- Ася, съвсем наскоро казахте “да” на любимия си – пилота Марин Косаджиев. Как премина сватбеното тържество?
- Надмина и най-смелите ни мечти. Бяхме категорични в желанието си да се венчаем край брега. Мечтаех за морска сватба от дете. Отделих изключително много време и енергия да организирам тържеството, тъй като исках да стоя и зад най-малките детайли. Разбира се, получих огромна помощ от наетия екип. С Марин се запознахме на борда, това провокира тематиката на сватбата – всичко бе украсено със самолети, дървени и в различни размери. Синият фон бе допълнен от зеленина и бели цветя. Обожавам живата растителност, имах точна концепция още в първия момент... Арката, столовете в пясъка, церемонията под открито небе, всяка една идея бе подкрепена от Марин. Щастието и любовта на близките ни, които получихме в този ден, все още ни държат влага. За цялата радост допринесоха и децата ни.
- Имали сте гости от чужбина...
- Да. Част от роднините ни живеят зад граница – Турция, Испания, Англия... Това едва ли е изненада за жена – бивша стюардеса и мъж пилот (смее се). Животът ни наистина е един красив полет. Сватбата беше в тесен кръг, не исках шумно тържество с над 100 души... За нас беше важно да обърнем внимание на гостите, да поговорим с тях, да споделим момента истински, а не на снимки.
- Споменахте децата – как се представиха близначките в ролята на шаферки?
- Както обикновено, неотлъчно до нас (смее се). Представете си картинката – Марин слага пръстена на ръката ми, целува ме и заставаме прегърнати пред обектива. В този момент Ая и Теа се наместват удобно помежду ни. Или иначе казано – забавляваха гостите. Те са много будни деца. Ая има собствено мнение, на 2 г. е, но сама избира дрехите си. Теа е игрива, бързо се сприятелява, не се притеснява от хората, дори ги закача. Двете са неразделни. Дори в белите.
- За какво не ви остава време?
- За спорт. Слава богу имам страхотен ген, поддържам добра форма, тежа около 50 кг. Тичам между кухнята и детската градина, едва ли фитнесът ще ми даде повече (смее се). Продължавам да готвя със същата любов. Временно стопирах кулинарния си блок. Успявам да наредя графика си така, че да почистя у дома, да се справя изобщо с домакинството в ежедневието, да отделя достатъчно време за игра с децата, както и време за мен и Марин. За мен е важно жената да не забравя, че е жена – т.е. да обръща внимание на себе си. Успявам и с това. Времето в салоните за красота са моята почивка.
- Казахте, че сте бивша стюардеса...
- В живота на всеки човек настъпва един момент, в който си казва: “Искам да градя”. Основах HR фирма за подбор на персонал, през последните месеци тя е моят професионален фокус. Харесва ми, че е нещо ново и различно, обучавам се във всеки един момент. Имах подготовка, тъй като бях част от дружество от същия характер. Приятно е да имаш свой екип, да поемаш отговорност, да ти вярват... Това ми носи удовлетворение!
- Предвид натоварения ви график ще имате ли меден месец?
- Откраднахме си няколко месеца в Лисабон. Работата на съпруга ми ни подарява възможността да пътуваме по цял свят. Ние не сме свикнали да живеем разделени. Имало е случаи, в които е тръгвал сам. Два дни по-късно аз, двете ми деца и няколко куфара сме в същата посока... Мечтата ни е да видим Северното сияние в Исландия. Ще се случи, когато Ая и Теа пораснат. Искам да разберат къде са, да запомнят видяното.
- Родом сте от Неделино. Какво крие характерът на една родопчанка?
- Очевидно амбиция. Не съм свикнала да отлагам. Като всеки човек и аз имам минуси – нетърпелива съм. С годините, семейния живот и децата станах по-спокойна. Упорита съм.
- И като дете ли бяхте такава?
- Определено да. Беше силна страна в училище, макар че не бях любимка на всички, но пък често споменаваха името ми (смее се). Изкарвала съм и добри, и лоши оценки. Попадала съм и в добри, и в лоши компании – но съм благодарна, защото навреме се научих да разграничавам едното от другото. Детството ми, както и ученическите ми години, са период, който помня с много любов. Умеех да се забавлявам.
- За финал – какво ви предстои?
- Надявам се едни много хубави празници, които отново да споделим с любимите хора. Живот и здраве след няколко години ще празнуваме в нов дом. С Марин имаме място близо до София. Сега живеем в апартамент. Решихме от нулата да изградим бъдещата ни къща – ще е с голям двор, още обмислям идеята за открит басейн. Представям си я красива и уютна. Но каквато и да е, най-важното е – да сме заедно!
Алина Динева
