Ц елебна вода, лекуваща 99 болежки, извира изпод параклиса на Соколския манастир край Габрово. Параклисът носи името „Св. Пантелеймон“ на светеца великомъченик, който се смята за закрилник на лекарите и акушерите. Святото място е изградено около скала, от която през по-голямата част от годината тече малко количество вода.
Манастирските крила са обновени.
Именно тя се смята за лековита и благословена да укрепва тялото на човека. Болни от цялата страна идват тук да си налеят съдове с живителната течност, за която вярват, че като с магическа пръчка ще реши проблемите им и ще ги изцели с Божията помощ.
Писма до небесата
Някои от вярващите дори оставят в пукнатините на скалата листчета с написани върху тях молби и желания. Исканията на хората са различни в зависимост от нуждите и стремежите на всеки – от молби за изцеление на тях или на близките им, до просби за намиране на подходящата половинка в живота или работа. Има и такива, които търсят помощ свише за печалба от тотото. Местите християни дори се кълнат, че преди години след преспиване в Божията обител млад мъж видял насън числата от Тото 2, 6 от 49. На заранта веднага пуснал фиш, ударил шестица и спечелил джакпота от няколко милиона лева.
Икони
Освен лековитото аязмо в манастира се съхраняват и две чудотворни икони, рисувани от Захари Зограф, за които също се смята, че имат силата да помагат. На тях са изобразени Исус Христос и св. Богородица Троеручица с младенеца. Особено известна сред поклонниците е втората от реликвите. Чудесата, които тя е извършила досега, се записват в специална книга, като в нея пишат не монахините, а самите хора, които са получили застъпничество за един или друг проблем.
Чудотворната икона на Богородица Троеручица.
Един от многото примери е за тежко болна украинка, страдаща от онкологично заболяване. Тъй като тя не могла лично да дойде от Одеса в България, изпратила своята братовчедка, която да се помоли за нея. Братовчедката дошла тук, запалила свещи, помолила се и само след няколко дни получила съобщение от болната си роднина, че състоянието й вече се подобрява.
История
Манастирът, в който се намира параклисът с лековитото аязмо, е един от старите и с най-богата история Божи храмове във Великотърновска духовна епархия. Носи името „Успение Богородично“ и е разположен в местността Соколова ливада, откъдето идва и името му. Намира се на 4 км южно от архитектурно-етнографското селище Етъра и на 12 км югоизточно от Габрово.
Църквата на девическия Соколски манастир Успение Богородично.
Обителта е основана през 1833 г. от архимандрит Йосиф, един от борците за българска църковна автономия през епохата на Възраждането. Църквата и жилищните сгради са изградени от майстора строител Константин от Пещера. Каменната църква е издигната на мястото на стар схлупен дървен храм. А чудната чешма с осем чучура в двора е дело на дряновския първомайстор строител уста Колю Фичето. Предполага се, че негово дело е и костницата до църквата.
В храма
Манастирът е открит на 15 август 1834 г. от търновския митрополит Иларион Синаит. А две години по-късно към Божията обител започва да действа килийно училище, в което известно време учи и друг известен деец на българската църковна борба, Неофит Бозвели.
Дядо Никола
Соколският манастир е свързан и с националноосвободителното движение и борбите на българския народ. На 31 юли 1856 г. тук се събира четата на войводата Никола Филиповски, останал в българската история като Капитан дядо Никола. Замисълът му е бил манастирът да стане центърът на подготвяното от него народно въстание. Тук е осветено и знамето на четата. Запазени са думите на войводата, които гласят: „Аз подкачвам звънче, което след време ще стане камбана.“
Паметник на Капитан дядо Никола.
В уречения ден и час въстаниците се събират първо в Лясковския манастир и се отправят към Дряново. По пътя обаче са пресрещнати и обградени от многократно превъзхождащ ги враг. Така дружината е унищожена, преди да успее да стигне и да се укрие зад спасителните каменни зидове на Соколската духовна твърдина.
Левски
Двадесет лета по-късно, в началото на 70-те години на XIX век, в нея няколко пъти отсяда Апостола на свободата Васил Левски при обиколките му из българските земи, а също и отец Матей Миткалото. Няколко години след смъртта на Апостола на свободата, на 1 май 1876 г. в манастира се събират въстаниците от четата на Цанко Дюстабанов и оттук те се отправят по пътя си към безсмъртието.
Васил Левски
След разбиването на четата осем от мъжете са обесени на скалите край Божията обител, а след това телата им са хвърлени в близката пропаст. Самият войвода Дюстабанов е откаран и увисва на бесилото насред Търново.
Епопея
По време на Руско-турската война от 1877-1878 г., превърнала се в освободителна за българския народ, Соколският манастир става военна болница. В лазарета са лекувани ранени руски войници и офицери, участвали в Шипченската епопея.
Днес в манастира има уредена музейна сбирка, която съдържа ценни експонати, свързани с българското националноосвободително движение. Запазени и изложени са и някои вещи и предмети, свързани с пребиваването тук на самия Васил Левски.
Чешмата на Колю Фичето тече от 157 г.
През 1868 г., преди 157 години, уста Кольо Фичето строи голямата чешма с кръгообразна форма и 8 чучура. Специалистите високо оценяват и този шедьовър на големия майстор не само заради красивата форма, елегантните орнаменти и каменните соколи, но и защото това е единствената чешма с купол и кръст у нас.
Уста Кольо Фичето я издига в памет на убитите бунтовници от четата на капитан Дядо Никола. Чешмата е безценен паметник на архитектурата, а от 8-те чучура и днес тече леденостудена балканска и манастирска вода.
Павел Зограф правил стенописите
В продължение на десетилетия църквата на Соколския манастир е без украса, иконостас и дори без стенописи. През 1862 г. Павел Зограф и синът му Никола от село Шипка рисуват стенописите.
Част от стенописите
А представителят на Тревненската дърворезбарска школа Йоаникий папа Витанов изработва иконостаса, за който взема 2500 гроша. Храмовата икона e рисувана и дарена от габровския художник Христо Цокев.
Монахини бягат от взривена обител
От основаването му в продължение на повече от век манастирът край Габрово е мъжки. В него са служили над 100 монаси, известни са имената на 15 игумени. През годините на социалистическото управление на страната святото място е преобразувано в метох. Това се случва, след като в 1959 г. комунистите взривяват женския манастир „Св. Благовещение“ в Габрово и прехвърлят монахините от него в Соколската света обител. В северната й част през 1968 г. монахините уреждат новия параклис, в който поставят иконите на Захарий Зограф и запазения иконостас от бившия им манастир в Габровско.
През 1973 г. Соколският е обявен за историческа местност, а през 2023 г. и за защитена. Обхваща площ от 75,5 хектара, включваща църковните и жилищните сгради, както и манастирските гори и лозя, намиращи се в околността. За любителите на пешеходния туризъм има и специална екопътека, тръгваща от „Етъра“
Иван Първанов
