Госпожо Петрова, испанската фермерска организация LA UNIÓ Llauradora наскоро излезе с доклад за това, че има ръст с около 7% на нотификации за плодове и зеленчуци, внесени от трети страни, които съдържат неразрешени активни вещества или превишават максимално допустимите нива на остатъци в ЕС. Как ще коментирате?
- Първо искам да отбележа, че LA UNIÓ Llauradora е земеделска браншова организация и нещата, които те са представили, е тяхна интерпретация от европейската система за бързо предупреждение на храни и фуражи (RASFF), каквито ползваме и ние, и коментарът е в известна степен неточен.
- Обяснимо е, свидетели сме, че в целия ЕС фермерите са притеснени от предстоящ внос от Южна Америка и Индия и двойните стандарти по отношение на изискванията са производство на храни в ЕС и трети страни.
- Аз няма да коментирам техните данни и изводи, ще кажа нашите резултати, които са на база RASFF, но изглеждат по различен начин. Например фермерите цитират 149 нотификации за миналата година. Данните на RASFF обаче сочат, че за 2025 г. сигналите са 10433, но освен пестициди включват микотоксини, афла, ешерихия коли, листерия, салмонела и друг вид замърсители. Ние имаме статистика от 2021 до 2024 г.
- Какви са вашите данни?
- Общият брой нотификации за замърсители от органичен и неорганичен произход за 2022 г. са 828, за 2023 г. Са 991, за 2024 г. са 977, а за 2025 г. са 1033 за целия Европейски съюз. Конкретно за пестицидите сигналите през 2022 г. са 580, през 2023 г. са 536, през 2024 са 571, а за миналата година са 567. Видно е, че има намаление на нотификациите за пестициди през 2025 г. в сравнение с 2022 г.
- Това означава ли, че фермерската организация е права в анализа си, че ЕК разхлабва контрола при вноса на храни?
- Мога да коментирам за България как стоят нещата с контрола, въпреки че ние не сме показателни в това отношение, защото сме външна граница и голям процент от вноса за ЕС минава именно през България. Нямам наблюдение контролът да е намалял, дори е завишен. Също така не мисля, че по отношение на пестицидите държавите от трети страни употребяват повече пестициди в сравнение с отпреди 10-20-30 години.
- Но употребяват повече пестициди от фермерите в Европейския съюз.
- Със сигурност е така, както и това, че употребяват и много забранени за ЕС активни вещества. Най-често срещаният е Хлорпирифос-метил (Chlorpyrifos-methyl), активно вещество, използвано в инсектицидите. Използва се за борба с вредители (насекоми и акари) при съхранение на зърно и при различни земеделски култури. Употребата на хлорпирифос-метил е забранена в Европейския съюз от началото на 2020 г. поради опасения за генотоксичност и неврологично развитие при децата.
- Той касае основно зърнените култури, доколкото разбирам.
- Напротив, преди забраната се е използвал и по време на складиране на храни от растителен произход, не само за зърно. Този пестицид се ползва и при зеленчуци, и при цитруси, навсякъде, но в ЕС вече не.
- Как действа?
- Убива насекомите.
- А на хората как действа?
- Той е класифициран като опасен за човека и затова е забранен, а стоките, които влизат, са на границата до 0,01%, всички над тази стойност не достигат до европейския пазар.
- В какви стоки и от кои страни най-често се открива?
- Логично е в стоки с растителен произход. Най-често от Турция и Египет. Има го в цитрусови плодове, зеленчуци, ядки, сушени плодове и подправки.
- Къде се намира най-много?
- В сушени смокини и фурми. В тях има най- много. Това, което е важно да се каже, е, че в стоките от Турция, Индия и Египет най-често се среща замърсяване с пестициди. Има обаче тенденция по отношение на нотификациите за пестициди от Турция да намаляват. Например през 2022 г. сигналите са били 291, а през 2025 г. са 97, което е огромно намаление, за сметка на вноса на подобни продукти от Египет.
- Значи Турция е завишила контрола си, така ли?
- Обяснението е засилен контрол по турската граница и затова от Турция идва все повече стока, която отговаря на европейските изисквания. Явно те се опитват да бъдат все по-коректни, особено след като ЕС връща цели тирове за унищожение на стоки към Турция.
- Според Цветан Цеков, председател на браншовата камара за плодове и зеленчуци, каквото и да правят турците, няма как да си променят начина на производство.
- Турция има много повече възможности за растителна защита, но явно се стремят да произвеждат и качествена стока.
- Андрей Велчев, председател на една от потребителските организации, каза пред „Телеграф“, че на нашата граница основните проверки са документални и много малко са лабораторни.
- Всяка една стока, която идва от трета страна, трябва да е съпроводена със сертификат, който да удостоверява наличие и/или липса на замърсители. Някакъв процент от доставката подлежи на анализ от агенцията по храните (БАБХ). Но предполагам, че си давате сметка, че във всеки ТИР не всяка щайга може да се провери. Има си план за проверки, който колегите следват, за да се гарантира безопасността.
