Д ействително ли в дълбините на Андите са скрити много изтъкнати учени, достигнали до велики тайни на човечеството? Или това е една от легендите на Третия райх?
През 30-те години на ХХ век светът навлиза в нова епоха: в Третия райх са реконструирани езически ритуали за въздействие на тълпата. Древното окултно изкуство получава шанс за втори живот в съвременните лаборатории. Възниква техномагия, съчетаваща енергията на живота и суровата студенина на машините. За целта бил създаден комплекс от институти и лаборатории, наречен Аненербе (Наследството на предците), където наред с медицинските опити върху живи хора и тестове за определяне на расовата чистота учени се занимават и с проблемите на акумулацията на магическа енергия в технически приспособления, благородни метали и камъни. Аненербе събира практикуващи магове и учени, които се занимават с древните цивилизации и изучаването на психическата енергия.
Безследно
Освен Германия в лова за учени се включват СССР и САЩ. Някои австрийски, немски и френски професори, работници в архиварски служби и парапсихолози изчезват безследно. Но това е само част от истината: в ноемврийския брой от 1957 г. на един френски вестник се появява статия, в която се разказва, че 98 европейски учени, сред които италианецът Гулиелмо Маркони, ученик на ексцентричния учен Никола Тесла, а също и известният италиански физик Ландини, тайно са били отведени в Латинска Америка. По-късно към тях се присъединили и други специалисти в най-различни области на науката, пристигнали от различни краища на света. Много от тях били богати хора. Така започнало строителството на затворения град във вътрешността на кратера на един затихнал вулкан в подножието на Андите.
Фантастичната реалност, за която са писали в романите си Жул Верн, Хърбърт Уелс и Александър Беляев, става реалност. Създатели на Града на мъдреците стават съвременни учени алхимици и техни колеги в други области, които се заемат с разработването на двигатели, способни да произвеждат неограничено количество енергия, и занимаващи се с изследванията на всякакви природни тайни. Те не искали техните изобретения да станат ново оръжие в бушуващата световна война, а те самите да останат завинаги пленници в „позлатена клетка”. Учените решили да се скрият от цивилизования свят още преди изследванията им да са приключили в кътче на планетата, където ще се намират в безопасност.
В тайното градче Аненербе гениални умове на планетата провеждали лабораторни изследвания и медицински опити с хора.
Нито една тайна, в която са посветени хиляди хора, не може дълго да бъде опазена в наше време. След няколко години френският изследовател Робер Шару издава книга за Града на мъдреците, наречена „Загадката на Андите”. В нея за първи път са събрани и анализирани всички легенди, отнасящи се до тайния град. Но и книгата на Шару не повдига завесата. Тя изчезва безследно не само от рафтовете на книжарниците, но и от хранилищата на няколко централни библиотеки, в това число европейски. А изложеният на един нюйоркски аукцион през 1998 г. екземпляр на книгата със стартова цена 450 долара е снет от продажба още преди началото на аукциона. Лошо стечение на обстоятелствата или наистина някой е искал написаното да изчезне безследно? Много вероятно е книгата да е послужила като магнит за нови учени, желаещи да се присъединят към гениалния екип в Аненербе.
Туристи
Освен книгите и легендите се намират и очевидци, които твърдят, че не само са виждали града със собствените си очи, но даже са го посещавали. Сред тях е италианецът Нарцизо Дженевезе, професор по физика от Калифорния. По негови думи той сам е живял в този град през 50-те години на миналия век. Ученият подробно описва Града на мъдреците, но отказва да съобщи координатите му. Съдбата на професора също тъне в мистерия – през 70-те години той изчезва безследно. В подобна мистерия е обвита и участта на алхимика Фулканели, също изчезнал при загадъчни обстоятелства.
Според достигнали откъслечни сведения тайнствената обител на учените отшелници е била скрита в гористите джунгли. Разположен на стотици километри от асфалтираните шосета, градът бил практически невидим, а изобретена от гениалните учени техника позволявала да се блокират всички опити за откриването му с помощта на всякакви прибори за разузнаване и даже от космоса. Но косвени „улики” потвърждават реалността на подземния град – биофизиците Омар Хесе и Хорхе Милщейн, учени от Чилийския научноизследователски институт, са се сблъсквали с поразяващи аномални явления.
Точните геофизически прибори открили електромагнитни вълни и промени в електрическото поле, източникът на които е разположен дълбоко под земята. Официалният доклад, предаден в института и попаднал в ръцете на журналисти, гласи: „Колебанията ясно показват, че на няколко километра от земната повърхност има някаква дейност. Променливите електрически вълни показват наличието на източник на захранване. Това би могло да означава присъствието там на мощни двигатели”.
Резултатите от последвалата експедиция в тази аномална зона на чилийски военни с участието и на американски специалисти не са огласени.
Лъчът на смъртта
След края на Втората световна война в архивите на италианските спецслужби е намерена сензационна информация за това, че Гулиелмо Маркони през юни 1936 г., малко преди да изчезне и да бъде обявен официално за мъртъв (а според някои инсценирал смъртта си, б. а.), демонстрирал пред италианския фашистки диктатор Бенито Мусолини вълново оръжие за отбрана.
Маркони мечтаел да изобрети уред, който да лови гласове от миналото.
Загадъчното устройство, изобретено от него, било наречено „лъчът на смъртта”. След неговото включване цялата електроника, намираща се върху преминаващите в посока към Милано автомобили, била блокирана за половин час. Сред множеството свидетели на експеримента била жената на Мусолини Ракел, която описала този факт в биографията си. Именно това загадъчно, така и останало необяснено явление, е в основата на сценария на популярния филм „Денят, в който Земята спря”.
Маркони, който е един от най-известните специалисти по излъчването и разпространението на електромагнитните вълни, лауреат на Нобелова награда по физика през 1909 г. заедно с Карл Фердинанд Браун, е разработил и специална апаратура, която трябвало да улавя не друго, ами гласове от миналото. Негова мечта била да чуе последните думи на разпънатия на кръста Исус Христос, което предизвикало бурни протести от страна на папа Пий ХІ.
Кристи Петрова
