Л ясковец е люлка на българското градинарство. Будните му жители прихванали занаята от гръцките бахчаванджии в Цариград, но скоро ги надминали. Отвъдили зеленчуци, събрали в сърцевината си цялата благодат и сила на слънцето, земята и водата. Лясковец им станал тесен и тръгнали да отглеждат зеленчуци по чужди страни.
Първата тайфа потеглила през 1720 г. и отишла в Брашов, Румъния. Градът им бил препоръчан от един търновски търговец на коприна. В сърцата си кътали мерак да се замогнат, а в дисагите - цариградски семена, донесени „пешком” (отиване и връщане) от Цани Шкипетаров - Брадвичката. Сетне техни градини се ширнали край Букурещ, Браила, Галац, Плоещ, Белград, Виена, Одеса, Будапеща…
Късна есен се връщали в родното гнездо с пълен кемер (кожен колан за носене на пари), хубав кон и чер влашки калпак - да видят домашните дела, да нагледат булките и умножат челядта. Наред с другите чуждоземни потреби внесли и разпространили редица непознати зеленчуци. През 1825 г. донесли за първи път влашки боб - картофите. Докарали и доматите, които отначало се употребявали само зелени, а не червени.
В часове на раздумка по мегдана градинарите от Влашко разправяли, че в Букурещ българи патриоти стъкмили комитет, който ратувал за освобождението на България.
През януари 1869 г. по-разпалените граждани Марин Станчев, поп Никола Гинев и Димо х. Вълчев изпращат Христо Топалов в Букурещ да разпита за това начинание. Да поговори с комитетските хора и да ги замоли да намерят сгоден начин и тях да приобщят към това светло народно дело. Заръката била изпълнена.
Марин Станчев
През първата половина на май 1869 г. в Лясковец пристига Левски с тежки дисаги, в които са надиплени голямо количество прокламации от името на „Привременното правителство в Балкана” (печатани на бяла хартия, дължина 40,5 см, ширина 26,5 см). В дома на Марин Станчев се събрали Марин Цонзаров, поп Никола Гинев, Петър Кьорчев, Димо х. Вълчев и Тодор Делипенчев. Левски обяснил целта на дейността си, а после ги заклел да се жертват за свободата на България.
Марин Цонзаров
На другия ден Апостола отива в Търново да основе комитет, но довереникът му Никола Кабакчиев се уплашил и Левски се връща обратно. В Лясковец остава цяла седмица.
Следващата спирка била Трявна. За да пренесе прокламациите, трябвало здрав кон. Комитетските хора му купили един от Енчо Пасков за 15 лири, а Тодор Делипенчев дал седло. Но за да пътува, Левски трябвало да се снабди с тескере (пътен лист за свободно движение), което се издавало срещу кефиллеме (поръчителство) и подпечатано с печатите и подписите на двамата чорбаджии (кметове).
Издаването на кефиллемето било свързано и с развитието на градинарството. В Лясковец имало две градинарски дружества - „Пчела” в махала Св. Атанас, основано на 1 март 1863 г., и „Градинар” в махала Св. Димитър, основано по Коледа 1863 г. През 1865 г. членовете решили от всяко поръчителство да се взема по един бешлик (монета от пет гроша) в полза на еснафа. Към 11 февруари 1873 г. в касата имало 4600 гроша.
В Лясковец по това време чорбаджийската длъжност изпълнявали Васил Ганчев, мухтар евел (първи кмет) и Димитър х. Вълчев, мухтар сани (втори кмет), който бил член на комитета и нямало проблем да оформи документа. Васил Ганчев недолюбвал бунтарите и бил близък приятел с бившия кмет Васил Козлев.
Случаят им помогнал да уредят въпроса. Ганчев трябвало да отиде да купува материал за строящата си къща в Свищов. (В тази къща многократно е гостувал и отсядал цар Борис III със семейството си). Щял да се бави няколко дни, та Димо го накарал да си удари подписа и печата върху няколко празни листи, за да му са подръка, ако се наложи някой да пътува.
Тескере
Върху един от листите сам Левски си написал кефиллемето с чертите на даскал Христо поп Събев на името Руси велед Рачов (Руси син Рачов) и подписал за кефили две измислени имена. Димо х. Вълчев подпечатал подписите.
