Глория готова за музея на попфолка
Нещо ме ГЛОжде тук... Ако снимката на Глория е от началото на кариерата й, мога да отпусна един комплимент, защото тогава бутиците не предлагаха нещо по-състоятелно. Ако обаче е от скоро, то ГЛО-бата ще бъде естетическо мъмрене, което досега не съм прилагал към нея. Наистина ме разсмива разтегателната материя, оголените бедра и най-паче приличащите на морска карта пейзажи от пайети или стъкълца. Позата е достойна за музея на попфолка, дори може да краси корицата на каталога, ако има такъв. На нейно място не бих позволил да бъда сниман от този ракурс, причините са очевидни, просто искам да остана възпитан до края на текста.
Устата ти, гълъбо, устата ти
На устата ми е да го кажа, но се присетих за възпитанието си. Утре, дето се казва, ще се окъпя в народната политическа любов, но днес, правичката да ви кажа, мисля, че рапърът има все още оранжево около... устата не, но около шията. Подозирам, че кадърът не е съвсем актуален, но дори да е бил направен преди десет години, то, сигурен съм, тази постна комбинация едва ли е била модерна и тогаз. Устата е присвил уста пред собствената си гледка, която включва вратовръзка на маргаритки, която може да си хареса само човек на... 12 маргарити. Текстурата на плата на сакото прилича на драна с телена четка, а цветът е като цокъл на стена в учреждение. Оранжевата риза ми пръска сърцето и мигновено си пускам песничката „Оранжево небето“ и каквото там беше. На устата ми е да кажа още неща, но се сетих, че имам гост от Лондон, роден в Германия.
Бакалова като офисен асистент
Не ми е беден речникът, но обеднява при вида на тази актриса, от която очаквам повече. Освен ако не е облечена за роля във филм, където играе офисен асистент, Мария Бакалова можеше да подходи с повече въображение към вида си. Монохромното решение се сипе сякаш кална фасада пред очите ми. Казвам кална, защото цветовете не мога да оприлича с нищо по-подходящо. Сатенените отблясъци само подчертават тъжната гледка от сукното, а коланчето, доставено сякаш от чеиза на даскалица по география, подсилва тъжно накъдренките абзаци над него... В главата ми изниква идеята, че едно от кубетата на „Александър Невски“ може да послужи като похлупак и да покрие каквото там е възможно.
Модна Любо/в/ ли бе да го опишеш
Чувал съм, че Любо „смъква кожи“, но да е отишъл толкова далече, че да сваля змийски, не бях чувал. Този секси анималистичен принт така се набива на очи, че направо кърти мивки. Подчертават го черната яка и черната риза, дословно наговорили се да дадат предимство на щампата. Коланчето разбива всичко, останало след разбитите мивки, и най-вече разбива представата ми в развитието на сценичното поведение и стил. Микрофонът стои добре, колкото да подпира тази мрачна естетическа реалност, каквато отеква в мислите ми.
Мехмед и Игнатова – двойно съвършенство
Две вдъхновяващи дами красят страницата ни днес. Те са съответно Тони Мехмед Георгиева, вдясно, и Мая Игнатова - вляво. Тони спазва висшия лондонски протокол и е изрядна във флоралната си дреха. Широкополата долна част се разстила като свежо пролетно поле, по което е стъпвало единствено слънцето. Без задръжки мога да нарека горната оскъдна част секси и тя е такава по очевидни причини.
Бизнесдамата Мая Игнатова, притежател на верига ресторанти в Лондон и София, е постигнала класическия стил, разпознаван еднакво в двете столици. Игнатова, която е най-споменаваната номинация за Бизнесдама на годината 2024, съчетава „една българска роза“ с една българска шевица в деколтето, което прави симпатията ми двойна.
Лорд Евгени Минчев
