- Г-жо Василева, как се развива ситуацията с обезпечаването на системата на здравеопазването с медицински сестри и здравни работници?
- Аз мога да говоря основно за проблема с медицински сестри, акушерки, рехабилитатори, рентгенови лаборанти... Тоест медицинските специалисти, които ги разбираме като професионалисти по здравни грижи. Тенденцията за намаляване продължава. От много години ние казваме защо това е така, но от управляващите нямаме адекватна реакция. Заплатите са ниски, условията на труд не са добри, възможностите за професионално израстване са малки и уважението към нашите професии в обществото е на изключително ниско ниво. Мисля, че каквото и да кажа ново, то ще е допълнение към тези основни неща, които са реалната причина за намаляването на броя на професионалистите по здравни грижи в системата на здравеопазването в България. В същото време се откриват нови болници или друг вид лечебни заведения, които имат нужда от тези медицински специалисти, но за съжаление тях ги няма.
- Какви са първите и най-спешни стъпки, които трябва да се направят, за да се реши този проблем? Отстрани погледнато твърдението, че няма пари в здравеопазването не звучи сериозно.
- Както на всички е ясно, медицината е екипна дейност. Лекарите не могат без сестри и ние не можем без лекари. Това означава, че трябва да се уважаваме и подкрепяме и заедно да изискваме от управляващите достойно заплащане на нашия труд. Да, изглежда, че в системата има достатъчно пари, но когато започнат да се определят заплатите, се оказва, че парите никога не достигат. Поради търговския характер на здравеопазването лечебните заведения трябва да имат достатъчно болни, достатъчно клинични пътеки, за да могат да изкарат достатъчно и да заплатят съответните заплати. Ние на първо място смятаме, че за да има някаква промяна и млади хора да решат да учат за нашите професии, трябва да има една достойна стартова заплата, която да осигурява нормално живеене в нашата държава. А не още преди да са завършили своето обучение колегите вече да имат идея къде в чужбина биха работили и за какви средства. Също така трябва да е ясно, че за по-висока квалификация трябва да се получава по-високо заплащане. Към този момент колегите, които притежават специалност, всъщност получават толкова, колкото и новозавършилите. Много, много неща трябва да бъдат променени, но финансовият проблем е №1 и той трябва спешно да се реши, ако държавата въобще иска да има медицински сестри, акушерки и останалите специалисти по здравни грижи.
- Как гледате на идеята да се съкрати срокът за базово обучение на медицинските сестри на три години и това да е вид мотивация за младите да се насочат към професия с шанс за по-бърза професионална реализация? На първо четене звучи разумно.
- Това е крайно неразумна идея. Ние реагирахме срещу нея и ще продължим да реагираме, защото смятаме, че професията е изключително отговорна и тези, които я практикуват, трябва да са идеално подготвени, защото отговарят за човешки животи. В крайна сметка всички трябва да осъзнаят колко е важно медицинската сестра да бъде добре квалифицирана, за да може да изпълнява всички изисквания по своята характеристика. Тоест да изпълнява това, което е учила. В момента, когато кажем „медицинска сестра“, си представяме една хубава жена със спринцовка в ръка. А всъщност тя има много повече задължения, които са изключително важни за пациента – това е разговор с пациента, който се прави по определени правила; това е подкрепа за пациента, защото знаете, че добрата дума лекува. А в момента медицинските сестри, освен да изпълняват преките лекарски назначения, нямат никакви други възможности за индивидуална работа с пациента и семейството му. А това е изключително важно. Болният много често не разбира това, което му казва лекарят, защото той използва медицинска терминология. Ние сме тези, които бихме могли да бъдем като медиатор между лекаря и пациента. За да може пациентът да получи нужната информация на неговия език, да я разбере и да изпълнява правилното лечение, за да получим излекуване. Така че, който си мисли, че с тригодишно обучение за по-бърз оборот и повече кандидати може да се случи нещо, просто да знае, че няма да стане. Сега нашето обучение отговаря на европейските директиви и ние сме много горди от това, че то действително е много добро. От години се коментира в Европа, че там, където има медицински сестри от България, лекарите са изключително доволни. Нека това да стане и в самата България. Освен това четвъртата година от обучението е държавен стаж и сестрите работят в лечебните заведения, учейки се.
- Как реално стои въпросът с приема във факултетите, където се учи за медицински сестри и професионалисти по здравни грижи?