С този документ Христо поп Събев отишъл в Търново и изкарал нужното тескере. Левски спокоен потеглил за Трявна.
Но поп Никола Гинев, заклел се пред камата и кръста, решава, че в комитетската мелница няма да мели житото си. Отива при приятеля си Първя Гирджиков, близко ухо на турците и член на меджлиса (съвета) в Търново, и му разказва всичко за комитета, Левски, коня и тескерето. Гирджиков предава чутото на Васил Козлев, който начаса заминава при управителя Рашид бей и съобщава какъв бунтовен огън е пламнал в Лясковец.
Главната улица в Лясковец, днешната Бузлуджа, в началото на ХХ век.
Димо х. Вълчев е хванат и задържан под стража в търновския затвор. Започнали да търсят и Левски. През втората половина на юни 1869 г. той е в Сопот. Носел сюртук (горна мъжка дреха, дълга докъм коленете и с два реда копчета), даден му в Турну Мъгуреле от Васил Йонков. Той пък го получил от Ганчо Редактора, в чието кафене в Сопот го забравил Иван Цочев. Не е ясно кой го смъква от гърба на Апостола - Цочев или някакво заптие, но палтото попада в ръцете на властите. В джобовете му откриват три восъчни печата, три тескерета и тръгват по следите им.
Цяло Карлово е претърсено. Тогава майката на Левски е плашена, че ще бъде давена. На 17 юли 1869 г. са арестувани и кметовете на Лясковец и са подложени на истиндак (разпит). Васил Ганчев бързо доказва невинността си и е пуснат на свобода. Димо х. Вълчев прекарва три месеца в тъмницата. Въпреки тормоза и мъките отрича всичко - хабер нямал от тази работа. Осъждат го на 15 години затвор. Жена му събира 150 лири, хваща под ръка баба Николица от Арбанаси, която си имала приказка с жените на турските големци, и право в Търново. Пият в харемлъка на Рашид бей шербетлия кафе и Димовица си изплаква мъката. Ханъмките успяват да умилостивят бея, а и тя му пуска в джоба лирите. След месец съветът се събира и след дълги препирни намалява наказанието на една година, колкото Димо е излежал досега.
Лясковските съзаклятници затаяват мъст срещу причинителя на техните беди. Васил Козлев е тежък чорбаджия.
Десятък
Събира данъка десятък на Лясковец, Добридял и Козаревец. Това било доходоносно занятие, достъпно само за заможни люде. За Лясковец се плащало 120 000 гроша. Откупът ставал по Петровден и по Илинден. Събирачът внасял 1/6 от цената, а после и останалата сума на части. Всичко над тази сума влизало в джоба му. През 1860 г. Козлев става кмет. С благословията на търновските управници продава мерите и Райновата гора за своя сметка. Заграбва гори и нивя в Чертовското землище (селце на изток от Лясковец, в местността Брода край дола на речицата Чертовчица). Същото се случило с местата от Златарешкия мост край Кривинето до Бързаково и Рибарово, покрай Добридялското землище. Силен бил Козлев. Вяра му имали паши (висш турски военен началник, управител на област) и бейове (малък васален господар), селям (поздрав) му правели и казвали: Няма да се роди вече такъв верен българин на турската власт.
Вражда
Враждата между Козлев и х. Вълчев избуява като отровен плевел. Разменят се яростни клетви. Членовете на комитета започват да изпращат на Козлев писма (сатири), с които го приканват да се откаже от кметството и да спре да пакости на селото. Такива покани лепили и по вратите на кафенето при черквата „Св. Димитър”. Козлев, позеленял като гущер, гръмко крещи: Не искам такива хора в Лясковец! Сам ще ги избеся и изколя. През зимата на 1871 г. Моско Беров, Стойчо Куркев и Пеню Бъчеваров се опитват да го убият, но не успяват.
Със случая се занимава и комитетът в Ловеч, който изпълнява ролята на Вътрешен централен революционен комитет. На заседание, ръководено от Левски, се взема решение Козлев да бъде премахнат. На комитета в Лясковец е възложено да изпълни смъртното наказание. Съгласно практиката, членовете теглят жребие. Изпълнението се паднало на 21-годишния Стойчо Куркев. Христо Слабаков, Тодор х. Вълчев (син на Димо х. Вълчев) и Христо Кочемидов му станали помагачи.
