И зображенията на опустошенията в Украйна, причинени от четиригодишната война с Русия, от бомбардирани жилищни блокове до смъртта на най-малко 100 000 войници, са станали познати на всички нас. Но не толкова видими са последствията върху обработваемите земи. Експертите се опасяват, че самата почва на Украйна може да е отровена, пише Би Би Си. Полетата и нивите са превърнати в бойни полета, замърсени от снаряди, бомби и изгорели танкове. Експерти по земеделие от Кралския селскостопански университет в Глостършир и Сумския национален селскостопански университет (SNAU) в Украйна анализираха дългосрочното въздействие. Те посочват, че голяма част от почвата е замърсена с токсични елементи и тежки метали, които ще замърсяват земята и културите, отглеждани върху нея, „за години напред“.
Почистване
И така, как се почисти страната, известна като „житницата на Европа“?
Скоро след като руските сили нахлуха в Украйна през 2022 г., експерти по земеделие в Кралския селскостопански университет (RAU) близо до Сайрънсестър осъзнават, че това ще има голямо въздействие върху земеделските земи. „Знаехме, че има сериозна заплаха за глобалната продоволствена сигурност“, обясни проф. Марк Хортън, заместник-шеф в RAU. „Разглеждаме милиони дупки от снаряди, удари от ракети и дронове. Всяко от тях оставя поражения върху земеделските земи“, посочва той. По този повод екипът на проф. Хортън се побратимява с Националния селскостопански университет в Суми в Източна Украйна, само на 30 км от руската граница.
Проби
Украински специалисти са взели проби от почвата от бойни полета, кратери и около изгорели танкове. Смята се, че това е първият път, когато почвата е анализирана, докато войната все още бушува. Водеща украинска експертка по почвознание, д-р Олена Мелник, се присъединява към екипа от Глостършир, за да ръководи съвместно проекта. „Открихме кадмий, кобалт, мед, цинк и никел“, обяснява тя. Тези тежки метали имат много високо ниво на токсичност и всъщност могат да причинят канцерогенен ефект върху хората.
Това масивно замърсяване се случва в „житницата на Европа“. Преди войната Украйна беше най-големият износител на слънчогледово семе в света и седмият по големина доставчик на зърно. Приходите от износ на зърно през 2021 г. възлизат на 27,8 милиарда долара. Зърновозите и пристанищата са били основна цел във войната, тъй като Русия често се опитва да прекъсне най-доходоносната задгранична търговия на Украйна. През четирите години на конфликта над 800 квадратни километра почва са били замърсени от бомби и снаряди според заместник-министъра на икономиката на Украйна Игор Безкаравайни.
Експертите са преброили над 1 100 000 кратера в земеделските земи. Но макар общата картина да е ясна, детайлите наистина са важни. Д-р Мелник и екипът й са наясно, че не могат да кажат на фермерите да спрат да обработват всички ниви, засегнати от войната. Те трябва да знаят точно къде е замърсена почвата и къде е безопасно. За да направят това, те са взели над 8000 почвени проби, много от които от ниви, все още близо до фронтовата линия на войната.
Данни
Екипът все още анализира всички данни, преди те да могат да бъдат публикувани в академични списания. Но д-р Мелник казва, че вече има практически резултати за украинските фермери. „Не е нужно да забранява цялата зона за използване за земеделие“, казва тя. И добавя: „Просто трябва да идентифицираме тези области – които наричаме горещи точки – и трябва да информираме фермерите какво да правят.“ Работейки с украинските власти, екипът от Глостършир има за цел да научи фермерите как да изолират силно замърсените райони. Те също така разработват специални начини за „рекултивация“ – или почистване – на почвата от тези токсични елементи. „Нашата земя може да продължи да отглежда храна за нашите хора. И да изхранва останалата част от света също“, заключи д-р Мелник.
