В навечерието на Нова година Джени Тай открехва вратата и се отправя към хълмиста местност в предградията на Ланкашир. В джоба на синьото й палто с бархетна яка дрънчат три шилинга, които й е дал баща й, за да си купи билет за новия филм на Джеймс Бонд Goldfinger, който се прожектира в местното кино на разстояние от четири мили.
14-годишната девойка е прекарала бурно детство. Тя е съвсем малка, когато майка й Мери я изоставя, за да създаде ново семейство. Въпреки всичко на 30 декември 1964 г. Джени изглежда щастлива. Това е последният път, когато ще бъде видяна. На тази дата изчезва безследно. Няколко години по-късно умира баща й. Джени Тай е забравена напълно. До наши дни.
Шест години след смъртта на серийната убийца Майра Хиндли, една от най-мрачните страници във Великобритания се отваря наново. Причината са сведения, които свързват изчезването на Джени Тай с нея и Иън Брейди.
Четири дни преди фаталната за Джени дата Майра и Иън водят Лесли Ан Дауни в дома на убийцата в Манчестър. Там събличат детето, фотографират го и правят записи с воплите му на магнетофонна лента. Лесли е смятана за четвъртата жертва на убийците. Тя, както и останалите четири деца, на които е установено, че са посегнали между 1963 и 1965 г., е погребана в малък гроб в блатиста местност. Близо до мястото е намерена малката шотландска поличка, с която е била облечена, преди да умре.
Класика
Иън Брейди и Майра Хиндли са класически пример за престъпно партньорство. Поотделно и двамата са най-обикновени хора. Заедно правят дяволски дует. Обединява ги извратената им склонност към жестокост. Връзката между тях възниква на работното им място. Иън обича да гледа филми с детективски сюжети и се увлича по нацистка философия. Незаконороден, той не знае името на баща си. Майка му няма средства да го гледа и го дава на порядъчно приемно семейство. Въпреки това той расте студен и мрачен, приема добротата за слабост, а състраданието за глупост. Постепенно издига стена между себе си и останалите, отнася се към всички с чувство на превъзходство. На 16 януари 1961 г. се запознава с Майра, която пише на страниците на любимия си дневник: “Не съм убедена, че му харесвам. Казват, че залага на конни надбягвания. Обичам го все повече и повече!”. И след това: “Той е болен и аз много бих искала да се грижа за него”. Малко по-нататък следва запис за това, че двамата са се скарали и тя има намерение да сложи край на връзката им. Но равновесието се възстановява и страстите избуяват. Брейди лепи в албума си порнографски картинки и фотографира приятелката си сред различни атрибути на садомазохизма. Но това не му е достатъчно. Неусетно стига до мисълта за убийствата, а скоро след това фантазиите стават реалност.
Първата им жертва е 16-годишната Полина Рид, която се е навила да се отбие в чуждия дом на път за танци. Няколко месеца след това осъществяват новото си злодеяние: изнасилват и убиват 12-годишния Джон Хилбрайд. Трета е 12-годишната Кейт Бенет. Лесли Дауни умира на 10 години и четири месеца, след като непознати и външно симпатични млади хора са я поканили да се качи в техния автомобил.
След поредицата от загадъчни изчезвания се появяват призиви за помощ, фотографиите на децата са разлепени в целия град, но няма никакви улики, които да подскажат кои са виновниците. Полицията попада на горещи следи по време на разследването на жестоко убийство. Дейвид Смит, женен за сестрата на Майра, е известен като дребен престъпник. Една сутрин той звъни в полицията и съобщава за извършено убийство в дома на Брейди. По-късно ще се установи, че жертвата е 17-годишният Едуард Еванс. Младежът е ударен със секира, а след това задушен с помощта на електрически кабел. Иън и Майра правят любов до мъртвото тяло.
Сигнал
В управлението усещат, че обаждането не е кьорфишек. Полицаят Боб Талбот облича бяла униформа от близката хлебопекарна, слага няколко самуна в плик и звъни на вратата. Отваря Хиндли. Брейди е в съседната стая и пише писмо до началството си, в което обяснява защо няма да дойде на работа в близките няколко дни. В действителност има намерение да се разходи до гробището, което двамата са направили, за да погребе поредната жертва. Талбот показва бързо полицейската си карта и нахлува вътре. Намира трупа на младежа в спалнята. Брейди е арестуван, а полицията доразпитва Смит, който разказва, че Иън е споделил с него, че е убил още “трима-четирима”.
Брейди разказва неубедителна история как е срещнал Едуард в манчестърска кръчма, където пили заедно, отбили се вкъщи и възникнала свада, в резултат на която се случил нещастният инцидент. Но по време на обиска наред с някои странни вещи е намерен и лист с имена: Кристина Фостър, Джин Симпсън, Робърт Акворт, Джеймс Ричардсън, Джоан Кроуфорд, Гилбърт Джон, Джон Берч, Франк Уилсън, Алек Хинеас, Джек Полиш, Джон Хилбрайд... Следователите се досещат, че държат списък на жертви на неразкрити престъпления. Следващата находка е квитанция за два куфара, оставени на съхранение. В тях намират порнографски издания, боеприпаси, гумени палки, магнетофонни ленти, а също и снимки на завързано момиче с разширени от ужас очи - голо, без чорапи и обувки, със запушена уста. На друга снимка Майра стои и се взира в нещо като могила. Мястото се оказва един от детските гробове.
Магнетофонна лента записва детските крясъци
“Недейте, моля ви! Боже, помогни ми! Искам при мама!". Детският глас се заглушава от командите на Хиндли и Брейди. Тялото на убитото момче - Джон Хилбрайд, е намерено погребано на мястото, където Майра се е снимала с любимото си куче. Експертите установяват, че преди да умре, детето е било изнасилено. На 6 май 1966 г. Иън Брейди и Майра Хиндли са признати за виновни за убийствата на Едуард Еванс и Лесли Дауни, а Брейди - и за смъртта на Джон Хилбрайд. По-късно признават още две убийства. Осъдени са доживот. "Блатните убийци" (кръстени така заради мястото, където са погребвали жертвите) няма да се видят никога повече. С времето се установяват и други техни жертви.
Кристи Петрова