Денят 16 юли 1872 г., срещу Празника на св. Марина, Васил Козлев прекарал в землището на с. Добридял, където наблюдавал (броял) прибирането на снопите като интизапчия (събирач на общинския налог при продажбата на добитък). Времето било задушно и много горещо. Върнал се в Лясковец към 16 часа. Тодор х. Вълчев го вижда и хуква при Стойчо и двамата Христовци и ги убеждава, че тази вечер трябва да извършат покушението.
Привечер съзаклятниците се събират в дома на Димо х. Вълчев. Стойчо пристига с пушка и празен пищов (двуцевен) на кръста. След умуване решават да използват само пищова. Зареждат оръжието в мазата, барутът е от Цонзаровия дюкян, за куршуми вземат олово от серкмето (кръгла рибарска мрежа). Притъмняло. Селото притихнало. Хората, капнали от усилния кърски труд, се смълчали в постелите да отдъхнат за час-два, че скоро петлите пак щели да ги подканят към полето.
Кибрит
Дошло време да действат. Димо им дава една вощеница (восъчна свещица) и кибрит. Приятелите се разделят. Стойчо и Христо Слабаков тръгнали към къщата и скоро я наближили. Пуснали кепенците на приземните прозорци на отсрещната къща на Иван Клатев, откъдето можело да се види всичко, щом се чуе гърмежът.
Прозорците на Козлев били отворени, но отстояли на два метра от земята. Христо Слабаков се направил на стълба. Стойчо се качил на раменете му и се хванал за железата на прозореца. Васил спял, покрит с тънък памучен юрган. Под възглавето му се подавал пищов. До него се гушело цялото му домочадие. Стойчо запалва вощеницата, залепя я на желязото, отмахва с ръка юргана, допира хладното дуло до гърдите на Козлев и отпряга едната цев. Потърсил да убие и сина му Стоян, но в мрачината не го открил. Понечил да гръмне и съпругата му, но се отказал. Василица Козлева изпищяла, завила, разплакали се децата. Стойчо отишъл в градината в Калтинско, а Христо се прибрал в дома и легнал при двамата дюлгери, които поправяли плевника на баща му. Тодор, след като чул гърмежа, разказал на баща си какво се е случило. Пламнало селото. По-първите членове на комитета се сетили, че който се е опарил от прясно мляко, духа и мътеницата и се разпилели, да не би да падне вината им отгоре. Марин Цонзаров се озовал в Галац, Марин Станчев отишъл на гости при брат си в Силистра, а Димо х. Вълчев се притаил в нивите си.
Къщата на Марин Цонзаров преди събарянето й през 1907 г.
Из Лясковец се запяла песен, която разказвала за убийството. Властите започват усърдно да търсят похитителите. Горнооряховският мюдюрин (управител на малък град) х. Мустафа издава строга заповед, с която ограничава движението във вечерните часове в Лясковец. За да разследват случая, пристигат 40 заптии, начело с бюлюкбашията (главатар на рота) Еминаа.
На другия ден, на опелото в черквата „Св. Димитър”, отишли Тодор х. Вълчев, Христо Слабаков и Христо Кочемидов. Стойчо не се явил. Младежите, весели и наперени както всеки делник и празник, издокарани с дънести потури, хубави накривени фесове, широки пояси, бели чорапи и лъскави калеври (ниски кожени обувки), с бастунчета в ръка, изглеждали спокойни и безгрижни. Заради непокорството им срещу установените порядки и неуважение към по-възрастните лясковчани ги наричали хъшлаци, умалително от хъш. И селските псета са чували техните закани, че ще убият Козлев.
Душмани
На излизане от църквата са арестувани, главно по подозрение, без явни доказателства. Има версия, че и Стоян, синът на Козлев ги посочил за „душмани” на баща му, което е естествена реакция.
