Н а 30 август 2026 г. се честват 137 години от първото проучвателно туристическо пътуване на Алеко Константинов и Никола Тантилов през 1889 г., постановило началото на идеите за организирано туристическо движение в България.
Началото на туристическото движение у нас е по вълнуващ начин свързано с основаването на революционния Върховен македоно-одрински комитет.
Как започва всичко? В августовския брой от 1889 г. в. "Ехо" публикува статия за прехода на Алеко Константинов и приятеля му Никола Тантилов през Витоша: „На 12 юли 1889 г. Алеко Константинов и Никола Тантилов правят проучвателно четиридневно преминаване на Витоша с цел създаване на организирано туристическо движение. Двамата тръгнали в 5 часа сутринта от Борисовата градина.
Преминали през Урвичкия манастир "Св. Никола" в Лозенската планина. По-нататък маршрутът им преминал през Кокалянския манастир "Св. Архангел Михаил" в Плана планина и оттам - в село Железница. Следвали пътеки до връх Скопарника, а после достигнали до първенеца на планината - Черни връх. Ползвайки малкото и немного точни предимно руски военни топографски карти, двамата правилно се ориентирали и установили, че се намират на върха. Продължавайки по-надолу по водосбора и край Владайската река, в края на четвъртия ден достигнали до село Владая.“
Покана
Алеко Константинов е основоположникът на организирания туризъм у нас.,
Във в. "Знаме", бр. 99, от 23 август 1895 г. Алеко Константинов публикува покана към всички любители на българската природа за изкачване на Черни връх. Няколко дни по-късно, на 27 август (неделя), на уреченото място се стичат 400 планинари на различна възраст, от мъжки и женски пол, бедни и богати. Макар и недобре екипирани, около 300 достигат до върха.
Освен Алеко водач на колоната е и Патриарха на българската литература Иван Вазов. Намеренията на Алеко са били на това място и тогава да стане учредяването на първото туристическо дружество в страната с председател Иван Вазов и секретар Алеко . Неочакваното и много бързо влошаване на времето осуетило това намерение на Щастливеца. Въпреки това събитието от историческа гледна точка се смята като рождена дата на организираното туристическо движение в България. Самият Алеко няколко дни по-късно в софийската преса описва случая с възклицанието "Невероятно, но факт, 300 души на Черни връх!".
Убийството на Алеко прекъсва за кратко дейността на планинарството, за да се възроди отново на 23 август 1899 г. в Първо българско туристическо дружество "Алеко Константинов". Изготвен е устав, определени са целите, задачите, програмата. Започва се активна организаторска и културна дейност. В първите години на ХХ век туристическите клонове в страната се множат. Учредява се Юношески туристически съюз, към който се изграждат детски подготвителни чети.
В първия етап (1895-1944 г.) от организираното туристическо движение се учредяват нови клонове, утвърждават се туристически дейности като залесяване и опазване на околната среда, маркиране на туристически пътеки, построяване на хижи, главно с доброволен труд, материали и частично с финансова помощ от членовете на БТС и дарители. Полага се началото на алпинизма и пещерното дело. Организират се туристически походи. Правят се зимни алпийски изкачвания и траверси на планински върхове у нас и в чужбина. Създава се Планинската спасителна служба.
Връзка
Проф. Светлозар Елдъров в своите изследвания доказва неразривната връзка между Върховния македоно-одрински комитет (ВМОК) и организираното туристическото движение в България. И двете организации са учредени в една година, в един месец, даже в един ден. Но не само това. Проф. Елдъров обстойно защитава тезата, че основаването на ВМОК и призивът за начало на организираното туристическо движение съвсем не са случайно съвпадение, а част от единен процес: "Основаването на организираното планинарство е една малка културна революция, това е подвиг и феномен“, казва проф. Елдъров. „Алеко участва през април 1895 г. в учредяването на столичното македонско дружество, а после е избран за член на ВМОК", припомня ученият, проследявайки историческия процес, че подготовката за планински преходи и оцеляване в планината, която се е получавала чрез дейността на туристическите дружества, се е отразила върху готовността на "четническия институт" за неговите акции в планински условия.
„Връзката между началото на организираното планинарство и революционната борба за обединение на българския народ е голяма. Докато по време на четническата акция през 1895 г. четниците са били неподготвени за дългите и сурови планински преходи, дори един от водачите слага край на живота си, то нещата са съвсем различни през Горноджумайското въстание от 1902 и Илинденско-Преображенското през 1903 г. Освен Алеко, който става член на ВМОК, нека да припомним и за Христо Матанов, член на ЦК на ВМОРО, който през 1897 г. в Скопския затвор, осъден за Винишката афера, написва стихотворението „Витошка песен“. Той възпява Витоша не само като планина, но и като средище за национално обединение. Друг пример е Павел Делирадев, един от младите дейци на прохождащото планинарско движение, но същевременно и четник. Друга връзка между планинарството и революционната борба е 1899 г., когато е основано туристическо дружество „Алеко Константинов“, разказва проф Елдъров.
Същата година през април поручик Борис Сарафов застава начело на ВМОК. Няколко години по-рано той с други млади офицери осъществяват четническата акция. Неслучайно Витоша се превръща в нещо като тренировъчен полигон. Високо в планината се обучават тайно четници, Тук се експериментират първите бомби, с които се водят сраженията с турци, а по-късно и с гърци андарти и сърби. На Витоша се обучават български офицери и войници, които дейно участват във войните за национално обединение от 1912-1918 година. Доста имена на офицери от София и Търново, които са членове на туристическото дружество, по-късно ще се покрият със слава в двете балкански и Първата световна война.
Провеждат бойни походи през планината
Командващият 7-а пехотна Рилска дивизия ген. Георги Тодоров
Във Витоша се провеждат и бойни походи. Един от тях е организиран през декември 1911 г. от командирите на 22-ри пехотен Тракийски полк - от Самоков през Рила планина до Рилския манастир. Зимният поход е предвождан от командира на полка ген. Събев, а към него се присъединява командващият 7-а пехотна Рилска дивизия ген. Георги Тодоров. Такива походи се организират и от Школата за запасни офицери в София. По-късно сп. „Български турист“ публикува имената на 17 офицери, членове на туристическото дружество, загинали в двете балкански и Първата световна война. Планинарското движение, Македоно-одринското революционно движение и стремежите за национално освобождение и обединение са взаимно свързани, защото тогава всички са завладени от този национален дух.
Румен Жерев
