М оже да звучи невероятно, но в миналото в Добруджа са използвали камили за кърска работа. За това свидетелства една архивна фотография, на която се виждат впрегнати камили по време на жътва в село Дуранлар, преименувано преди около 80 години на Белгун.
Гостите на чифлика в Белгун не пропускали да се снимат с камилите.
Снимката е от фонда на Регионалния исторически музей в Добрич. Тя постъпва като дарение през 2014 г. заедно с други ценни фотодокументи за историята на Добруджа по време на Първата световна война и румънската окупация. Дарението е направено от местен бизнесмен, който откупува снимките и картичките от колекционер, подготвил ги за продажба.
Неразделен тандем деведжия и камила, Кавакли 1934 г.
Но не само тази фотография свидетелства за отглеждането на камили по този край в миналото. В „Добруджа някога“ Йордан Йовков разказва предание за един много богат бей, който имал чифлик и камили. Такава висока и буйна трева имало, че даже камилите се загубвали и мъчно можели да ги намерят. „Тая легенда изглежда правдоподобна. Плододосните недра на земята са кърмили само буйна и дива растителност. Пък и до ден днешен много чифликчии в Добричко и Балчишко имат цели стада камили“, пише майсторът на късия разказ.
Камили в Добруджа.
Камиларството в добруджанското земеделие се свързва с фамилията Холевич – известни в миналото чифликчии. Проучване за рода е публикувано в книгата „Холевич. Родова хроника и легенди“ на Антон Карамфилов, но и други изследователи също са работили по тази тема. В първата половина на XIX век в село Дуранлар, наричано още Дуранлари или Турханлар, се заселва Жечо Холевич, който закупува земи и поставя началото на чифликчийството в семейството. Смята се, че той е закупил първите камили. Пустинните кротки животни се оказали много подходящи за сухия климат в Добруджанския край, защото издържали на горещини и безводие и не били никак придирчиви към храната.
Използваните за земеделска работа камили в чифлика на Холевич край с. Дуранлар (дн. Белгун, общ. Каварна).
До наши дни са достигнали архивни фотографии на посетители в чифлика на Холевич, които са се снимали с камилите. Животните били истинска атракция и много хора се отбивали да ги видят. По спомени на местни хора камилите на Холевич са били откарани в зоологически градини след 9 септември 1944 г. Така се приключило с камиларството в Добруджа.
Камилите били обикновен впрегатен добитък, а не екзотика.
Но не само там в миналото са се отглеждали камили. Камиларството е било поминък на тракийци в Югоизточна България. Най-многобройни били камилите в Тополовградско. Камиларството не е било поминък в Тополовградско от незапомнени времена, а се е развило в първата половина на ХХ век. То е било пренесено от Беломорска Тракия, когато след Ньойския договор тракийските българи напуснали селата си около Дедеагач, Гюмюрджина и се заселили в Източните Родопи и Сакар планина. Някои тръгнали с камилите си и на новото място развили камиларството.
Марко Карпузанов с камилите си в Тополовград.
В Тополовградско е имало около 300 камили. Макар основно пустинните животни да са били използвани за пренасяне на товари, местните ги използвали и в земеделието – за оране на нивите и при жътва. До построяването на железниците товарите в този край се пренасяли основно с камили и катъри. Тези животни били особено ценни за пренос на стоки в труднодостъпни райони. Добиваната от района на Маджарово руда е била пренасяна с камили. Постепенно обаче железниците иззели функциите на издръжливите пустинни животни.
През май т. г. в Тополовград предстои представяне на изследването на Веселин Кълвачев „Камиларството в Тополовградския край“, включващо събрани материали от фонда на Общинския исторически музей в града, от предишно изследване на Атанас Примовски и интервюта с камилари и техни наследници.
Имало села, населени с араби
В миналото в Добруджа е имало села, населени с араби. За това пише в книгата си „Добруджа на прага на ХХ век“ (Dobrogea in Pragul Veacului al XX lea) румънският автор М. Д. Йонеску.
Той посочва, че двадесет години преди Кримската война, през 1834 година, един паша, който се казвал Хасан, довел в Добруджа 145 семейства араби – „народ, чиито земеделски умения са известни“. Тези семейства се заселили в Docuz-agaci и в пет други околни села. Към 1860 година тази колония е още в Добруджа и се издържа със земеделие, посочва М. Д. Йонеску.
Жанета Йорданова