Младежите мълчали, но скоро истината излязла наяве. Фотографът Христо Просеничето, посветен в комитетските дела, бил принуден от пастрока си Н. Просеничков да разкрие тайната на убийството. Властите арестували и затворили в Търново Марин Станчев, Марин Цонзаров, Димо х. Вълчев, Стойчо Куркев и бащите на двамата Христовци. Скоро в затвора докарали и техните жени. Три месеца продължават разпитите, но всички отричат участие в убийството. Следователят забелязва известно разколебаване у Христо Слабаков. Казват му, че Димо х. Вълчев всичко е признал, а братът на убития Козлев го уверява: Обади всичко как се случи. Аз като роднина ще те отърва.
Христо разказал от игла до конец за убийството и комитетската дейност. Това повторил и на нарочно заседание на съвета в Търново. След четири месеца мъки пуснали арестуваните. Стойчо Куркев бил осъден на смърт чрез обесване, Христо Слабаков на 15 години затвор, Тодор х. Вълчев на 3 години, Димо х. Вълчев на 1 година.
Потънал в скръб бащата на Стойчо. Бедата го засипала като пороен дъжд. Потъмнял от мъка, продал що може и тръгнал прошка да проси за сина си. Предложил 6000 гроша на Василица Козлева да прости живота на Стойчо, но тя отсякла: Глава за глава, всеки си има своята скръб.
Разтичали се лясковчани, събрали пари, дали ги на Димо Узунов да омилостиви големците в Търново, но той нищо не сторил и парите не върнал.
Последна надежда за Стойчовия баща бил влиятелният търновски хаджи Дервиш ага, който толкози затворници е извадил от затворите, на колко е свалил прангите от краката. Но Дервиш ага отказал измъчените лири, душмански пари били.
Бесилка
Изправили Стойчо под бесилката в Търново. Пращял от сила, надвивал най-яките пехливани, прескачал кола, натоварена със сено… Едва на третия път успяват да изблъскат бурето изпод краката му и тогава той увисва на въжето. Пренесен е в Лясковец и погребан в черквата „Св. Василий”. Казват, че над гроба му от небето висяло кандило, което нощем светело. Набожни бабички го били виждали…
На 3 август 1872 г. Христо Иванов-Големия изпраща с куриер писмо на Левски в Ловеч, с което го известява за убийството в Лясковец. Описва напрегнатата обстановка и го предупреждава да бъде осторожен, докато бурята премине. Левски отговаря още на другия ден, като нарежда на лясковчани, ако е необходимо, да се убие синът на Козлев. Но духовете вече са утаени и дейността на комитета е затихнала. Апостола продължава да поддържа връзка с Лясковец и да разчита на помощта на Марин Станчев и Марин Цонзаров.
Кой какво
Издайникът Христо Просеничето, потресен от драмата, която причинил на приятелите си, се отровил, защото осъзнал, че човек живее за едната чест и че водата пере всичко освен позора.
***
Христо Слабаков излиза от затвора след Освобождението и живее още дълги години.
***
Марин Цонзаров след Освобождението е чиновник в Земеделската каса. Запален привърженик на Васил Радославов. Отглежда четирима синове и две дъщери. Умира на 24 декември 1907 г. В един от зидовете на мазата му са открити ценни реликви от комитетските години - вестник „Дунавска зора” (1868 г.), възвание от 1868 г., окръжно от 1872 г. и собственоръчно писмо на Левски от 30 март 1872 г.
***
Марин Станчев и след Освобождението продължил да я кара по хъшовски тертип. Държал ханче в чертовската махала, гледал ниви, обичал рибарството, но основното му занимание било иманярството. След залавянето на Левски комитетската архива била пренесена от Ловеч в неговия дом и той успял да я опази. Умира на 16 септември 1904 г. Не е оставил свое потомство.
***
Превратностите на съдбата не отминават и могъщия някога Дервиш ага, от когото треперило мало и голямо, несменяем член на Търновския съвет, съветник на всички управители, притежател на ниви, воденици, чифлици. Войната го прокудила в Цариград. Разграбили му имотите. Посърнал, побелял, прегърбил се. Смазан от тревогите, търси помощ от Драган Цанков, български дипломатически агент в султанската столица. Знаят се двамата. Цанков кима съчувствено, пише, но знае, че всичко на книга ще остане - отдето дошло, там и отишло.
Боян Драганов
