрез томограф и фотографски техники учените помагат на археолозите с възстановки на антични съдове. Техническото оборудване в лабораторията се използва и в подкрепа на индустрията чрез различни инженерни задачи, изпълнявани в нея.
Батерии
Директорът на ИЕЕС доц. Пламен Николов представи част от най-значимите проекти в областта на батериите, улавянето и съхранението на водород, както и в синтеза и анализа на материали. През последната година четирима млади учени са назначени на работа в института, а 113 студенти са преминали обучение през лабораториите на института.
Пред министъра на образованието бе представена и водородна електрохимична помпа, която може да служи като филтър за водород. Представен беше и напредъкът в дейността на Центъра по компетентност „Хитмобил“, чийто ръководител е чл.-кор. Евелина Славчева. Сред актуалните разработки на учените са също подобряване на характеристиките на батерии в автомобилната индустрия и изпитания на материали за съхранение на водород в авиацията.
Междувременно преди дни стана ясно, че България отговаря на всички изисквания за присъединяване към Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР) в областта на образованието. Това е отразено и в доклада на Комитета по образователна политика към международната организация на развитите страни, към която искаме да се присъединим.
Доклад
Докладът беше представен от министъра на образованието и науката Красимир Вълчев и директора на дирекция „Образование и умения“ в ОИСР и създател на международното изследване PISA Андреас Шлайхер. Организацията отчита напредъка на България в реформите на образователната система, най-вече по отношение на достъпа до образование, въвеждането на основана на компетентности учебна програма, повишаване на привлекателността на учителската професия. ОИСР отправя към България и препоръки за допълнителни мерки за преодоляване на регионалните и социално-икономическите неравенства между ученици в страната, които бяха установени и при изследването PISA през 2022 г., включване на повече възрастни в образование и обучения и др.
„Отчитат се положителните промени в българската образователна система, но трябва да си признаваме и грешките”, коментира министър Вълчев. По думите му и резултатите от PISA показват, че нашата система е прекалено амбициозна в преподаването на знания и твърде неамбициозна във формирането на умения. „От обсъжданията в последните месеци имаме относително съгласие за посоката, в която трябва да променим системата“, подчерта министър Вълчев. Той посочи, че трябва да се разширят работните групи, които обсъждат промените в учебните програми и в тях да се включат повече външни експерти и заинтересовани страни. По думите му МОН ще разчита на партньорство с експерти на ОИСР и при промените в оценяването, за да се промени културата на преподаване и културата на учене към формиране на умения.
Въпреки че има нерешени предизвикателства, България е постигнала желаното ниво на развитие“, отбеляза Андреас Шлайхер.
Създателят на PISA: Фокусът трябва да е върху ранната детска възраст
Сред темите в доклада на ОИСР е грижата и образованието в ранна детска възраст. „Много по-лесно е да преподаваш в училище, когато е работено с децата в ранна детска възраст“, изтъкна Андреас Шлайхер. По думите му усилията в тази възраст трябва да бъдат фокусирани върху умения като любопитство и кураж и да се въведе интегриран подход към образованието. Министър Красимир Вълчев също начерта като приоритет по-интензивната работа за квалификация на такива педагогически специалисти, за да не останат детските ясли и градини без кадри.
Според Шлайхер е важно професионалното обучение да е първият избор, а не последна възможност. Той приветства и създаването на Съвет за уменията в България.
За първи път бяхме домакин на европейска олимпиада по физика
България за първи път беше домакин на европейската олимпиада по физика, която се проведе за 9-и път. В нея се включиха талантливи гимназисти от 40 държави от цял свят, а министър Красимир Вълчев награди със златни медали най-добре представителите се ученици от различни държави - Румъния, Естония, Израел, Казахстан, Сърбия, Германия и др. Българските отбори успяха да завоюват три сребърни и пет бронзови медала, както и грамота за добри постижения. Христо Христов от СМГ "Паисий Хилендарски“, Светослав Арабов от МГ "Д-р Петър Берон" във Варна и Илия Ников от ПМГ "Васил Друмев" във Велико Търново грабнаха сребърните отличия. С бронзови медали бяха наградени Юнсин Ху от СМГ "Паисий Хилендарски", Александър Николов и Илия Василев от ПЧМГ в София, Даниел Койнов от ППМГ "Нанчо Попович" в Шумен и Петър Петров от МГ "Д-р Петър Берон" във Варна. Алберт Иваницов от ПЧМГ в София получи грамота за добро представяне.
Министърът поздрави и всички организатори за доброто домакинство в София - Националната природо-математическа гимназия „Акад. Л. Чакалов“, където се провеждаха състезанията, Сдружението на олимпийските отбори по природни науки, Физически факултет на СУ „Св. Климент Охридски и експерти.
Европейската олимпиада по физика е световна образователна платформа, която стимулира и международно сътрудничество, подготвяйки младите таланти за реална научна кариера.
Людмил Христов
