П аметникът на братята царе Асеневци е най-големият и монументалният във Велико Търново.
Намира се в местността Боруна, като до него се стига през Стамболовия мост. Всъщност първоначално идеята е била паметникът да се издигне в района на старото военно училище, където по това време се е строяла сградата и на новия партиен дом.
По настояване на автора му, скулптора Крум Дамянов обаче, мястото е променено.
Паметникът „Конниците“ е построен във връзка с националните чествания на 800-годишнината от въстанието на братята боляри Асен и Петър и възстановяването на Второто българско средновековно царство. Но в него са включени фигурите и на останалите двама от фамилията Асеневци, царете Калоян и Иван Асен II.
Конниците е една от емблемите на Велико Търново.
Композиция
Композицията на монумента е разработена от авторски колектив в състав: Крум Дамянов, Иван Славов, Владимир Игнатов, Георги Гечев и Коста Цеков. Самото монтиране на фигурите на четиримата конници се извършва за два месеца, рекордно кратък срок.
Фигурите са изработени от месинг и тежат между 9,5 и 11 т всяка. Общото им тегло е 52 тона. Те представят братята Петър, Асен, Калоян и Иван Асен II. Поставени са върху постаменти от гранит, високи по 7 м и тежащи по 11-12 тона. А в средата им е издигнат огромен 15-метров меч, обърнат с острието нагоре към небето.
Общото тегло на меча е 70 т. За сглобяването на отделните му части са използвани над 30 хил. месингови болта, издигани с кранове и хеликоптери. Под дръжката на меча е поставена изработената от гранит композиция оранта.
Тя представя небесната майка, която създава човешкия живот и го пази. В конкретния случай орантата държи в ръцете си дете.
Фигурите на четиримата царе са представени в характерни за всеки от тях пози. Петър благославя българския народ с вдигната ръка. Брат му Асен държи здраво юздата на коня, който е изправен на задните си крака.
Калоян стои изправен на седлото с поглед на юг, откъдето идва латинската заплаха. А Иван Асен II държи в дясната си ръка набучен на копието си нарушеният еднолично от Византия мирен договор.
Строителство
Строителството на паметника започва на 4 февруари и продължава до 13 ноември 1985 г. Първата фигура – на цар Асен, е монтирана през август. Най-големи проблеми създава обаче фигурата на Иван Асен II.
Транспортирането й от София до Търново се оказва истинско предизвикателство. На ширина царят е колкото цялото пътно платно. По време на превоза му камионът с фигурата е ескортиран от милиционерски патрули, а движението на всички други превозни средства е отбивано встрани.
Допълнителни трудности при монтирането на царя създава и копието с набучения на него византийски договор, което е отделно от царската фигура и трябва да се балансира изключително прецизно при поставянето.
Цар Калоян също причинява немалко главоболия на строителите. Десетки пъти на ден той е въртян с кран, за да бъде ориентирана посоката точно към Одрин, където през 1205 г. българският владетел води битка с рицарите кръстоносци, като посоката, в която е обърнат царят, е сверявана с компас, за да бъде максимално точна.
По отношение на големия меч в средата на композицията първо авторското решение било той да е забит в земята като символ на възхода и силата на българската държава и нация и устрема й към светлото бъдеще.
Когато занасят проекта на Тодор Живков да го одобри, той в типичния си стил възкликва: „Какво сте направили? Това прилича на един огромен кръст, бе! Вижте там какво ще правите и ще струвате, но този кръст да изчезне!“ Затова, за да не гневят излишно
Тато, е взето решение мечът да бъде обърнат с острието нагоре като на война. Пенчо Кубадински пък специално настоявал да се вижда ясно, че конете върху паметника са мъжки, затова възложил на скулпторите допълнително да подчертаят и тази анатомична подробност в детайли.
Момент от строежа на монумента
Земетръс
Малко след монтирането на меча Велико Търново е било разлюляно от земетресение от 4-та степен по Рихтер. Но основите на монумента не поддават. Това изпитание обаче опъва доста нервите на строителите. Изграждането на паметника върви трудно и инфарктно.
Краткият срок е най-голямата трудност и ръководителите на строежа до последно не са сигурни дали ще успеят да спазят даденото им време. Е, в крайна сметка успяват. Строителството завършва в срок, макар и само 3 дни преди датата на откриването.
Откриването на Паметника на Асеневци
През 2012 г. пред студенти от Великотърновския университет скулпторът Крум Дамянов споделя неизвестни факти от „кухнята“. Разказва, че дни наред е прекарал легнал по гръб под фигурите на конете, за да изпипа до съвършенство детайлите.
За да извае лицата на четиримата царе, той дълго и внимателно проучвал български и византийски църковни стенописи. „Исках братята Петър и Асен да бъдат разположени непосредствено срещу извивката на река Янтра. От това, което научих, разбрах, че Калоян се е колебаел между източното православие и западния католицизъм. В крайна сметка е избрал православието и затова на паметника неговият кон завива рязко на изток към Константинопол.
Освен това конят на Калоян е и частично отрязан и деформиран анатомически“, споделя проф. Дамянов.
Колегата му инж. Пеньо Александров пък разказва следната комична случка: „След като монтирахме цар Асен, за да пробваме товароподемността на крана, вечерта вдигнахме коня от постамента му и след това пак го свалихме. На сутринта цяло Търново вече говореше, че фигурата на царя била изчезнала. Според някои била паднала в Янтра, а според други била открадната!“
Цар Калоян е насочил поглед на юг, откъдето идва заплахата от рицарите кръстоносци
Цена
Цялата стойност на Паметника на Асеневци е 6,4 млн. лв., които са доброволни дарения от българския народ. Всъщност в онези години доброволността на подобни акции винаги трябва да бъде поставяна под много сериозно съмнение. За откриването на монумента във Велико Търново идва целият партиен и държавен елит, воглаве с Тодор Живков.
Самото откриване е на 16 ноември 1985 г. и е събитие от национален мащаб, за което е съобщено на първа страница на официоза „Работническо дело“. Академично слово пред паметника държи историкът проф. Илчо Димитров.
Авторът на скулптурния проект Крум Дамянов признава, че Паметникът на Асеневци е най-обичаното му произведение и всеки път, когато посещава Велико Търново, отива да го види. „Родителите обикновено обичат най-много последното от децата си. За мене също това е най-приемливото от децата ми. Вече не съм критичен към паметника. Той легна на мястото си, оживя във времето, а и политическите сътресения през времето не успяха да го подложат на съмнения. Винаги ми е много приятно да се намирам на това място и да съзерцавам своето творение“, разкрива проф. Крум Дамянов.
Старият цар Иван Асен I застава на престола на Второто българско царство след убийството на своя брат Петър.
Днес Паметникът на Асеневци е една от емблемите на Търновград и е любимо място за посещение не само от туристи. На „Конниците“ често обичат да идват да се снимат за спомен и младоженци, току-що сключили граждански брак. А пространството около монумента е любимо място за различни културни събития и сборен пункт на различни младежки групи.
Иван Първанов
