К арлсон, който живее на покрива – онова забавно и дебеличко същество с перка на гърба, което обича шегите заедно с Дребосъчето, първоначално е бил ангел на смъртта и е отвеждал децата в Страната на здрача, където нищо няма значение.
Това сочат нови изследвания върху творчеството на Астрид Линдгрен. На 14 ноември се навършиха 115 г. от рождението на легендарната шведска писателка, превърнала се в любимка на децата по света и техните родители. Тя обаче така и никога приживе не казва как се е появил един от най-популярните и обичани нейни герои. Съвсем нови изследвания сочат, че първоначално наистина забавният Карлсон е бил мрачно същество, което има четири крилца на гърба и идва да отведе душите на децата спокойно и мирно в Земята на здрача. В разказа „В Сумрачната страна“ ангелът на смъртта се казва г-н Лильонкваст. Това е шведският двойник на Оле затвори очички. В текста на Линдгрен той идва при болното момче Йоран и го отвежда в Земята на здрача (или Сумрачната страна), където „нищо друго няма значение“. Йоран и Лильонкваст летят над Стокхолм през нощта по същия начин, както години по-късно Дребосъчето и Карлсон ще го направят, но този полет не е никак забавен. Освен това г-н Лильонкваст много прилича на Карлсон.
Но нови изследвания на шведски учени намират по-ранни текстове, писани от Астрид още преди Втората световна война. Някои от тях по-късно ще се превърнат в един от шедьоврите не само на скандинавската литература - „Братята с лъвски сърца“. Както е известно, там има двама смели братя - единият е голям и силен, а вторият е слаб и болен. Силният обаче загива при пожар. А на слабия не му остава нищо друго освен да чака ангела на смъртта да го отведе в Земята на здрача.
Има и друго предположение за Карлсон, че се е появил, благодарение на популярните по това време комикси „Барнаби“ на Крокет Джонсън. Там момче си мечтае да има фея кръстница, също като Пепеляшка. Но вместо това получава мъж фея – мистър О'Мали, който е 91 см дълъг и има 4 розови крила.
Скандали
Астрид Анна Емилия Линдгрен – животът й не е бил пълен с бурни и впечатляващи събития, но нейните истории са едни от най-великолепните, писани в световната литература.
Астрид е родена в селско семейство. Спомня си, че родителите й много се обичали един друг и обичали четирите си деца. Израстват в доста свободна атмосфера (в младостта си Астрид шокира съседите с късата си коса и мъжки костюм). Когато е на 18 години, тя получава работа като стажант във вестник. И тогава се случва първата драма в живота й. Започва връзка с главния редактор, който е на възрастта на баща й и е женен. Астрид забременява от него. Той се оказа честен човек и я поканва да се омъжи за него, но тя отказва - независимостта й е по-скъпа. Скоро се ражда синът й Ларс, когото тя дава за отглеждане в приемно семейство. И това семейство живее в Копенхаген, а самата Астрид живеела в Стокхолм.
Години наред тя постоянно пътува от Швеция до Дания и обратно, за да прекара поне няколко часа до детето си. По това време тя няма много пари и не може да вземе Ларс при себе си завинаги. Освен това раждането на дете извън брака през 1926 г. е огромен скандал. И религиозните родители на Астрид направо са сериозно шокирани от тази история.
Канибали
Следва още една връзка с по-възрастен мъж и появата на дъщерята Карин през 1934 г. Този път обаче бащата се развежда и се жени за Астрид. А за да приспи дъщеря си, писателката започва да си измисля всякакви истории. Въз основа на невероятната, но напълно реална история на шведския моряк Карл Емил Петерсон, тя започва да гради книгите за Пипи Дългото чорапче. Петерсон в началото на ХХ век претърпява корабокрушение в Океания и попада в племе на канибали, но не бил изяден от тях - вместо това се жени за дъщерята на вожда и наследява баснословни богатства. В историята на Линдгрен той има и невероятна дъщеря. Любопитно е, че първоначално никой не е искал да издаде книгата за Пипи Дългото чорапче. Тя направо била обявена за вредна за децата. Но Астрид с упоритост си намира издател и книгата бързо става бестселър. Започват да я превеждат на различни езици, но в иначе демократичната и свободомислеща Франция десетилетия наред не я превеждат директно, а само я преразказват.
И до ден днешен в някои райони на Щатите книгите за Карлсон също попадат под забрана, защото се смята, че дават лош пример на децата, рушат авторитетите на възрастните и могат да предизвикват страх у децата от бавачки.
Другото е история и легенда в едно. Астрид Линдгрен продава над 167 млн. екземпляра от книгите си. Въпреки надеждите на шведите Астрид Линдгрен никога не получава Нобеловата награда за литература и това днес се смята за един от големите срамове за Шведската академия на науките. През 2015 г. банкнотата от 20 крони грейва с лика на писателката.
Астрид Линдгрен издъхва на 94 през 2002 г., като преди това тежко преживява кончините на мъжа, сина и брат си. Погребана е с държавни почести като член на кралското семейство.
Ето част от началото на „Карлсон, който живее на покрива“ в превод на Ран Босилек.
„В град Стокхолм, на една съвсем обикновена улица, в една съвсем обикновена къща живее най-обикновено шведско семейство с фамилното име Свантесон. Това семейство се състои от един най-обикновен баща, от една най-обикновена майка и от три най-обикновени деца — Босе, Бетан и Дребосъчето.
И в цялата къща има само едно необикновено същество — това е Карлсон от покрива. Да, той живее на покрива и това само по себе си е вече необикновено.
Карлсон е малко, дебеличко, самоуверено човече. При това умее да лети. Всеки умее да лети със самолет и вертолет, но едничък Карлсон умее да лети самичък. Достатъчно е да натисне копчето на корема си и тозчас едно малко чудновато моторче забръмчава на гърба му.
Карлсон си живее прекрасно в своята малка къщичка на покрива. Вечер сяда на стълбата пред входа, пуши с луличка и гледа звездите. Разбира се, от покрив звездите се виждат по-добре, отколкото от прозорец, и затова може само да се учудваме, че толкова малко хора живеят по покривите“.
Георги П. Димитров