- Местата не са запълнени. Всяка година план-приемът се увеличава като за приоритетна специалност, но завършвайки от 650 до 700 души, които получават диплома за медицински сестри, една трета заминават за чужбина. Друга една трета въобще не започват работа по специалността. Отиват на места, където получават по-добри заплати, но не в сферата на здравеопазването. Така остава една трета, която трябва да работи в около 360 болници в България. Е? Как да са запълнени, когато един млад човек знае, че ще получава някакви 1500 лева съобразно колективния трудов договор, който обаче не се и спазва, защото не е задължително. Нека някой ми обясни как с такива пари един млад човек ще живее и евентуално ще издържа и семейство, и ще се квалифицира допълнително. Така че, докато обществото и управляващите не осъзнаят, че трябва тази професия да получава нужното заплащане, никога няма да има никакъв успех. Друго е, ако някой си мисли, че в здравеопазването медицинските сестри не е лошо да ги има, но няма проблем, ако има кадри, обучени като някогашните самарянки, и те просто да са едни болногледачки. Няма да го позволим това нещо. Медицинската сестра е изключително важна професия. В последните години според проучванията за най-уважаваните професии, които правят в Америка, тази на медицинската сестра е на първо място. А в България от контактите ни с пациентите разбираме, че медицинската сестра е всъщност нещо, което е добре да го има, но ако го няма, и без него ще се мине.
- Какво е взаимодействието ви с лекарите, има ли я подкрепата от тяхна страна?
- Ами това е проблемът. Ние като организация, съгласно българското законодателство, нямаме право да договаряме нито заплати, нито условия, нито нищо. Ние просто трябва да регулираме професията и да осигурим продължаващо обучение на колегите, което също е задължително по закон и твърдя, че го правим по възможно най-добрия начин. С Българския лекарски съюз (БЛС) имаме нормални контакти, те ни подкрепят на думи, но в същото време, когато в лечебните заведения се разпределят средствата, се получават различни неща.
- Навсякъде ли лекарите вече са повече от сестрите?
- В България в момента на един лекар се падат по 0,95 медицински сестри. Тоест не може да кажем, че сме едно към едно. Сега каква е ситуацията в отделните лечебни заведения не мога да коментирам. Вероятно има и такива, в които сестрите са в повече, но тенденцията е трайна и категорична. От около пет години цифрите са такива. Малко преди това съотношението беше 1:1. По естествени причини част от колегите напускат системата, пенсионират се... Има едно проучване, което показва, че на мястото на всеки 100 сестри, които напускат системата, идват около 70.
- Какви са стандартите по света за това съотношение?
- Няма разписани стандарти за съотношението лекари към сестри или сестри към лекари. Професията ни е такава, че приоритетът е грижата за пациента, не за лекаря. Както казах, ние работим в екип. Лекарят поставя диагнозата, предписва лечението и ние сме тези, които трябва да дадем правилното лечение, за да доведе то излекуване на болния в крайна сметка. Ние имаме подготвен проект, който от три години отлежава в Министерството на здравеопазването. Той е за проектно определяне на броя на медицинските сестри, акушерките и останалите професионалисти по здравни грижи, които трябва да се грижат за пациентите в лечебните заведения съобразно състоянието на пациента, клиничните пътеки, отделението и т.н. Съвсем средно една медицинска сестра трябва да се грижи за 6 до 7 пациенти. Разбира се, когато говорим за тежките отделения, в които пациентите са изцяло зависими и са на легло, там сестра би трябвало да се грижи най-много за двама пациенти. Това са световните медицински стандарти. В момента в България една сестра се грижи за 30 и повече пациенти. Демографските ни показатели наистина са като на страна със застаряващо и болно население.
- Има ли сфера от здравеопазването, в която професионалистите по здравни грижи са недооценени и където биха могли да имат и повече шансове за израстване?
- В България извънболничната помощ е предоставена изцяло на общопрактикуващите лекари, за които също знаем, че са недостатъчно и неравномерно разпределени в цялата страна. А медицинските сестри, акушерките, фелдшерите и лекарските асистенти вече ги няма в тази извънболнична помощ, както беше преди реформата през 2000 година. Хората вече дори не ни познават и не знаят какво може да очакват от нас, защото поколенията се смениха и в извънболничната помощ всеки първи контакт на пациента е с личния лекар. А другите държави в Световната здравна организация (СЗО) и въобще по целия свят извънболничната помощ е оставена изцяло в ръцете на медицинските сестри и акушерките. Защото те са достатъчно подготвени, техният труд е по-нискоквалифициран от този на лекаря, но могат да преценят по какъв начин да комуникират с пациента. Могат да преценят от какво има нужда той. Дали трябва да отиде веднага при лекар или състоянието му подлежи на изчакване... И всъщност, ако бъдем използвани повече в тази посока, няма да бъдат претоварени и спешните помощи, а да не говорим за хоспитализацията. Защото, когато един пациент е с хипертония и има възможност по-често да контактува с медицинска сестра или фелдшер, които да контролират неговото лечение, тогава няма да има и такава голяма хоспитализация. Това би било изцяло в помощ да общопрактикуващите лекари. Но за съжаление в България това не се случва. Има вече разкрити такива практики на медицински сестри, акушерки, лекарски асистенти и рехабилитатори, съгласно Закона за лечебните заведения, но те са изцяло на частен принцип. За да ползва техните услуги, пациентът трябва да си плати. Нямат договори със здравната каса.
- Вероятно са и пренебрежимо малко...!
