С лед Освобождението на България интелектуален елит израства бавно. А с идването на комунистическата власт през 1945 г. е смачкан и прогонен. Левият юмрук се стоварва върху цвета на нацията. Включително върху една изключителна жена и учен - Евдокия Петева-Филова, български етнограф от европейски мащаб и съпруга на министър-председателя Богдан Филов.
Със съпруга си министър-председателя Богдан Филов.
Близките й я наричали Кита. Защитила докторат по история на изкуството във Вюрцбург, специализирала в Мюнхен и Париж, след 9 септември Евдокия не се вписва в „културата на каскета“. Изследовател на изумително красивите български шевици в Народния етнографски музей в София, организатор на изложби с традиционни наши бродерии в Западна Европа, автор в световни научни издания и жена на регент, тя няма шанс да оцелее при идването на т.нар. народна власт. След разстрела на съпруга й Богдан Филов е изселена от София. А приносът й към етнографията е забравен.
Евдокия Петева-Филова в последните години от живота си.
Днес името й не говори много на масовата публика. Преди няколко години то бе извадено от забравата с мащабна изложба в Националния етнографски музей в София, подготвена от абсолвенти от Художествената академия. В част от тях бяха показани научните трудове на Евдокия Петева върху българските шевици, илюстрирани с рисунки и снимки. Към тях бяха приложени оригиналните бродерии, от които се е вдъхновявала.
Уредник
Евдокия Петева изследва българската традиционна бродерия като уредник в Етнографския музей между 1925 и 1940 година. Но също така я прави популярна в Западна Европа. През 1930 г. тя организира голяма изложба с наши шевици и носии в Хага. Да я разгледат идват лично холандската кралица и майка й. Евдокия има десетки научни публикации в престижни европейски издания и енциклопедии.
На 30 януари 1932 г. Евдокия Петева се омъжва в тесен семеен кръг в Боянската църква за професор Богдан Филов. Двамата нямат деца, родени от брака им.
Мизерия
След разстрела на министър-председателя Богдан Филов Евдокия е изселена от София, а в дома й е настанена сестрата на известната комунистическа деятелка и семейството й. Кита е разделена от родителите си, които също са изгонени от града. Дълго им отказват информация къде е дъщеря им. Първоначално тя е принудена да живее в мизерия в Дулово, Русе и Ловеч. През 1957 г. е пратена в Самоков. Комунистическият режим й забранява да работи. Издържа се трудно с уроци по немски и френски. Междувременно издирва оригинални документи за възрожденския художник и иконописец Никола Образописов и ги събира в книга, издадена след смъртта й.
Съпрузите в дома им на ул. Кракра.
Когато вече е възрастна и болна, известни художници и скулптори пишат до Софийския градски съд с молба да бъде върната в София. Сред тях е и проф. Дечко Узунов. Той е работил с Петева като художник в Етнографския музей. Рисувал е и неин портрет. В края на дните си Евдокия се завръща в столицата. Приютява се при роднини. Умира през 1973 г.
Фридрих Грюнангер проектира дома от детството й
Родена през 1901 г. в Шумен, Евдокия расте в семейство с положение и възможности. Баща й e полковник Васил Петев - два пъти началник на Висшето военното училище в София и военен възпитател на бъдещия княз Борис III. Майка й Неда е потомка на богатия казанлъшки род Папазоглу, крупен производител и износител на розово масло още преди Освобождението.
Детството на Евдокия минава в този дом, разположен близо до Софийския университет. Днес на мястото му на ул. Кракра 26 се издига кооперация.
В София семейството обитава аристократична къща с шапка от надвиснали глицинии. Разположена е до внушителния дом на дипломата Харалампи Сърмаджиев (днес резиденция на турското посолство). Двете архитектурни бижута са проектирани от виенчанина Фридрих Грюнангер, оставил на столицата и къщата на Яблански (бившето китайско посолство, настоящ клуб).
Когато децата порастват (Евдокия има две сестри и брат), баща им решава да ги отдели в самостоятелни жилища. Събаря къщата и построява кооперация с апартаменти за наследниците и за себе си. Евдокия живее в своето жилище с професор Богдан Филов, за когото се омъжва през 1932 година.
* Автор: Цвета Дилова
