Н АСА всеки ден показва игрите на светлината и ни разкрива тайните на Земята, Слънчевата система и Космоса въобще. Учените, а след тях и обикновените любители, гледат тези игри и си правят свои тълкувания. Някои дори спорят това или онова как се е образувало и как се е появило. Но все пак не трябва да забравяме, че дори светлината е съставена от частици и в крайна сметка всичко е прах на вятъра, както се пееше в една легендарна песен на „Канзас“. Да припомним, че при първото кацане върху Луната Армстронг и Олдрин разпъват едно платно и се опитват да уловят т.нар. слънчев вятър. Та и светлината може би е носена от ветровете на Космоса.
Войната на боговете
Боговете воюват в небесата – така са вярвали древните, виждайки рядкото явление, известно в наши дни като огнена дъга. Ледените кристали в тази переста облачност действат като малки призми и пречупват светлината, превръщайки я в небесни пламъци. Многобройните плоски, шестоъгълни ледени кристали, които съставят перестия облак, трябва да бъдат подравнени хоризонтално, за да пречупват слънчевата светлина по подобен колективен начин.
Поясът на Венера
Луната на елена, както някои наричат пълнолунието през юли, е заснета над остров Крък по хърватското крайбрежие. Над нея се вижда розова арка, която носи поетичното име Пояса на Венера - фино оцветена лента от разсеяна слънчева светлина. А Европа сега е в очакване на новолунието на 12 август, когато ще се случи и пълно слънчево затъмнение.
СНИМКА: Branko Nadj
Мухата
Южните съзвездия имат странни наименования и в тях се намират обекти с причудливи названия. В малкото съзвездие Муха е мъглявината NGC 4372, известна още като Тъмна джаджа. Това е дълъг междузвезден облак от прах, който се вижда на фона на богати звездни полета южно от мъглявината Въглищен чувал и Южния кръст. Названието Тъмна джаджа е въведено за първи път в Австралия от астрофизика и писател Денис ди Чико през 1986 г.
СНИМКА: Alessandro Cipolat Bares
Кърваво слънце
Това не е гледката от екзопланета, обикаляща около червено джудже, а е нашето Слънце на 22 юли 2026 г. в Оканаган, Британска Колумбия, Канада. Димът от горски пожари в Тихоокеанския северозапад действа като филтър. Виждат се дори няколко слънчеви петна. А древните са смятали, че кървавото слънце вещае лоши знамения. На теория след около 6 милиарда години Слънцето ще започне да става по-червено.
СНИМКА: Debra Ceravolo
Нашествие
Това нашествие към нашата планета на метеор от Персеидите е заснето на 13 август 2011 г. от астронавта Рон Гаран. Обикновено виждаме метеорити над главите си, но в случая те са под краката на астронавта. Международната космическа станция обикаля на височина около 380 км над нас. Персеидите идват от кометата Суифт-Тътъл. Тази година ще имат максимум на 12 август, когато е затъмнението и могат да се наблюдават по-добре.
СНИМКА: Ron Garan, ISS Expedition 28 Crew, NASA
Семеен албум
Този семеен портрет от 60 кадъра на Слънчевата система е направен през 1990 г. от Voyager 1. Това е мозайка от гледна точка на 32 градуса над равнината на еклиптиката. Позициите на Венера, Земята, Юпитер, Сатурн, Уран и Нептун са обозначени с букви, докато Слънцето е яркото петно до центъра на кръга от кадри. Изстрелян на 5 септември 1977 г., Voyager 1 официално напусна Слънчевата система на 25 август 2012 г., а през ноември 2026 г. ще бъде на 26 млрд. км – 1 светлинен ден.
СНИМКА: Voyager Project, NASA
Нощем над Флорида
Облаците светят понякога в нощите над Орландо, Флорида. Ледени кристали в по-горните слоеве на атмосферата са осветени от Слънцето, а отдолу е нощ. Тези нощни светещи или мезосферни облаци са се образували от изстрелването на ракета на SpaceX половин час преди това. Светлата точица вдясно от Луната е Юпитер, пунктираните светлини над хоризонта вдясно са от самолет, виждат се звездите Капела и Алдебаран.
СНИМКА: Pascal Fouquet
Разрушителят
Учени направиха анимация как черна дупка унищожава звезда. С увеличаване на орбиталната си скорост външната атмосфера на звездата се разкъсва при най-близкото приближаване. Атмосферата на звездата се разпръсква в дълбокия Космос, но част продължава да обикаля около черната дупка и образува акреционен диск.
СНИМКА: DESY, Science Communication Lab
Лунният ореол
Лунният ореол е атмосферно оптично явление, което е с видим радиус от приблизително 22 градуса около Луната. Наричат го и лунен пръстен, бурен пръстен или зимен ореол. Но той се образува и през останалата част на годината. Лунната светлина се пречупва от милиони шестоъгълни ледени кристали в атмосферата.
СНИМКА: Marcella Giulia Pace
Актът
В средата на 2012 г. протуберанс на Слънцето внезапно избухва в Космоса и до ден днешен учените спорят какво го е породило. Но с този протуберанс започва и най-активният цикъл на слънчева активност в нашия век. Плазмени кръгове около активната област могат да се видят над изригващата нишка в представеното ултравиолетово изображение.
СНИМКА: NASA's GSFC, SDO AIA Team
АБОНИРАЙТЕ СЕ ЗА КАНАЛА НИ В YOUTUBE
Добавете „Телеграф“ сред предпочитаните си източници в Google
Георги П. Димитров
