К акво представлява щастието в брака? Какво означава да имам успешен брак? Ако поставиш това щастие под микроскоп, какво ще откриеш? Ще откриеш, че толкова години щастието процъфтяваше не само в смеха и радостта, но и в някои други по-важни неща.
Приемане
Това, че успяхме взаимно да се приемем. Да приемем другия такъв, какъвто е, с неговите рани и капризи. Да го оставим да бъде свободен, да бъде винаги себе си, дори и да е паднал много пъти в грехове. Това, че толкова години един за друг бяхме съпрузи, деца, родители, приятели, баща и майка; че заедно изцелихме раните, без да прехвърляме отговорността върху другия.
Задруга
Единият тичаше да покрие грешката на другия, а не да я изложи и да я осъди. Когато единият падаше, другият не го изритваше, а му подаваше ръка за помощ. Грешката на единия бе наша грешка. Отговорността на единия бе наша отговорност. Когато ставаше нещо, и двамата бяхме виновни и поемахме отговорност, без да „прострелваме“ другия. Дори когато имаше караници и викове, всичко приключваше с прегръдка, а не с изолация.
Когато се изливаха сълзи от твоите очи, те сякаш ме пробождаха с нож, когато се смеехме, ставахме деца и радостта бе взаимна. В трудностите единият поемаше тежестите на другия, вместо да го товари още повече. Обичахме в другия всичко…
Рай
Когато ми идваха наум думи като „съкровище”, „диамант”, „цвете” и „рай”, се очертаваше твоят образ. Еросът и любовта издържа, защото просто го виждахме във всяко едно нещо. Пътят на спасението ни не бе индивидуален въпрос, а всичко бяхме вложили в „една плът“, в едно тяло, в една душа. Няма да кажем никога колко единият издържá другия, но тази любов никога не трябва да свършва. Дори и смъртта да настъпи, тя ще докосне само телата, а не съединените души.
Икона
Христос не бе просто една икона в ъгъла на стената у дома, а нашият Отец, Началникът на живота ни и Пътят на спасението ни. Не създадохме деца просто, за да станем родители, а защото децата са плод на любовта ни и ще станат пътят на спасението ни, ние — за тях, и те — за нас.
Може да остареем, да се разболеем, но любовта ни никога няма да отпадне там, където я поставихме на трон, а той бе върху Христовия кръст… Да се надяваме, че любовта ни ще полети към небето като бял гълъб. Един човек избра да се ожени за нас и да изживее остатъка от живота си с нас… Колко голяма чест и благословение!
*Източник: Фондация Богоносци, автор: о. Спиридон Скутис, превод: Константин Константинов
