„Чакай, чакай, не спирай“, казва бабата на дядото, който се опитва да смени порноканала. Продължението на бабата: „Нека да видя дали ще се оженят“.
В турските сериали няма такава интрига. Горещите сцени не са чак толкова много, героите се женят и развеждат по няколко пъти, а когато го направят тайно – като във вчерашния епизод на „Дъщерята на посланика“ и някой, дето не трябва, намери свидетелството за брак, небрежно оставено върху шкафа, става, каквото става.
Ако ви липсва романтиката, която блика от телевизора, гледайте внимателно, водете си записки. Може пък да ви се получи... ухажването. Нищо че героите на екрана са млади. Толкова неща им се случват, че с право ги смятате за набори. А щом е така, нищо не пречи Керем Бюрсин да се осъзнае. И вместо да пада на колене на Ханде Ерчел, да се строполи в краката ви, докато си седите на фотьойла и въздишате по него. Ето това е то, екранна любов!
Въпросната сцена е от сериала „Почукай на вратата ми“. Еда Йълдъз и Серкан Болат се обичат по начин, който кара пеперудите в стомаха да затрептят. Не като онзи тулуп, дето се е разположил на дивана и похърква, докато вие пускате сълза за тази красива любов. Кога е тичал след вас като Серкан, за да ви каже „Аз съм лудо влюбен в теб“? В този момент ви се иска не героят от сериала, а той да получи амнезия. И хич да не се осъзнава. Ако трябва, вие ще потичате след Керем. Така и така трябва да правите крачки, нека ви пуснат след Бюрсин, ще навъртите крачките за няколко месеца напред. И сърцето ще престане да хлопа, а ще бумти едно такова – хубаво, като в сериал. Няма нужда сериалът да е 200 серии, 10 сезона. Достатъчно е тази сцена, в която Керем Бюрсин ви пада на колене, да се върти. От много (любов) глава не боли.
Издънка
Ами нощеска. Лягате в спалнята и си представяте сцената, в която Санджар (Енгин Акюрек) лежи до Мави (Туба Бююкюстюн) и я наблюдава как спи. Ама толкова захаросано, че да ви докара диабет. Ей така влюбено се гледат и през останалото време, но скришната, да не ги види някой и да не ги заподозре, че се обичат, че като тръгнат ония ми ти слухове... Санджар бързо прежали Наре (Неслихан Атагюл) „Дъщерята на посланика“, но ако някой се наеме да пренапише сценария на живота ви и вкара вътре Енгин Акюрек, веднага ще се навиете да направите и вие такъв завой. Но ако ще копирате сценария, вече си знаете – никакви компромати отгоре. Скрийте брачното свидетелство под дюшека да не стане издънка. И трийте съобщенията от телефона, че не се знае кой ще ви нацели паролата като на Мави – предвидимата.
Старите хора знаят, че първата любов дори да отмине, е гаранция за дълъг брак. Точно така смята лелята Нергис Шахин (Ханде Субаши) в турския сериал „Игра на късмет (Игра на съдбата)“. Ако не слушахте роднините и не се съобразявахте толкова с тях, можеше вие да сте веселата Ада (Джемре Байсел), която мечтае да стане писателка, докато не среща чужденеца Рюзгяр (Идрис Неби Ташкан). А където е първата любов, там е и втората.
И ето го и класическият триъгълник – в сериала „Не ме оставяй“, където влюбените жени са наивни и глупави. По еталон винаги има някоя кучка, която ги трови, пали, отвлича, погребва. А главните герои, когато не гледат като телета, се връзват на всички номера. И задължително се съобразяват с всички баби, лели, стринки, които им се бъркат. Но ако ще копираме сюжетите, ето тук вече стана издънката. Нищо му няма на похъркващия до вас. Ей го къде е, на една ръка разстояние. До следващата вечер и следващия епизод, в който пак ще го сравнявате с романтика от екрана. Който никога няма да оцени мусаката ви толкова влюбено и красиво.
Кристи Петрова