- Вие казахте, че освен пестицидите има и други замърсители, сред които и афлатоксини.
- За афлатоксините мога да цитирам последните данни от EFSA – европейския орган за безопасност на храните, за периода от 1 до 31 януари из цялата система на ЕС. За този период не са намерени стоки с афлатоксини, но салмонела има в 47 стоки.
- Кой е сигнализирал за салмонелата?
- Различни държави на общността, като най-често се откриват в храни с морски дарове, семена, ядки и подправки. Има няколко сигнала и за листерия в животински продукти, сирена, мариновано и пушено месо, телешко, рибни продукти. Ешерихия коли е открита в колбаси, но не е посочен видът й.
- България давала ли е съобщения за замърсени храни?
- За този януари няма нито една нотификация в системата за замърсени продукти от България. Но България е сигнализирала два пъти системата за афлатоксини в сушени смокини и ацетамиприд в нар.
- Какво е ацетамиприд?
- Инсектицид, който е един от най-широкоизползваните, включително в ЕС, но в горните случаи явно става въпрос за количество над допустимото. Нарът и смокините са от Турция, които ние сме спрели. Български стоки не са засечени.
- Какви стоки от нас могат да представляват опасност?
- Може детски храни, месо, мляко, сирене.
- Преди пандемията имаше дълъг период, в който имаше непрекъснато съобщения за пилета със салмонела от Полша. Как стоят нещата сега?
- Само за януари има 47 нотификации за салмонела, а това не е малко. Не мога да уточня в момента от коя страна са, но е засечена в птиче, свинско месо, морски дарове, семена, ядки и подправки.
- Защо откриват салмонела в семена, ядки и подправки?
- Това е резултат от предимно вторично замърсяване по време на транспорт и съхранение. Може би става по време на преопаковане, голям процент от заразяването става обикновено впоследствие.
- Могат ли гражданите на ЕС и респективно българите да се доверят на чистота на храната, особено през зимата?
- Моето лично мнение е, че последните години контролът е по-голям отпреди 20 години, изискванията станаха много повече към производството, транспорта, опаковането, опаковките, което гарантира повече сигурността на консуматорите. Считам, че в ЕС храната е достатъчно надеждна по отношение на безопасността.
- От кои страни от ЕС плодовете и зеленчуците са най-чисти? Преди 7-8 години се твърдеше, че испанските са по-замърсени с пестициди от гръцките.
- Такава официална статистика няма. Вътреобщностните стоки се контролират на базата на планове и техният контрол не е толкова засилен, колкото на стоките от трети страни, където е почти на всяка пратка. Но е имало съобщения в системата например за замърсени мандарини от Испания на пазара в Португалия и всички държави бяха предупредени да изтеглят мандарините от пазара.
- Как се проверяват доставките с храни между страни на ЕС ?
- Всяка държава си има планове за контрол, в който влиза определен процент за проверки на вътреобщностни стоки. Така те във всеки един момент могат да попаднат на проверка във всяка една от страните на ЕС.
- Има храни, които са с произход от трети страни, а тук само се преопаковат. Как се контролират?
- За разлика от тази на границата, където задължително се прави минимум документална проверка, тази влиза в плановете за контрол на всяка държава. Например, ако България има план да се проверят 200 пратки от мандарини от ЕС, а Италия са заложили 1200, вероятността тази стока да се провери в Италия се увеличава, защото имат повече заложени проверки.
- Вие лично как смятате, кои плодове и пресни зеленчуци са най-добри за консумация по това време на годината?
- Разбира се, сезонните. Когато сезонът е подходящ за узряването на един плод, той няма нужда от много пестициди. Затова най-чисти са сезонните плодове и зеленчуци. Сега това са цитрусите и листните зеленчуци, както и магданозът. Не може да очакваме ягодите през януари и февруари да са същите като тези през май и юни. Ако сега си правим салати, е най-добре да са от кореноплоди, магданоз, копър и зеленолистни. От домати и краставици е за предпочитане в сезона.
Това е тя:
- Невена Петрова е зам.-директор на Център за оценка на риска по хранителната верига (ЦОРХВ)
- Магистър по растителна защита от Лесотехническия университет
- Била е директор на дирекция „Растителна защита и контрол“ към агенцията по храните (БАБХ)
- Заемала е длъжността началник отдел ,, Здраве на животните и растенията" в Министерството на земеделието и храните (МЗХ)
- Работата ѝ е тясно свързана с оценка на риска при продукти за растителна защита (пестициди) и влиянието им върху околната среда и пчелите
- Преди да заеме поста зам.-директор в ЦОРХВ, е била директор на дирекция „Продукти за растителна защита, активни вещества, антидоти и синергисти" в ЦОРХ
Светлана Трифоновска
