45-годишен мъж проговори и вече общува с помощта на мозъчен имплант. Пациентът е с диагноза амиотрофична латерална склероза, заради която е загубил способността си да говори. Устройството му помага да преобразува текста в реч, предаде Ройтерс.
Прогрес
Проведени са изследвания с двама пациенти, като при едното са наблюдавани обещаващите възможности на мозъчно-компютърните интерфейси за възстановяване на речта при парализирани пациенти. Данните са публикувани в изданието New England Journal of Medicine. Те дават "убедителни нови доказателства за бърз клиничен напредък при практическите приложения на устройства за възстановяване на комуникацията след парализа", пише в придружаваща редакционна статия д-р Едуард Чанг, неврохирург от Калифорнийския университет в Сан Франциско. Всяко от двете проучвания включва по един пациент с амиотрофична латерална склероза - мъж и жена. При хората, страдащи от това заболяване, известно и като болест на Лу Гериг, се наблюдава прогресивна дегенерация на нервните клетки в гръбначния и главния мозък.
Единият пациент е 45-годишен мъж със сериозни затруднения при говора. Той може да бъде разбран само от човека, който се грижи за него и с когото общува със средна скорост от около седем думи в минута, казват изследователите. Скоростта на разговорния английски език е приблизително 160 думи в минута, отбелязва Ройтерс.
Изследователите имплантират четири микроелектродни устройства, които записват невронната активност в областите на мозъка, свързани с езика и речта чрез 256 интракортикални електрода - много повече, отколкото са били насочени в предишни проучвания. На втория ден от използването на дешифратора пациентът общува, като използва речник от 125 000 думи, сочат данни от проучването, цитирано от Ройтерс.
Декодираните думи са показвани на екрана и след това са вокализирани с помощта на софтуер за преобразуване на текст в реч, създаден да звучи като гласа отпреди заболяването да се развие.
Общуване
Пациентът, участващ във второто изследване, е жена на 58 години, която е получила по-примитивен имплант седем години по-рано. Използваното устройство функционирало добре шест години и е позволявало на жената да общува с помощта на кликове.
Когато използването му станало невъзможно, не е открита техническа неизправност. Вместо това прогресиращата атрофия на мозъка на пациентката "направи интерфейса мозък-компютър неефективен след години на успешна употреба", казват изследователите.
Бъдещите усилия на специалистите може да се насочат към интерфейс с различни мозъчни части, които могат да са по-слабо засегнати или не толкова податливи на развитието на болестта, е мнението на Чанг.
"Блекрок нюротек", "Медтроник", "Синкрън" и "Нюралинк" на Илон Мъск са сред компаниите, които работят за комерсиализиране на мозъчно-компютърни интерфейси, отбелязва Ройтерс.
Ваксината срещу грип и ковид неуспешна
Последният етап от клиничните изпитания на иРНК ваксината им срещу грип и КОВИД-19 е неуспешен, предаде АФП. Тя се разработва от германската лаборатория "Бионтех" и американската "Пфайзер".
Третият етап от клиничните изпитания, в който са участвали 8000 души от 18 до 64 години, "постигна само едната от двете цели за имунитет", преследвани от двете компании, признават те.
Ваксината се оказала неефективна срещу грип тип В, което е било сред основните цели. По-добри резултати са постигнати срещу грип тип А, а реакцията срещу КОВИД-19 е сравнима с други ваксини, обясняват лабораториите.
Компаниите ще "преценят необходимите промени във ваксината, за да бъдат подобрени имунните реакции срещу грип В" и "ще обсъдят следващите етапи със санитарните власти", казват компаниите в съобщението. Американската компания "Модерна" съобщи през юни, че е получила добри резултати за собствената си комбинирана ваксина срещу грип и КОВИД-19.