Ч рез биологична терапия една тежка астма може да бъде поставена под контрол. Това обясни пред БНР д-р Пламена Новакова, който е алерголог в Клиниката по алергология на УМБАЛ Александровска.
Комисия
„По отношение на биологичната терапия пациентите трябва да знаят, че това е терапия на бъдещето. Терапия на бъдещето, зад която стоят много опит, много наука и много научни данни. Тогава, когато преценим, че един пациент е подходящ за тази биологична терапия, ние го насочваме към Комисия на здравната каса за разглеждане на неговите документи. Веднъж одобрен, той получава своята терапия напълно безплатно по линия на НЗОК“, поясни още тя.
У нас от астма са засегнати около 400 хиляди души, като има тенденция за увеличаване на броя на страдащите от това най-често неинфекциозно, възпалително заболяване на дихателните пътища. Счита се, че около 5000 души са пациенти с умерена и умерено-тежка астма, около 700 души са с тежка астма.
Хората с тежка астма получават биологична терапия. Тази диагноза е доста голямо предизвикателство и за лекарите, и за пациентите. „Това е астма, която за разлика от леката или средно тежката е с почти ежедневни симптоми като задух или кашлица. Пациентите много трудно могат да овладеят своето състояние, те много често посещават спешни центрове, биват насочвани към болница поради невъзможност да контролират заболяването“, казва още д-р Пламена Новакова.
Освен това за съжаление това са пациенти, при които поради невъзможност да се постигне контрол с едно лечение - с инхалатори, те много често прибягват и до кортикостероиди, но не инхалаторни, а под формата на таблетки и инжекционно. Това е лечение с много сериозни странични ефекти, особено при продължително използване.
Усложнения
Продължителното използване на кортикостероиди може да доведе до повишаване на кръвното налягане, на кръвната захар, намаляване на костната плътност, увеличаване на вътреочното налягане, настъпват хормонални и кожни проблеми. Такива пациенти с тежка астма често имат и придружаващи заболявания - те често страдат от хронични ринити, синузити, носни полипи. Една част от тези пациенти не могат да приемат обезболяващи медикаменти - това провокира пристъп при тях. Част от тях имат и алергии, поясни още д-р Новакова.
„В клиниката по алергология на Александровска болница ние използваме различни диагностични тестове, като всички видове изследвания ни дават възможност да определим точно какъв е типът тежка астма при конкретния пациент. И това са т.нар. показатели или биомаркери, с помощта на които можем да преценим за кой точно тип става въпрос. Благодарение на това изписваме най-правилното за конкретния пациент лечение, това е т.нар. биологична терапия“, уточни още тя.
