М алко българи знаят, че един от най-големите светии, живели на Атон, е българин. По святост и чудеса Св. Козма Зографски се равнява на някои от най-големите праведници, бродили по грешната земя. Той е бил надарен с дара на прозорливостта и ясното виждане, което днес наричаме ясновидство или пророчество. С този дар от Св. Дух той е виждал бъдещето на отделни хора и на целия свят, но за съжаление пророчествата му не са достигнали до нас заради отлешническия му живот. За значението на Св. Козма показателен е фактът, че ликът му стои до Св. Георги над входа на Зографския манастир. А след кончината си монахът е вдигнат в тяло на Небето, гласи едно атонско предание. Тази привилегия е оказвана от Бога само на неколцина земляни. Иконите на Св. Козма Зографски не са популярни у нас, но той вероятно може да се застъпи за всеки и за всичко, защото седи близо до сърцето на Бога, вярват монасите на Атон.
Подстъпи
В последните 30 години от своя живот Св. Козма е живял в една труднодостъпна пещера. За щастие нейното място е известно и вече е обект на поклоннически туризъм на Св. гора. Намира се на 2-3 километра северозападно в подстъпите на Зографския манастир, разказва поклонникът хаджи Георги Китанов. По думите му пътят е добър, като последната част е малко трудна. Има табелка на български език, която указва правилната посока.
В пещерата Козма е живял през последните 30 години от своя живот. В миналото той се е качвал по дървени стълби. Днес каменни стъпала водят нагоре към дома на един от най-големите български светии. Катеренето е около 5 минути, но е толкова стръмно, че човек би си спомнил всичките се прегрешения догоре.
Труднодостъпната хралупа е изсечена в меката песъчлива скала. Пространството вътре условно е разделено на две части. Първата пази автентичния вид на мястото, в което преди 700 г. се е подвизавал монахът Козма. Вътре може да се види иззидана ниша, символ на празния му гроб, от който е отлетял в плът и кръв на небето. Другата част е облагородена през вековете. Тя по-скоро прилича на келия с мазилка и гредоред. Има маса и столове, където посетителите могат да отдъхнат. Наоколо има икони. В една ниша поклонниците имат възможност да запалят свещ пред образа на Св. Козма.
Според Китанов той се отлегля в тази пещера, тъй като е бил малтретран от монасите в Зографския манастир. Там редът е като в казарма и тези неща са се случвали едно време. Предполага се, че заради духовните дарби останалите са таяли ревност. Самият той е бил по-благ и мекушав. Оценен е чак след смъртта му, разсъждава Китанов.
Търново
Църквата тачи паметта му на 22 септември. Родил се е през втората половина на XIII век в търновско болярско семейство. Според житието му е получил солидно образование, като знаел отлично и гръцки език. Родителите му пожелали да го оженят, но той живеел с пламенното желание да стане монах. Затова тайно избягал в Света гора Атонска. Бил приет като послушник в Зографския манастир. Показал голямо усърдие като послушник. Вършел с примерна любов всичко, което му е било възлагано от манастирската управа. Заради това му усърдие скоро бил постриган за монах. Знае се още, че е получил служба еклисиарх в съборната манастирска църква.
Веднъж на Благовещение - храмов празник на светогорския манастир „Ватопед", търновлията имал чудно видение. Бил гост на манастира. За своя изненада видял в храма и после на трапезата да разпорежда една жена с царствено величие. Понеже на Света гора жени не се допускат дори за посещение, Козма бил силно съблазнен и смутен. На изповед пред духовника си той открил своето смущение. Духовникът се развълнувал, защото веднага разбрал, че мистериозната жена е била самата Небесна покровителка на Света гора и на целия свят Дева Мария.
Скоро Козма се помолил на Света Богородица да му посочи пътя на спасението. От една икона чул разговор между Пресвета Дева и Господ Иисус Христос. Спасителят казал на пресветата Си Майка за Козма: «Нека се отдалечи от манастира на безмълвие!»
Така Козма напуснал Зографския манастир и се заселил в една скала в пустинна местност. Там си изсякъл пещера и се преселил в нея. Почнал да се подвизава в пълно усамотение и безмълвие. В тая пещера се прояснила още повече душата му и получил дар на прозорливост.
Отровеното вино
Дошли да го посетят двама йеромонаси от Хилендарския манастир. По пътя скрили една кратунка с вино, като мислели на връщане да си я приберат. Били изненадани, когато Козма ги предупредил да счупят кратунката и да излеят виното, понеже вътре е влязла отровна змия и виното е отровено. Монасите били поразени, че той знае тайната им. На връщане те счупили кратунката и, изплашени, наистина видели в нея змията.
На един Велики четвъртък преподобни Козма изпратил ученика си да каже на хилендарските монаси, че техният игумен е умрял и има големи затруднения по митарствата: бори се в отвъдния свят със зли духове. Монасите не искали да повярват, защото на утринното богослужение били видели игумена в църква. Видели го също и като отишъл в килията си да се готви за предстоящата света Литургия. Но като проверили, оказало се, че игуменът наистина е починал скоропостижно.
Монах Дамян
На северозапад от манастира „Есфигмен", в малка кeлия живеел монах на име Дамян. Той бил получил заповед от стареца си Свети Козма никога да не нощува на чуждо място, в чужда кeлия. Веднъж закъснял по работа при друг отшелник. Домакинът го поканил да пренощува при него. Монах Дамян не се съгласил, макар че настъпила тъмна нощ и навън валял проливен дъжд. Тръгнал монах Дамян в тъмнината. Отклонил се от пътя си в мрака и се загубил насред планината. Отчаян, почнал да се моли:
«Господи, загивам. Спаси ме по молитвите на моя старец!
И изведнъж се намерил пред своята килия, пренесен като с телепорт.
Орел му донесъл риба
Веднъж преподобни Козма заболял. Поискало му се да хапне риба. Но морето било далеч. Нямало човек, който да отиде да улови риба. Изведнъж орел се спуснал край него и оставил при входа на пещерата голяма прясна риба. Козма си я приготвил за ядене, но вътрешният глас му внушил да остави половината на съседа си стареца Христофор, защото рибата е негова собственост. На другия ден Христофор го посетил в килията му. Свети Козма разказал на госта си как поискал да си хапне риба и как орел му донесъл такава. Христофор пък от своя страна разказал, че орел грабнал преди това рибата от него, когато я чистел и миел. Двамата отшелници коленичили един до друг и благодарили на Бога, че така дивно се грижи за тях.
Зверове и птици оплакали светеца
Свети Козма предала Богу дух на 22 септември 1323 г. Разбрали за успението му, братята от Зографската обител - свещеници и монаси, дошли да извършат според църковния чин опелото над светите му мощи. А Бог прославил и Козма след неговата смърт със следното чудо: докато монасите пеели на погребението му, отвсякъде се събраха диви зверове и птици и след като братята погребали честните останки на преподобния и проливали сълзи над гроба му, всяко от тези животни викало със своя глас, сякаш и те изпращали светеца и отдавали чест на погребението му, след което се прибрали в своите места. На Атон обаче се разказва следното предание. След няколко дни гробът му се оказал празен, тъй като тялото му било отнесено на небето до Второто пришествие.
