М ного българи са склонни с лека ръка да определят като лоши всичките турци, живеещи в земите ни през османския период от нашата история. В действителност това не е така. И ако имената на двамата Ахмедовци – Барутанлията и Тъмрашлията, ще останат завинаги в нашата история като предводители на ордите главорези, извършили погроми и кланета в Средногорието по време на Априлското въстание, то наред с тях има и много турци, които можем да наречем „спасители“ на живота на стотици и дори на хиляди невинни българи.
В днешната рубрика ще запознаем читателите с един от тези „добри турци“, чието име за съжаление днес не е широко известно.
Името на нашия главен герой е Хайдар и през 70-те години на 19-и век изпълнява длъжността мютесариф на Сливен. По онова време Сливен е един от най-красивите и най-бързо икономически проспериращи и развиващи се български градове, занаятчийски и търговски център. Това е градът, в който Добри Желязков през 1843 г. открива първата такстилна фабрика в българските земи. Единадесет години по-късно отваря врати и втора, а през 1872 г. се създават и тютюнева и спиртна фабрика.
Стоте войводи
Наред с това не случайно Сливен е известен като „града на стоте войводи“. Той и селата около него са родни места на едни от най-известните „хайдушки предводители като Таню, Индже, Стоян, Злати Кокарчоолу, Кара Съби, а в по-ново време Хаджи Димитър, Панайот Хитов, Стефан Караджа, Стоил войвода. Сливен е един от районите, в който Васил Левски и идеите му за освобождение намират най-радушен прием. Залавянето и обесването на Апостола попарва и за кратко парализира дейността на местния революционен комитет.
Само четири години по-късно обаче сливенци разтварят сърцата си за изпратените при тях от Гюргевския комитет апостоли: Иларион Драгостинов и Георги Икономов, и изпадат в истински възторг щом разбират, че градът им е избран за център на Втори революционен окръг. Под ръководството на апостолите в града се развива една сериозна подготовка за бъдещото въстание. Преждевременното обявяване на въстанието в Средногорието обаче обърква плановете на сливенските революционери. След като дълго умуват да последват ли примера на средногорци и да въстанат, или да се снишат и да изчакат да отмине бурята, местните революционери решават да вдигнат въстание, но в една по-особена форма. За да не рискуват и подлагат излишно невинните жени, деца и старци на заколение, те отказват да изпълнят заповедта на апостола Драгостинов да подпалят къщите си и града и решават революционерите да напуснат града и там, в Балкана, да образуват хайдушки чети, с които да посрещнат бъдещите османски нападения.
Чета
На 3 май 1876 г. четата, с предводители Иларион Драгостинов и Стоил войвода напуска града и излиза в Стара планина. В нея се намира и най-малкият от синовете на баба Тонка, Георги Обретенов. Според замисъла подобна на Хвърковатата чета на Бенковски и тази чета също трябва да обиколи съседните на Сливен села и градове и да вдигне народа там на въстание. Противно на очакванията на войводите обаче хората в повечето от селата не ги очакват и местните младежи не изгарят от желание да се присъединят към четата им и да дадат кръвта и живота си за освобождението на България. Радушен прием четата намира в село Нейково, откъдето към нея се присъединяват около 30 нови членове.
Междувременно вестта за сливенската чета бързо стига до османските власти. На 9 май в местността Адън кория е и първото сражение на четата с противника. А ден по-късно през второто сериозно сражение, в което е убит Георги Обретенов, а войводата Стоил е ранен. Вече е ясно, че погромът е близо. По решение на Военния съвет на четата тя се разделя на групи с цел по-лесно измъкване от обръча на врага. Най-голяма е групата, в която влизат Иларион Драгостинов, Стоил войвода, Георги Дражев и байрактарят Стефан Серткостов. На 10 май в местността Кална усоя загиват апостолът Драгостинов и Серткостов. А на следващия ден останалите четници начело със Стоил войвода се предават.
Предателство
Причината за това предателство не е изяснена. Според писателя документалист Цончо Родев войводата Стоил повярвал на предводителя на османците, който му обещава, че няма да се гаврят с тях и ще ги отведат в Сливен, където да бъдат разпитвани и съдени. Но в действителност се случва друго. След като въстаниците доброволно предават оръжието си, са нападнати. Войводата Стоил е подложен на жесток побой и след като отказва да бъде воден в Сливен, още там, в района на Сатма чешма, е обезглавен. Главите на другарите му са забучени на върлини и са отнесени в Сливен, където са оставени няколко дни да „украсяват“ конака на града. Желанието на предводителите на башибозука било тези глави да бъдат оставени да изгният на коловете и да всяват страх и ужас у сливналии седмици, а може би и месеци наред. Няколко дни по-късно обаче „трофеите“ на злодеите са предадени на близките на въстаниците да ги погребат по християнски, макар и без телата им, които така и остават някъде в планината. Заслугата за това главите на въстаниците да бъдат погребани все пак е на управителя на Сливен Мехмед Хайдар паша, за когото вече стана дума в началото на този разказ. Писателят краевед Цончо Родев смята, че въпросният Хайдар има български корен и това е основната причина да прояви милост и снизхождение към бунтовниците. Дали е така е трудно да се каже. По-важното от живота на този висш османски служител е това, което той прави след разгрома на четата на Стоил войвода.
Обиколка
Според запазените и до днес легенди в града Високата порта изпраща към Сливен офицера Шевкет паша, който е имал намерение да опожари града и да подложи жителите му на заколение. Мютесарифът Хайдар паша обаче се изправя срещу Шефкет и твърдо, но категорично заявява, че няма да допусне красивият и проспериращ Сливен да бъде унищожен. За да убеди главореза в невинността на местните жители, Хайдар паша предлага лично да го разходи из града. И с очите си дошлият да коли и беси Шевкет вижда, че в града нищо не дава нишан, че тук е имало изобщо подготовка за въстание. Занаятчийските работилници работят с пълна пара, в училищата децата необезпокоявани сричат „азбукито“, а местните чорбаджии срещат с почтителни теманета султанския офицер, дошъл да сее смърт. След подобно посрещане, разбира се, Шевкет паша няма как да подложи Сливен на опожаряване и заколение. И за добро или за зло, той си го изкарва на съседното село Бояджик, което само за няколко часа е унищожено, а жителите му са избити.
Мехмед Хайдар паша успява да спаси Сливен. Но само седмица-две по-късно самият той е свален от поста и на негово място е изпратен друг мютесариф. За щастие на сливенци той също не е настроен за жестокости и злочестини и така в крайна сметка Сливен успява да се спаси от погром, въпреки участието си в Априлското въстание. Какво се случва с бившия мютесариф Хайдар паша след отзоваването му от Сливен, не е ясно. За него обаче сливенци запазват спомен като за спасителя на техния град.
Иван Георгиев
