С откриването на новия риболовен сезон в началото на юни новите приключения се сблъскват, както е обичайно у нас, със старите престъпления. Цялото ни общество много трудно постига основните истини в живота си – например тази, че демокрацията е прекрасно нещо, когато се спазват правилата. В български прочит това звучи така – демокрацията е разграден двор, в който всеки спазва своите си правила. И то само когато му е удобно. Нали си спомняте прословутия устав на анархистите с неговите две алинеи? Алинея първа: Анархистът не се подчинява на никакви правила.
Алинея втора: Анархистът не се подчинява на първа алинея.
Бракониери
Казвам това, за да припомня – няма български риболовец, пък и ловец, който да не подкрепя безмилостната борба с бракониерството, което е най-страшният бич за нашите водоеми, което съсипва рибното и въобще биологичното им богатство, в чийто арсенал фигурират например всякакви взривни устройства – от ръчни гранати и артилерийски гръмове до крадени снаряди и мини, всякакви електрически прибори – един бе пригодил внушителен бързовар за тази цел, друг е оборудвал колата си с модерен трансформатор, по-бедните тръгват просто с негасена вар и всякакви други ужким безвредни химикали… Резултатът е мор и рано или късно падат и жертви…
Разбра се също така, че контролните органи са почти безсилни пред тази напаст, че често дори са в сговор с престъпниците, че на много места бракониерството е поставено на промишлена основа, че цели негласни рибени борси предлагат незаконния си улов на ресторанти особено в туристическия летен сезон. Властта обаче, заета с грижи за собственото си оцеляване, нехае.
А че трябва да се започне отнякъде – всички го знаем. Толкова ли е трудно например да се забрани категорично продажбата на забранени средства за риболов, като например прословутите парашути. Сега не е проблем да си купиш с какъвто искаш размер на мрежата за каквато риба предпочиташ и можеш да избираш от поне 8-10 вида. По тържища и пазари из цялата страна открито и натрапчиво се предлагат тези изделия на една напълно легална индустрия, с което хиляди и хиляди редовни риболовци се превръщат в бракониери поради ниската си култура, халтавата си съвест и очевидната слободия. Нещо повече – мургавите продавачи дават изчерпателна информация за използването им на всеки, който пожелае.
Контрол
Та думата ни е – след като органите на риболовния контрол не са в състояние да се справят с тази напаст, мисля, че е редно за доброто на българската природа в пресичането на тази практика да се включат и законодателите, и органите по контрол на търговията, а защо не и Комисията за защита на потребителите. Да не говорим, че това е област, в която активността на екологичните организации би срещнала подкрепата на цялото общество.
А ако все пак някой се опасява да не наруши електоралния си актив с потъпкване на правото на бракониерство, може би трябва да му се напомни, че законът е категоричен – оръжие на убийци не се продава, предлагането на наркотици води до затвор, крадците се преследват. Друг въпрос е, че убийците, наркопласьорите и разбойниците въобще са най-толерираните медийни герои у нас.
Или пък да запишем и бракониерите при тях?
Йото Пацов