- Около 50 практики в цялата страна са активни и работят. Пациентите, особено когато са изписани от болница след някакво лечение, обикновено имат нужда от долекуване. Но такива болници за долекуване са единици в България. Тук е основно мястото на медицинските сестри, след като вече има назначения от лекаря за продължително лечение или лечение в дома на пациента. Там отново сестрите са незаменим помощник на лекаря. На частни начала става трудно, защото това са здравноосигурени пациенти. Те обаче имат нужда дали от манипулация, дали от превръзка, дали от нещо друго и трябва да си плащат в сестринската практика, защото никой не ги подпомага.
- В коя специалност е най-големият недостиг на сестри? В държавните психиатрични болници изглежда имат най-голям проблем с кадрите.
- Темата за менталното здраве е основна в момента по целия свят. И заради постковидната ситуация и заради недостига на сестри. При нас, в България, действително сестрите, които работят в психиатричната помощ, са на една по-сериозна възраст, там се стига и до средна възраст 60 години. Всички знаем какви условия предлагат психиатриите – и битовите за пациентите, и служебните за персонала. По тази причина няма интерес към тези отделения и положението е сериозно. Но не мога да кажа, че има точно определено място, където има желание да се работи или където няма. Навсякъде има недостиг и то изключително сериозен.
- А какво обуславя конкуренцията между лечебните заведения в опитите да привлекат повече медицински сестри?
- В българската здравна система в повечето случаи конкуренцията е нелоялна. В България има проблем между държавните и частните болници. Последните предлагат по-добри условия на труд и по-добри заплати, но не много по-добри от тези, които са в държавните болници. Действително има една вътрешна миграция, но сестрите не се задържат дълго време в новата болница, в която са отишли само заради малко по-високото заплащане. Което също не е добре, защото екипите всъщност вече са разбити. А е много важно да има добри екипи в лечебните заведения, за да може пациентите да бъдат спокойни и да се работи по правила и по стандарти. Всъщност липсата на това е огромен проблем за нашето здравеопазване.
- Какво се случва със стоматологичните сестри, те са рядкост и където ги има е събитие?
- Отдавна няма такива. Това е още от първите години на демокрацията. Лекарите по дентална медицина решиха, че могат да работят без медицински сестри. Законът не ги задължаваше. По тази причина се освободиха медицинските сестри. В последните години отново има интерес към медицинско лице, което да е в помощ на лекаря по дентална медицина, и в центровете за професионално обучение започнаха да се обучават такива. Това са дентални асистенти, които не са медицински сестри, а обучени специалисти, които да помагат на лекаря по дентална медицина.
- В крайна сметка върху кое е най-важно да се акцентира по темата с проблемите на професионалистите по здравни грижи?
- С много институции коментирахме проблемите и недостига на кадри. В медиите също присъстваме като тема често, но в крайна сметка си говорим едно и също, което на мен вече ми се струва, че дотяга на нашата публика. Няма как, докато непрекъснато споделяме трудностите на нашата професия, да мотивираме хора да учат за нашите професии. На мен би ми се искало да бъдат показвани хубави неща от нашата професия. Защото ежедневно в нашата практика, ако нямаше добри резултати, досега здравеопазването да се е разпаднало. И затова някак си не трябва да обясняваме колко лошо сме платени и колко са лоши условията, как тези хора все още са осъзнали да работят в България, защото са осъзнали, че това е тяхната мисия, правят добрини във всеки един момент от своя живот. Това трябва повече да се коментира.
- На позагубилите уважение към тази изключителна важна професия как с няколко изречения ще припомните с какво тя е най-ценна?
- Много е сложно да се каже с едно изречение какво е медицинската сестра. Както казваме ние, сестринството е наука и изкуство. За да бъде човек добър в тази професия, трябва да има вродено милосърдие, обич към хората, развит хуманизъм и, разбира се, да е изключително добре обучен. Тоест дипломирана медицинска сестра с образователно-квалификационна степен „бакалавър“ в медицински университет. И само това, което казах сега, означава, че тези хора са годни да бъдат в изключително голяма помощ за обществото, както в извънболничната помощ, така и в лечебните заведения. Защото, ако няма кой да се грижи за болните в лечебното заведение, те се чувстват изоставени и те не могат да се справят сами със своето състояние. А в извънболничната помощ бихме били полезни и по отношение на профилактиката на заболяванията, обучението в здравословен начин на живот и въобще в подкрепа. Акушерките също имат изключително важна роля. Те са обучени да проследяват нормална бременност и да водят самостоятелно раждане в лечебно заведение. При нас нещата са така променени, че акушерките вече нямат тези самостоятелни функции, които имаха някога. И всъщност, ако и обществото, и управляващите признаят автономността на двете професии – сестринство и акушерство, ще има полза за всички хора. В момента акушерките са около 3500 в България, двойно по-малко в сравнение с преди 30-ина години.
ТОВА Е ТЯ:
Родена е в Русе
Завършва Медицинския колеж „И.П. Павлов”
От 1980 г. работи като медицинска сестра в извънболничната помощ
Председател е на Българската асоциация на професионалистите по здравни грижи
Тя е сред основателите на организацията и работи активно за нея от 1993 г.
Людмил Христов
