К урсант старши сержант Йорданка Ламбова учила в художествена паралелка до 7-и клас, после завършила финанси в Бургаския свободен университет. Още преди да се дипломира обаче, тя решила, че армията е нейното бъдеще.
След като осъзнала къде е нейното място, тя кандидатствала в Националния военен университет „Васил Левски“. Сега е курсант четвърти курс и само след година ще получи първите си пагони и диплом за завършени две бакалавърски степени - „Военни комуникационни и информационни системи (компютърни системи и технологии)“ и „Киберсигурност“.
Основа
„Не съм зарязала финансите. Завърших ги, защото аз не обичам да оставям нищо по средата. За мен финансите са страхотна основа и знания, които нямаше да имам, ако не бях завършила тази специалност. Нали трябва да управлявам парите си по най-добрия начин“, усмихва се курсант старши сержант Ламбева и признава, че може би й е една идея по-лесно, отколкото на колегите й, заради това, което има зад гърба си. „Макар че аз съм доста амбициозна и винаги се целя във върха. Затова не зная дали е предимство това, че имам друго завършено висше образование. Но със сигурност човек трупа мъдрост в годините, така че четири години в повече са си важни. Освен това те не ми пречат на физическата подготовка, справям се отлично и в спорта, ходя на състезания, справям се с лекота и в учебните дисциплини. Много ми харесва в Националния военен университет“, категорична е Йорданка.
Тя няма да е първият военнослужещ в семейството си, защото заедно с нея във Военния университет учи и брат й. Той също е в четвърти курс и двамата ще завършат едновременно… без да са близнаци. Той кандидатствал в Националния военен университет веднага след училище и избрал специализацията „Противовъздушна отбрана“, а Йорданка го настигнала, след като завършила първата си бакалавърска специалност. И двамата са курсанти във факултет „Артилерия, ПВО и КИС“ в Шумен.
Хоби
„Откакто съм във Военния университет, започнах отново да рисувам. Харесва ми, защото ме успокоява и ми дава свободата да творя и да мечтая. Освен това аз рисувам върху чаши и така мога да създавам подаръци за моите близки и приятели. От това по-личен подарък няма, защото когато започна да рисувам за някого, аз мисля за него, за неговото хоби, за любимите му занимания, цветя, вещи…“, разказва Йорданка. Тя рисува най-често върху чаши за кафе и вино, но й се случва да украсява и чаши за бира, когато знае, че бъдещият им притежател предпочита тази напитка.
Преди време курсант старши сержант Ламбова кандидатствала със свой творчески проект за популяризиране на това изкуство пред фонд „Култура“ към Министерството на културата и очаква да получи финансиране. Проектът предвижда тя да направи две изложби и няколко уъркшопа за деца и свои колеги. „Разбира се, че е възможно да науча всекиго. Няма човек, който да не умее да рисува. Нали ти казах, че съм амбициозна. Искам да покажа на всички, които се престрашат да опитат, колко красиво е да се рисува върху стъкло и колко е успокояващо. А и ще им остане спомен - поне една нарисувана чаша“, усмихва се курсант старши сержант Ламбева, която тази година е била номинирана за стипендията „Еврика“ на едноименната фондация и е получила поощрителна награда.
Надграждане
„Хубавото на армията е, че дава професия, която ти позволява да израстваш и надграждаш. Изобщо не е скучно, ден с ден не си прилича. Общуваш с хора, обучаваш хора и се надявам някой ден да бъда пример. Не зная какво ще ми предложи животът, но в това е очарованието му. Когато мога, взимам с пълни шепи. Поставям си цели, постигам ги. Обаче и да не успея, няма нищо. Взимам хубавото, взимам и уроците и продължавам. Животът е да се живее“, казва курсант старши сержант Ламбова.
Цвета Дилова
