С ъхненето на горите у нас става все по-тревожно, а засегнатите площи с липа, между 33 и 50%. Най-тежка е ситуацията в Североизточна България, защото там съхнат дори смятани за местни и устойчиви видове като липа, бряст. Това съобщи пред „Телеграф“ зам.-министърът на земеделието проф. Иван Палигоров по време на форум, посветен на проблема със съхненето на лесовете у нас. Той разтревожен определи размерът на щетите като смущаващ, а лесовъдите са изненадани, че загива и церът, който е смятан за най-перспективния за нашите условия дървесен вид.
Площи
Все още не може да се очертае границата на съхненето на горите в Североизточна България, защото се включват нови и нови площи. В долния лесорастителен пояс 50 процента от иглолистните гори, създадени около населени места, различни обекти на инфраструктурата, противоерозионни залесявания и др., са изсъхнали или вече съхнат, посочи проф. Палигоров. „Първата ни задача е да инвентаризираме площите, да установим запасите, които трябва да бъдат възстановени, и тогава започваме всички останали дейности – санитарна и принудителна сеч, а след това залесяване и възстановяване на горите. Целта на лесовъдството е не да подкрепяме самораслата гора. У нас има лесовъдна наука от 200 години, която трябва да защитава бъдещето, а то се защитава не с храсталаци, а с дървесни видове, които са дълговечни“, каза още пред вестника заместник-министърът. Той допълни, че изсъхналите иглолистни видове няма да се подновяват със същите, а на тяхно място ще се засаждат местни и по-устойчиви широколистни дървета.
Климат
Въпросът за тревожното състояние на горите бе дискутиран на среща в Русе на тема „Съхнене на горите и полезащитните пояси в Североизточна България – проблеми и решения“, организирана от Министерството на земеделието и храните. В нея участваха проф. Иван Палигоров, изпълнителният директор на Изпълнителната агенция по горите инж. Стоян Тошев, доц. Георги Костов от Лесотехническия университет и специалисти по лесовъдство в региона. Посочени бяха основните причини за съхненето на горите. На първо място това е промяната в климатичните условия, единодушни бяха експертите. През последните десетилетия средногодишната температура се е повишила с 1,5 градуса. Количеството на валежите не е намаляло, но се е концентрирало в кратки периоди от време, когато са падали от 250 до 400 литра на квадратен метър. Друг фактор е повлияването на горите от човека – голяма част от тях са изкуствено създадени чрез залесяване или са издънкови гори, които вече са остарели и са в края на своя жизнен цикъл. Някои са загиващи, други ще загинат след 5-15 години и това ще доведе до освобождаване на едно огромно количество суха биомаса.
гори
Патогени
Ако тя бъде оставена на място, а не отстранена чрез сеч, мъртвата дървесина ще стане огнище за патогенни гъби и насекомни вредители, които ще поразят останалата жива част от гората. „Тогава процесът ще започне да придобива характер на неовладяемост, тоест невъзможност да се въздейства. Затова са необходими незабавни решения, като се започне първо с установяване на размера на щетите. След това чрез големи по мащаб сечи ще се освободят немалко територии от горите в Североизточна България. Трябва да стане ясно, че за един период от 15 години ладшафтът ще се промени драстично. Това може да предизвика опасения и страх в обществото, че тези гори няма да бъдат възстановени. Напротив, ние имаме дългосрочни цели, с които можем да ги възстановим“, успокои заместник-министърът. Той допълни, че е необходимо да се преразгледа класификацията на дървесните видове, смятани за най-подходящи при нашите условия, и да се промени начинът, по който ще се стопанисват занапред горите в условията на променена климатична среда.
Подмладяване
В средите на лесовъдите са били коментирани предложения за засаждане на устойчиви на жегата гръцки и средиземноморски дървесни видове, но тази идея е отхвърлена, тъй като една студена зима би могла да ликвидира цялата инвестиция. При залесяването на освободените от сечта площи ще се залага на дървета, които са приспособени към нашите условия, като например няколко вида дъб, няколко вида липа и др., а и науката предлага възможности за селектиране на по-устойчиви видове. Самото подмладяване на горите ще има голям положителен ефект, тъй като, макар и от същия вид, младото дърво е далеч по-адаптивно от старото.
Със задаващата се мащабна сеч и освобождаването на голямо количество суха дървесина се очертава и един друг сериозен проблем – усвояването и преработката на биомасата. Оказва се, че голяма част от дървопреработвателните предприятия в България или са спрели да функционират, или работят с намален капацитет. „Все още целият мащаб на съхненето не ни е известен, но може би става въпрос за десетки хиляди декари, които трябва да бъдат изследвани от нашите специалисти по лесозащита, след което да се извърви процедурата за документално оформяне на санитарни и принудителни сечи.
Няма кой да преработва
След като добием дървесината, трябва да сме готови с възможностите за нейната преработка. Тук става въпрос за милион и половина- два милиона кубически метра дървесина, която да бъде усвоена допълнително в нашите заводи“, посочи проф. Палигоров. Вече са водени разговори с дървопреработвателни предприятия, които имат готовност да повишат капацитета си на работа след извършването на мащабната сеч.
Поясите пазят житницата
Тревожно е състоянието и на полезащитните горски пояси, които съхнат от над 20 години, а от тях до значителна степен зависи добивът от пшеница в Добруджа – житницата на България, бе отчетено на срещата. Поясите са създадени не за дърводобив, а за да подпомагат земеделското производство и да подобряват условията за отглеждане на житни култури – осигуряване на по-добро влагозапасяване на почвата, по-добро разпределение на снежната покривка, което влияе пряко върху продукцията. Средните добиви при различните земеделски култури са между 15 и 35 процента по-високи при засушливи години, приходите се увеличават с до 28 процента, а разходите се намаляват с 20 до 40 процента в сравнение с площите без пояси.
Възобновяване
„Само в Добруджа полезащитните пояси са с дължина над 4000 км и са 3 процента от площта на тази територия. Средно повишават продуктивността на земеделските земи с 10 процента, а това влияе директно върху изхранването. В същото време имаме субсидиране на площите със земеделски култури, а нямаме на полезащитните пояси. А и те трябва да се възобновят, тъй като става въпрос за прехраната ни“, посочи доц. Костов.
На срещата стана ясно, че възстановяването на полезащитните горски пояси може да се включи като дейност в Програмата за развитие на селските райони и да се получи субсидиране, тъй като подпомагат земеделското производство. Министерството на земеделието и храните разработва наредба за площно субсидиране на собствениците на гори, включително и полезащитни пояси, в Натура 2000. Според проф. Палигоров 40 млн. евро ще са достатъчни, за да бъдат подпомогнати тези хора да възобновят горите и да ги поддържат в добро състояние.
Жанета Йорданова
